Мадригал — ренесансова светска многогласна песен (Италия, XVI–XVII в.)

Мадригал — история и развитие на ренесансовата светска многогласна песен в Италия (XVI–XVII в.): форма, изпълнение, видни композитори и влияние върху барока.

Мадригалът е специален вид песен, която се изпълнява от малка група хора. Мадригали­те са особено популярни през XVI и XVII век. Те отбелязват перехода между края на ренесансоватамузика и началото на бароковия период. Произходът им е в Италия и за кратко време мадригали стават изключително популярни в Англия, както и във Франция. Текстовете на мадригалите винаги са за светски (нерелигиозни) теми — най-често за любовта, пасторални сцени, митологични или елегични сюжети и понякога сатирични сюжети.

Произход и историческо развитие

Когато италианските композитори започват да пишат мадригали, те познават и възприемат елементи от други форми като фротола, мотет и френската шансон. Първите мадригали обикновено са били за два или три гласа; по-късно стандартът става четири или пет гласа, а срещат се и по-сложни многогласни състави. Тези партии можело да се изпълняват по един певец на партия или с няколко души на партия; понякога репликите са подсилвани от инструмент, но обичайно мадригалът е бил пеен без инструментален съпровод (a cappella).

Мадригалът е една от най-важните светски музикални форми на своето време. В Италия той доминира между около 1550 и 1630 г.; в Англия „златният век“ на мадригала е приблизително от 1588 до 1620 г. След това новите барокови стилове — монотония с basso continuo, операта и соловата песен — намаляват значението на традиционния многогласен мадригал.

Печатни издания и разпространение

Ранните печатни книги с мадригали спомагат значително за разпространението на жанра. През 1533 г. във Венеция Филип Вердело събира и издава книга, наречена Primo libro di Madrigali (Първа книга с мадригали), която допринася за популяризирането на формата. Якоб Аркаделт (посочен в няколко тома) публикува важни сборници, които оформят стила и техниките на мадригала.

В Англия ключовият момент е издаването през 1588 г. в сборника Musica Transalpina, подбран и публикуван от Никълъс Йондж — том с италиански мадригали, преведени на английски. Този сборник предизвиква истински бум и води до масово писане на мадригали от английски композитори до около 1620 г.

Структура, стил и „рисуване на думи“

Мадригали­те се отличават със свободна, изразна мелодия и сложна многогласна полифония. Композиторите често използват т.нар. word painting — в българския музикознателен речник „рисуване на думи“, при което музиката иска да предаде значението на текста: бързи движения при „усмивка“, въздишка — с кратка пауза или спускаща фигура, „издигам се високо“ — с възходящи гласове и т.н. Тази техника придава драматичност и непосредствена илюстрация на думите и е една от отличителните черти на мадригала.

Често композициите имат куплетна форма с рефрен, като в някои популярни примери се срещат и леки народнопесенни елементи — например повтарящи се „фа ла ла“ припеви. Темите включват любов, пасторални сцени с пастири и пастирки, хумористични и социални мотиви.

Развитие към поздния мадригал и връзка с барока

Към края на XVI век някои композитори експериментират с по-експресивни средства: по-смели хармонии, хроматизъм, контрастни ефекти и по-явни драматични изрази. Това води към по-интимни и експресивни примери (напр. при Карло Джезуалдо), а също и към обсъждането на „втора практика“ (seconda pratica) — подход при който изразността на текста оправдава отклоненията от строгите контрапунктични правила (идея, свързана с по-късните трактати и творчеството на Клаудио Монтеверди). Преходът към солова песен и развитие на basso continuo и операта обособява нови жанрове в барока и намалява равнопоставеността на стария многогласен мадригал.

Някои важни форми и вариации

• Първите мадригали — прости, полифонични, за 2–3 гласа.
• Класическият мадригал — за 4–5 гласа, богата полифония и текстово изобразяване.
• Късният/експресивен мадригал — използване на хроматизъм и силни контрасти (напр. Джезуалдо).
• Мадригали-комедии и сценични цикли — сборове от сцени или кратки „действия“ с повествователен характер.

Значими композитори

Най-значимите композитори на мадригали в Италия, изброени в историята на жанра, са Джовани да Палестрина, Лука Маренцио, Жак Аркаделт, Адриан Вилаерт, Чиприано де Роре, Карло Джезуалдо, Джиахес де Верт и Клаудио Монтеверди. В Англия известни автори са Уилям Бърд, Томас Морли, Джон Уилби, Томас Уелкс, Джон Дауланд, Орландо Гибънс и Томас Томкинс. Сред франко-фламандските и испанските имена, които също са свързани с развитието на жанра, са Орландо ди Ласо, Жоскен де Пре, Томас Луис де Виктория и Матео Флеха.

Наследство и слушане днес

Мадригалите остават важна част от репертоара на ансамбли за старинна музика и често се изпълняват както в академични концерти, така и в по-интимни камерни изпълнения. Те са интересни не само с мелодичното и полифоничното си богатство, но и с начина, по който свързват музика и текст — едно от ключовите постижения на ренесансовата светска музика, което прелива и в ранния барок.

За допълнително четене и примери могат да се проследят печатни издания и записи на отделните композитори — от по-ранните, по-строго полифонични мадригали до късните, драматично експресивни примери на Джезуалдо и Монтеверди.

Въпроси и отговори

В: Какво е мадригал?

Въпрос: Откъде произлизат мадригалите?

В: Колко гласа се използват при създаването на мадригалите?

Въпрос: Кога италианските композитори започват да пишат мадригали?

Въпрос: Кога е бил пикът на популярността на мадригалите в Италия?

В: Какво е накарало хората да харесват толкова много мадригалите?

Въпрос: Кои са някои важни композитори на мадригали от различни страни?

Търсене по буква