Фротола — ренесансова италианска светска песен (XV–XVI в.): дефиниция и история

Фротола — ренесансова италианска светска песен (XV–XVI в.): дефиниция, история, изпълнения, ключови композитори и преходът от фротола към мадригал.

Frottola (в множествено число: frottole) е най-популярният вид светска (нерелигиозна) песен в Италия в края на XV и началото на XVI век. Този жанр представлява важен етап в развитието на италианската светска вокална музика: той е лесно разбираем, мелодичен и предназначен за развлечение както при дворови празненства, така и в граждански среди.

Дефиниция и жанрови особености

Фротолата е предимно хомофонна (хомофонна текстура) вокална песен: тя има ясна мелодия в горната партия, а останалите гласове изпълняват по-опростени хармонични акорди, които придружават мелодията. В сравнение с по-сложните контрапунктични форми, фротолите се отличават с:

• строфична структура и повторяеми рефрени;
• ясна ритмика и слогово (силабично) напяване на текста;
• коротки, запомнящи се мелодии, подходящи за пеене от малки групи или от един солист;
• текстове често с любовен, сатиричен или игрив характер, понякога народнопесенни.

Често срещани формални типове във фротолата са прости строфични модели и специфични италиански форми като barzelletta, strambotto или capitolo, които се редуват с рефренни секции.

Изпълнение и инструментация

Фротолите се изпълнявали по различни начини: от малък вокален ансамбъл (четири гласa е често срещано) до един солов глас с инструментален акомпанимент. Партията с мелодията обикновено стои в горния глас, докато останалите гласове дават хармонична подкрепа. Инструментите, използвани за акомпанимент, най-често включват лютня, но могат да участват и други камерни инструменти. Изпълнителската практика е била доста гъвкава: някои изпълнения са били напълно вокални, други — с усилена инструментална поддръжка.

Композитори и представители

Сред най-известните автори на фротоле е Бартоломео Тромбончино, чиито творби добре илюстрират стила и духа на жанра. Други именити композитори, свързвани с фротолата (директно или в преработени форми), са Маркето Кара и други североиталиански майстори на светската песен. Дори великият композитор Жоскен е композирал кратки светски песни, които по звучене и строеж напомнят фротоле, въпреки че не ги е наричал изрично така. Пример за игриво парче е известната песен El Grillo ("Щурчето"), в която певците имитират чуруликането на щурче в тревата.

Печат, разпространение и куртоазни дворове

Развитие на печатната музикална книга в началото на XVI в. спомага за широкото разпространение на фротолите из италианските дворове и градове. Центрове на производство и изпълнение са били дворовете и културните средища в северна Италия — Мантуа, Ферара, Венеция и други градове, където придворните певци и музиканти поддържали интереса към светската песен.

Преход към мадригала и културно значение

Около 1530 г. фротолата постепенно се трансформира и влива в новия, по-амбициозен жанр — мадригал. Тази промяна отразява търсене на по-голяма изразителност и по-сложна текстова интерпретация: мадригалът развива по-наситена полифония, по-изразително отношение към текста и по-широки динамични и емоционални контрасти. Въпреки това фротолата остава важен преходен етап — тя формира вкуса за италианската мелодичност и ства основа за по-нататъшното развитие на светската вокална традиция.

Наследство

Фротолата има трайно място в историята на западната музика като жанр, който насърчава стила на хомофонна вокална песен, популяризира печатния музикален репертоар и подготвя сцената за по-сложните развития на XVI век. Запазените събирания и отпечатъци от фротоле предоставят ценна информация за вкусовете, езика и развлекателните навици на ренесансова Италия.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява фротола?

В: Как са се пеели фротолите?

В: Контрапунктични ли са били фротолите?

В: Кой е най-известният композитор на фротоле?

В: Жоскен ли е композирал фротоле?

В: Можете ли да дадете пример за фротола?

В: В какво се е превърнала фротолата?

Търсене по буква