Клаудио Монтеверди — най-значимият композитор от ранния барок (1567–1643)

Монтеверди е син на аптекар и лекар. Като млад е бил много талантлив и едва 15-годишен публикува първите си музикални произведения. Във въведението към тази музика той казва, че негов учител по музика е бил Марк Антонио Ингенери, маестро ди капела на катедралата в Кремона. Не можем да намерим нищо, което да показва, че е пял в катедралния хор. Вероятно е имал частни уроци по музика. Учил е композиция, пеене и как да свири на струнни инструменти като виола и виола да брачо. Няколко негови композиции са публикувани във Венеция. Когато получава първата си работа, вече е публикувал две книги с мадригали.

Първата му работа е в двора на херцога на Мантуа. В Мантуа имало малък оркестър от отлични музиканти. Музикален ръководител бил известният Джиахес де Верт. Монтеверди се запознал с много известни поети, а във Ферара, която се намирала недалеч, имало известни певци.

Първоначално Монтеверди има нископлатена работа. Той се жени за дъщерята на един от придворните музиканти в струнния оркестър. Скоро Монтеверди става известен. Той изпраща няколко свои композиции за изпълнение във Ферара и отива с херцога, когато армията му се сражава с турците.

Младият Монтеверди разработва нов музикален стил. Старият стил е известен като prima pratica ("първа практика"), а новият стил се нарича seconda pratica ("втора практика"). Прима пратика продължава да се използва за църковна музика. При този стил на писане музиката се е смятала за по-важна от думите. Това означава, че музиката може да бъде много контрапунктична, с няколко неща, които се случват едновременно, така че думите да не се чуват ясно. При seconda pratica обаче думите са по-важни от музиката, т.е. важно е да се чуват ясно всички думи, а музиката трябва да е достатъчно проста, за да се постигне това. Това е било особено важно в операта и мадригалите.

Сред музикантите има много спорове за тези два стила на композиране и може би това е причината между третата и четвъртата книга с мадригали на Монтеверди да има разлика от 11 години. Неговата опера "Орфей" (1608 г.) е изпълнявана поне два пъти в двора и няколко пъти в Залцбург. Монтеверди става известен в цяла Европа.

Монтеверди се връща в Кремона. Съпругата му умира и го оставя с трите им малки деца. Това е ужасна трагедия за Монтеверди и той не иска да се връща в Мантуа, но херцогът му пише, че трябва да се върне, за да осигури музика за сватбата на принц Франческо Гонзага и Маргарита Савойска.

Монтеверди се връща в Мантуа, където композира операта си "Ариана". Представлението има голям успех, а публиката е развълнувана до сълзи от музикалния плач на Ариана. Тази песен е единствената част от операта, която не е изгубена.

Въпреки че славата на Монтеверди нараства, той има много спорове с работодателя си. В крайна сметка той си намира друга работа, този път като църковен музикант, в най-голямата църква във Венеция. Монтеверди имал трудно пътуване от Мантуа до Венеция. По пътя пътниците били ограбени от разбойници. Той пристига във Венеция през октомври 1613 г.

Длъжността маестро (музикален ръководител) в църквата "Сан Марко" във Венеция е може би най-важната работа за църковен музикант в цяла Европа. Въпреки това музиката е била в лошо състояние, тъй като предишните музикални директори не са били много добри. Монтеверди започнал да реорганизира музиката там: купил нови ноти за библиотеката и взел няколко нови музиканти. Той трябвало да композира музика за много специални празници през годината. Справял се добре с работата си и през 1616 г. заплатата му била увеличена на 400 дуката (около 44,28 унции злато, на стойност около 73 500 щатски долара днес). Херцогът на Мантуа вероятно се е разсърдил, че е загубил толкова добър музикант. Той все пак помолил Монтеверди да напише музика за него. Монтеверди вероятно е трябвало да се подчини, тъй като все още е бил мантуански гражданин (Италия става единна държава едва повече от два века по-късно). Той пише музика за важни събития като сватби и карнавали в Мантуа.

През 1619 г. Монтеверди публикува седмата си книга с мадригали. След това обаче той започва да публикува по-малко музика. Може би защото е бил много зает, а може би защото вече не е имал нужда да търси слава. Вероятно е написал много църковна музика, която днес е изгубена.

През 20-те години на XVI в. продължава да работи във Венеция, въпреки че може би се опитва да си намери друга работа. Хобитата му включват алхимия. Той посреща композитора Хайнрих Шютц, който посещава Венеция за втори път. След смъртта на херцога на Мантуа през 1626 г. Монтеверди пише по-малко музика за Мантуа. Той трябвало да получава годишна заплата от тях, но често не я получавал. В Мантуа имало война, много сгради били разрушени, а нахлуващите войски донесли чума. Монтеверди става свещеник през 1632 г. Не е ясно дали е направил това, защото наистина е бил религиозен, или е смятал, че това ще помогне на кариерата му.

През 1637 г. във Венеция започва да функционира публична опера. Монтеверди, който вече е на 70 години, пише опери за Венеция. Il ritorno d'Ulisse in patria (1640) и L'incoronazione di Poppea (1642) поставят блестящ край на кариерата му. След представянето на тази опера той предприема шестмесечно пътуване до Ломбардия и Мантуа, където отново му се налага да спори в съда, че не му се изплаща пенсия. След завръщането си във Венеция се разболява за девет дни, след което умира.