Ренесансова музика (1400–1600): характеристики и водещи композитори
Ренесансова музика (1400–1600): характеристики и водещи композитори — полифония, плавни мелодии, иновации и преход към тоналната система и барока.
Ренесансовата музика е европейска музика, създадена в периода от около 1400 до 1600 г. Този период се нарича Ренесанс - дума, която означава "възраждане". Ренесансът се намира между Средновековието и Барока.
Поставянето на музиката във времеви отрязъци не означава, че има бърза смяна на типа. Музиката се променя бавно, а ранната ренесансова музика е подобна на средновековната. Бавно авторите на музика започват да опитват нови идеи. Голяма част от средновековната църковна музика е станала много твърда, с много правила за ритми и сблъсъци на ноти, за да се получат дисонанси. Много ренесансови композитори пишат по-плавна и нежна музика. Музиката все още е била полифонична, като всеки глас е имал дял от мелодията. Музиката започва да става по-малко модална и повече тонална. Към началото на бароковия период композиторите използват система от мажорни и минорни тоналности, каквато използваме днес.
Характеристики на ренесансовата музика
Ренесансовата музика има свои отличителни черти, които я отделят от средновековната и подготвят пътя към барока:
- Полифония и имитация: няколко независими гласови линии се вплитат помежду си. Имитационната техника — една мелодия, която преминава от глас в глас — става централна.
- Равнопоставеност на гласовете: вместо доминиращ мелодичен глас и акомпанимент, гласовете често са равноправни и взаимно допълващи се.
- По-голяма хармонична гладкост: отклоненията и "острите" дисонанси от средновековието се смекчават; акцентът е върху консонантността и плавните гласови води.
- Чистота и разбираемост на текста: особено в църковната музика след Реформацията и контрареформацията композиторите търсят ясно произнасяне на думите, за да се разбира текстът.
- Разнообразие на формите: църковни форми — меса и мотети; светски — мадригали, шансон, фротоли и други жанрове, ориентирани към дворовете и градската публика.
- Развитие на инструменталната музика: въпреки че гласовата музика остава водеща, инструментите (виоли, лъти, орган, духови) стават все по-значими и се оформят отделни инструментални жанрове и ансамбли (consort).
- Технически иновации: появата на музикална печатна техника (напр. Петруччи в началото на XVI в.) улеснява разпространението на нотирани творби и ускорява стилистичните промени.
- Преход от модалност към ранна тоналност: макар че модалната система остава основа, се усеща движение към системи на тонални центрове и употреба на каденции, които предвещават мажор-минорната система.
Жанрове и форми
Някои от най-разпространените форми през Ренесанса:
- Меса (Missa) — голяма църковна форма, в която парчетата за различни части на литургията (Kyrie, Gloria, Credo, Sanctus, Agnus Dei) са свързани тематично или използват общ материал.
- Мотет — полифонна църковна композиция, често на латински текст; важен жанр за изразяване на богословски и литургични теми.
- Мадригал — светска, често полифонна вокална композиция на италиански текст; отличава се с изразителност и "word painting" (музикална илюстрация на текста).
- Шансон и фротола — светски песни във френска и италианска традиция, често по-лесни за изпълнение и популярни в дворовете.
Инструменти и изпълнителски практики
Изпълненията са варирали в зависимост от мястото — църква, двор, градски празници. Честите инструменти включват:
- лутня, виоли (consort of viols), гъдулка, орган, клавесин, флейти и други дървени духови, корнет и сакбут (заедно с духови при церемонии)
- ансамбли от еднакви инструменти (consort) или смесени ансамбли; използване на хорова и инструментална група в контрасти (особено във Венеция).
Водещи композитори
По-долу са някои от най-влиятелните имена в периода 1400–1600 и защо са важни:
- Гийом Дюфе (Guillaume Dufay, ок. 1397–1474) — представител на бургундската/франко-фламандска школа; утвърждава нови подходи в месата и шансоните, използва fauxbourdon и мелодична яснота.
- Йоханес Окегем (Johannes Ockeghem, ок. 1420–1497) — известен с богатата и сложна полифония и необичайно ниския гласов диапазон в композициите си.
- Жоскен дьо Пре (Josquin des Prez, ок. 1450–1521) — считан за един от майсторите на имитационната техника; творбите му са модел за ясно словоизвеждане и драматична полифония.
- Адриен Вилаер (Adrian Willaert, 1490–1562) — ключова фигура във Венецианската школа; развива кореспонденцията между различни хорови и инструментални групи.
- Джовани Габриели (Giovanni Gabrieli, 1557–1612) — представител на късноренесансовата венецианска традиция; известен с многогласовите и многогрупови (cori spezzati) композиции и ясна инструментална оркестрация.
- Орландо ди Ласо (Orlando di Lasso, 1532–1594) — изключително продуктивен композитор, работил в много национални стилове и жанрове; майстор на мотета и мадригала.
- Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (Giovanni Pierluigi da Palestrina, ок. 1525–1594) — символ на чистата католическа полифония; след Трентския събор неговият стил се разглежда като модел за разбираемост на текста и "правилна" контрапунктова техника.
- Томас Телис (Thomas Tallis, ок. 1505–1585) и Уилям Бърд (William Byrd, 1540–1623) — централни фигури в английската вокална и клавирна традиция; Бърд е известен и с пиеси за лютня и клавесин.
- Кристобал де Моралес (Cristóbal de Morales, ок. 1500–1553) — виден испански композитор на църковна музика, чиито меси и мотети оказват влияние в Европа.
Влияние и преход към барока
Ренесансовата музика полага основите на по-късните барокови стилове чрез развитие на хармоничното мислене, инструменталните възможности и драматичната употреба на гласови и инструментални ресурси. Някои композитори в края на XVI в. (и началото на XVII в.) започват да експериментират с нови форми и изразни средства, които водят към бароковата монодия, basso continuo и операта (преходна фигура е например Клаудио Монтеверди).
Ренесансът е период на голямо музикално богатство — от строгите литургични образци до живите светски песни и експериментите с текстура и оркестрация, които продължават да влияят върху западната музикална традиция.
Вокална музика
Композиторите пишат много меси и мотети. През XVI в. се ражда и мадригалът: светски (а не религиозни) песни, които често са посветени на любовта. Мадригалът се появява в Италия, а от 80-те години на XV в. за кратко време става много популярен в Англия. Съществуват и много други светски песни, като шансон, канцонета и виланела. Песните често са били съпровождани от лютня. Музиката е съществена част от гражданския, религиозния и придворния живот през Ренесанса. Богатият обмен на идеи в Европа, както и политическите, икономическите и религиозните събития в периода 1400-1600 г. водят до големи промени в стиловете на композиране, методите на разпространение на музиката, новите музикални жанрове и развитието на музикалните инструменти. Най-важната музика от ранния Ренесанс е композирана за църковна употреба - полифонични (съставени от няколко едновременни мелодии) меси и мотети на латински език за важни църкви и придворни капели. Към края на XVI в. обаче меценатството е разделено между много области: католическата църква, протестантските църкви и дворове, богатите аматьори и музикалното книгопечатане - всички те са източници на доходи за композиторите.
Музикална нотация
Важно постижение на Ренесанса е музикалната нотация. Много музиканти пишат книги за теория на музиката. Те са полезни за нас, защото ни разказват как е звучала музиката по онова време и какво са мислили хората за нея. Музиката започва да се записва на нотен лист с пет реда. В музиката от ранния Ренесанс все още не е имало тактови линии. Нотните знаци са били изписвани с бели нотни глави, напр. минима (половин нота) по едно време е била най-късата нота, която е можела да бъде изписана ("минималната" дължина). Едва по-късно са се появили крошетата (четвъртинки) и кваверите (осминки). Това не означава, че музиката по онова време е била бавна, просто така се е записвала.
Ключовите подписи все още не са били изобретени. Понякога терцовете и ладовете са били изобразявани чрез акциденции (написани пред нотите). Много често обаче от изпълнителите се е очаквало да знаят или дори сами да решават кои да са терците и ладовете (вж. musica ficta).
Печат на музика
Друго много важно откритие по това време е печатането на ноти. Музикалното печатане започва в Италия в средата на 16 век.
Композитори на Ренесанса
В началото на XV в. съществува група композитори, известни днес като Бургундската школа (от Бургундия). Най-известният от тях е Гийом Дюфай. Тяхната музика звучи малко като средновековна музика.
Към края на XV в. се развива стил на полифонична духовна музика, който може да се чуе в месите на Йоханес Окегем и Якоб Обрехт. Окегем дори композира едно произведение, в което всички части се развиват от една идея, която е използвана като канон.
През XVI в. композиторите започват да пишат музика с ясен ритъм и равномерен пулс. Сред тях са Жоскен дьо Пре и други представители на френско-фламандската школа. Съществувала е и римска школа, към която е принадлежал известният италианец Джовани да Палестрина. Неговият начин на писане на полифония е бил образец за този стил в продължение на много векове. На студентите по музика все още се налага да изучават "техниката на Палестрина" (как да композират в стила на Палестрина). Въпреки че църковната музика по това време е предимно полифонична, в нея има и хомофонни пасажи, в които гласовете пеят заедно едни и същи думи. Това помага важните думи да станат наистина ясни.
Във Венеция от около 1534 г. до около 1600 г. се развива многогласен стил. Хоровете са разделени и пеят от различни части на църквата, често от галериите. Тази грандиозна музика звучала красиво в големи църкви като базиликата "Сан Марко" във Венеция. Тези композитори често са наричани "венецианската школа". Андреа Габриели и по-късно племенникът му Джовани Габриели пишат този вид музика, а по-късно и Клаудио Монтеверди, който започва през Ренесанса и живее в периода на Барока.
Краят на Ренесанса
Преходът към бароковия музикален стил настъпва около 1600 г. По това време е създадена операта. Това изисква нов стил на композиране. Композиторът Монтеверди пише в ренесансов стил до около 1600-1650 г., когато преминава към бароковия стил.
| Музика | |||||
| История на музиката и |
| ||||
|
| ||||
|
| ||||
| Образование и обучение |
| ||||
| Производство |
| ||||
| Културни и |
| ||||
| По суверенни държави |
| ||||
| Списъци |
| ||||
| Свързани статии |
| ||||
| |||||
Въпроси и отговори
В: Кой период от време се нарича Ренесанс?
О: Ренесансът е част от европейската музика, написана от около 1400 до 1600 г.
В: Как се променя музиката през този период?
О: Музиката се променя бавно и в началото на Ренесанса е подобна на средновековната музика. Бавно авторите на музика започват да опитват нови идеи, пишат по-гладки и нежни произведения, които все още са полифонични, като всеки глас има дял от мелодията. Музиката започва да става по-малко модална и повече тонална.
Въпрос: Какво означава думата "Ренесанс"?
О: Думата "Ренесанс" означава "възраждане".
В: Как е звучала средновековната църковна музика?
О: Средновековната църковна музика е станала много твърда, с много правила за ритми и сблъсъци на ноти, за да се получат дисонанси.
В: Какъв тип система са използвали композиторите в началото на бароковия период?
О: Към началото на бароковия период композиторите използват система от мажорни и минорни тоналности, каквато използваме днес.
В: Как се сравнява музиката на ранния Ренесанс със средновековната музика?
О: Музиката на Ранния ренесанс е подобна на средновековната в много отношения.
обискирам