Контрапункт | изкуството за композиране на музика чрез комбиниране на различни части (гласове) по начин, който звучи добре
Контрапунктът е изкуството за композиране на музика чрез комбиниране на различни части (гласове) по начин, който звучи добре. Така композираната музика се нарича контрапунктна.
Ако мелодията на Twinkle, twinkle little star се изсвири на пиано и след това се добавят някои акорди, това е хармония, а не контрапункт. Ако пък се свири мелодията на Twinkle, twinkle little star, а в същото време се изпълнява друга мелодия, това ще се счита за контрапункт.
Друг начин на изпълнение е мелодията да започне с дясната ръка. След това, във втория такт (такт), когато се изсвири петата нота, лявата ръка започва да свири мелодията с една октава по-ниско. Това работи добре за известно време, но в петия такт (на думата "Up" в частта на дясната ръка) започва да става дисонантно (звучи неприятно), така че трябва да се направят промени в лявата ръка, за да звучи по-приятно. Този начин на писане с определен брой части (в случая: две) се нарича "контрапунктична музика".
В този пример отначало лявата ръка имитира дясната. Това се нарича имитация.
Ако втората част беше продължила да имитира през цялото време на произведението, това щеше да е канон. Но "Twinkle, twinkle" не работи добре като канон. Един известен канон е на Томас Талис. Канон, който може да се повтаря, се нарича хоровод. Това е изцяло контрапунктична музика.
Не е задължително контрапунктът да има имитация, макар че често се случва. Важното е, че всяка част (т.е. всеки глас) е еднакво важна. Не става дума за това една част да пее мелодията, а останалите само да акомпанират.
Контрапунктът не е задължително да бъде една нота срещу една нота. Може да има две или повече ноти в едната част срещу една в другата, например крошета (четвъртини) в едната част и квадри (осмини) в другата. За това има цяла система, наречена "видове".
Контрапунктът може да се променя чрез инвертиране, т.е. поставяне на горната част на долната. Когато музиката е написана така, че частите могат да се разменят, това се нарича "инвертируем контрапункт".
Думата "контрапункт" идва от латинското "punctus contra punctum", което означава "точка срещу точка". Думата "точка" означава "нота". Преди няколкостотин години композиторите откриват как да пишат контрапунктична музика. Те често вземали една основна мелодия (наричана "Cantus Firmus") и след това добавяли към нея една, две или повече части. Колкото повече части имало, толкова по-трудно било да се композира, защото всичко трябвало да се напасне така, че да звучи добре. Музиката за няколко гласа, написана по този начин, се нарича полифонична музика. Полифонията се използва в цялата църковна музика през Ренесанса. Най-големият композитор на полифония е Джовани да Палестрина (1525-1594). Учениците, които изучават изкуството на композицията и днес, изучават контрапункта, като вземат за образец музиката на Палестрина.
Свързани страници
- Фуга
- канон (музика)
| ||||||||
Въпроси и отговори
В: Какво е контрапункт?
О: Контрапунктът е изкуството за композиране на музика чрез комбиниране на различни части (гласове) по начин, който звучи добре. Музиката, композирана по този начин, се нарича контрапунктна.
В: По какво контрапунктът се различава от хармонията?
О: Контрапунктът включва няколко мелодии, които се изпълняват едновременно, докато хармонията включва акорди, които се добавят към една мелодия.
В: Какво означава, когато музиката е "инвертируема"?
О: Когато музиката е написана така, че частите могат да се разменят, това се нарича "инвертируем контрапункт". Това означава, че горната и долната част могат да се разменят, без да се променя цялостното звучене на произведението.
Въпрос: Какъв е приносът на Джовани да Палестрина към полифонията?
О: Най-големият композитор на полифония е Джовани да Палестрина (1525-1594 г.). Учениците, които изучават изкуството на композицията и днес, изучават контрапункта, като вземат за образец музиката на Палестрина.
В: В кой вид музика се използва полифония?
О: През Ренесанса полифонията се използва в цялата църковна музика. Напоследък тя се използва и в някои класически и популярни жанрове като джаз и рок.
В: Необходима ли е имитация за контрапункта?
О: Имитацията не е необходима за контрапункта, въпреки че често се среща в контрапунктични композиции. Важното е всяка част (т.е. всеки глас) да е еднакво важна, а не една част да пее мелодията, а другите само да я акомпанират.
В: Какво означава "punctus contra punctum"?
О: Punctus contra punctum идва от латински и буквално се превежда като "нота срещу нота" или "точка срещу точка"; тази фраза се отнася до начина, по който преди няколкостотин години композиторите са открили начини да пишат контрапунктична музика, като вземат една основна мелодия (наречена "Cantus Firmus") и след това добавят една, две или повече части към нея.
