Какво представлява musica ficta?
В: Какво представлява musica ficta?
О: Musica ficta е термин, използван в средновековната и ренесансовата музика, когато музикантите свирят или пеят музика, в която се поставят случайни знаци (черти и чертички), които не са записани в нотите.
В: Защо музикантите са използвали musica ficta?
О: По онова време в музиката се използват модуси вместо съвременната система от мажорни и минорни тоналности. Понякога музиката не е звучала правилно, ако някоя нота не е била изострена или изравнена (повишена или понижена с един полутон).
В: Какъв е примерът за musica ficta?
О: Слизането от нота B до F би звучало зле, така че F трябва да бъде fis. Композиторът, който е записал музиката, може да не си е направил труда да постави знака за Fis.
Въпрос: Защо композиторите са започнали да пишат точно какви ноти са искали?
О: Постепенно става все по-необходимо композиторите да пишат точно какви ноти искат. Развива се съвременната система от ключове. Те разработиха системата на клавирните знаци и акциденциите (резки и малки, които не са в клавирния знак, но се пишат, когато са необходими).
Въпрос: Какво се случва с практиката на musica ficta?
О: Практикуването на musica ficta постепенно се прекратява.
В: Кога е създадена съвременната система от мажорни и минорни тоналности?
О: Съвременната система от мажорни и минорни тоналности се развива към края на XVI век.
В: Какво представляват случайните знаци в музиката?
О: Случайните знаци в музиката са резки и ниски, които не са в ключовия подпис, но се пишат, когато са необходими.
