Ренесансова музика | Европейска музика, написана от около 1400 до 1600 г

Вокална музика

Композиторите пишат много меси и мотети. През XVI в. се ражда и мадригалът: светски (а не религиозни) песни, които често са посветени на любовта. Мадригалът се появява в Италия, а от 80-те години на XV в. за кратко време става много популярен в Англия. Съществуват и много други светски песни, като шансон, канцонета и виланела. Песните често са били съпровождани от лютня. Музиката е съществена част от гражданския, религиозния и придворния живот през Ренесанса. Богатият обмен на идеи в Европа, както и политическите, икономическите и религиозните събития в периода 1400-1600 г. водят до големи промени в стиловете на композиране, методите на разпространение на музиката, новите музикални жанрове и развитието на музикалните инструменти. Най-важната музика от ранния Ренесанс е композирана за църковна употреба - полифонични (съставени от няколко едновременни мелодии) меси и мотети на латински език за важни църкви и придворни капели. Към края на XVI в. обаче меценатството е разделено между много области: католическата църква, протестантските църкви и дворове, богатите аматьори и музикалното книгопечатане - всички те са източници на доходи за композиторите.

Музикална нотация

Важно постижение на Ренесанса е музикалната нотация. Много музиканти пишат книги за теория на музиката. Те са полезни за нас, защото ни разказват как е звучала музиката по онова време и какво са мислили хората за нея. Музиката започва да се записва на нотен лист с пет реда. В музиката от ранния Ренесанс все още не е имало тактови линии. Нотните знаци са били изписвани с бели нотни глави, напр. минима (половин нота) по едно време е била най-късата нота, която е можела да бъде изписана ("минималната" дължина). Едва по-късно са се появили крошетата (четвъртинки) и кваверите (осминки). Това не означава, че музиката по онова време е била бавна, просто така се е записвала.

Ключовите подписи все още не са били изобретени. Понякога терцовете и ладовете са били изобразявани чрез акциденции (написани пред нотите). Много често обаче от изпълнителите се е очаквало да знаят или дори сами да решават кои да са терците и ладовете (вж. musica ficta).

Печат на музика

Друго много важно откритие по това време е печатането на ноти. Музикалното печатане започва в Италия в средата на 16 век.

Композитори на Ренесанса

В началото на XV в. съществува група композитори, известни днес като Бургундската школа (от Бургундия). Най-известният от тях е Гийом Дюфай. Тяхната музика звучи малко като средновековна музика.

Към края на XV в. се развива стил на полифонична духовна музика, който може да се чуе в месите на Йоханес Окегем и Якоб Обрехт. Окегем дори композира едно произведение, в което всички части се развиват от една идея, която е използвана като канон.

През XVI в. композиторите започват да пишат музика с ясен ритъм и равномерен пулс. Сред тях са Жоскен дьо Пре и други представители на френско-фламандската школа. Съществувала е и римска школа, към която е принадлежал известният италианец Джовани да Палестрина. Неговият начин на писане на полифония е бил образец за този стил в продължение на много векове. На студентите по музика все още се налага да изучават "техниката на Палестрина" (как да композират в стила на Палестрина). Въпреки че църковната музика по това време е предимно полифонична, в нея има и хомофонни пасажи, в които гласовете пеят заедно едни и същи думи. Това помага важните думи да станат наистина ясни.

Във Венеция от около 1534 г. до около 1600 г. се развива многогласен стил. Хоровете са разделени и пеят от различни части на църквата, често от галериите. Тази грандиозна музика звучала красиво в големи църкви като базиликата "Сан Марко" във Венеция. Тези композитори често са наричани "венецианската школа". Андреа Габриели и по-късно племенникът му Джовани Габриели пишат този вид музика, а по-късно и Клаудио Монтеверди, който започва през Ренесанса и живее в периода на Барока.

Краят на Ренесанса

Преходът към бароковия музикален стил настъпва около 1600 г. По това време е създадена операта. Това изисква нов стил на композиране. Композиторът Монтеверди пише в ренесансов стил до около 1600-1650 г., когато преминава към бароковия стил.