Бартоломео Тромбончино (роден във Верона около 1470 г.; умира във Венеция или близо до нея през 1535 г. или по‑късно) е италиански композитор от епохата на Ренесанса. Най‑известен е като автор на кратки светски песни, наречени frottole, и заради скандалния епизод, в който е обвиняван, че е убил съпругата си.

Биография

За живота на Тромбончино се знае сравнително малко, защото запазените документи са оскъдни. Вероятно е израснал в Мантуа, въпреки че в писмо сам споменава, че идва от Верона. До около 1500 г. живее и работи главно в Мантуа, но понякога напуска града — очевидно заради лични или професионални проблеми. Някогашните му работодатели и покровители са били представители на висшата аристокрация, което му е давало известна защита и възможности за кариера.

Инцидентът с убийството

През 1499 г. е описан инцидент, при който Тромбончино намира съпругата си в компанията на друг мъж и я убива. Според някои сведения той може да е убил и въпросния друг мъж, но подробностите остават неясни и различните източници дават противоречиви версии. Изглежда, че не е понесъл сериозно наказание за това — частично обяснение за липсата на строги последици може да бъде неговата връзка с влиятелни личности от двора, сред които е любезно споменавана и Изабела д'Есте (възможно е да е имал и други защитници).

Работа и покровители

От 1502 г. Тромбончино е в услуга на влиятелни семейства, сред които е и ЛукрецияБорджия. Той пише музика за нейните тържества и за сватбата ѝ с Алфонсо д'Есте, а по‑късно се премества във Венеция, където вероятно прекарва остатъка от живота си. Работа за двора на такъв мащаб означава и възможност неговите произведения да бъдат изпълнявани от професионални музиканти и да стигнат до печатни сборници.

Музика и стил

Тромбончино е особено ценен като автор на frottole — популярна светска форма в Италия в началото на XVI век. Неговите фроттоле са характеризирани с ясна, мелодична линия и по‑прост, хомофонен (акордов) съпровод, който ги прави лесни за възприемане и изпълнение. Много от тези песни са житейски, игриви или елегични и често са изпълнявани с подходящ инструментален акомпанимент (лира, лютня, виола или др.).

Името "Тромбончино" предполага връзка с тромбона (в ранния ренесансов период често наричан сакбут), тъй като има сведения, че самият той е свирел на такъв инструмент. Освен светски песни, той е написал и духовна (църковна) музика, което е типично за композиторите от онова време — комбинация от светски и религиозни жанрове.

Публикации и наследство

Някои от произведенията му са включени в печатни сборници от началото на XVI век, което е помогнало за разпространението им извън местния двор. Както много композитори на frottole, Тромбончино оказва влияние върху по‑късното развитие на италианската светска песен, а самият жанр е стъпка към появата на мадригала в средата на XVI век. Неговите мелодии и подход към текстовото и музикално изражение остават пример за стила на ранната ренесансова светска песен.

Датата и мястото на смъртта му не са установени с абсолютна сигурност — традиционно се посочва Венеция около 1535 г. — но оцелелите документи не дават пълна картина и защитават много факти около неговия живот и творчество.