Лукреция Борджия (1480–1519): живот, бракове и ренесансово влияние
Лукреция Борджия (18 април 1480 г. - 24 юни 1519 г.) е дъщеря на папа Александър VI и дългогодишната му любовница Ваноца деи Катани. Сред братята ѝ са Чезаре Борджия, Джовани Борджия и Джиофре Борджия. По време на живота си Лукреция става известна както като политическа фигурa в рамките на семейните съюзи на Борджия, така и като хостеса и покровителка на изкуствата.
Семейството на Лукреция е типичен пример за безмилостната макиавелистка политика и сексуалната поквара на онова време. Твърди се, че то е характерно за ренесансовото папство. Лукреция е представена като фатална жена - роля, която се среща в много произведения на изкуството, романи и филми. В същото време историческите източници показват, че много от обвиненията срещу нея (отровителка, участничка в политически убийства и т.н.) са често преувеличени или откровени клевети, използвани от враговете на семейството Борджия.
Ранен живот и възпитание
Лукреция израства в атмосферата на Рим и ватиканския двор, където родителите ѝ организират браковете и социалните ѝ връзки като част от политическата стратегия на дома. Получава добър за времето си ренесансов възпитателен кръг: музика, писане, владеене на светски обноски и управление на двор. Писмата и документи от епохата показват, че тя е била образована жена, активна в културния живот и способна да управлява имоти и дворови задължения.
Бракове и деца
Браковете на Лукреция са използвани като средство за политически съюзи. Най-важните са:
- Джовани Сфорца (господар на Пезаро) — брак, сключен през 1493 г.; бракът по-късно е анулиран през 1497 г. По време на брака взаимоотношенията между семействата се влошават и анулацията е част от дипломатическите маневри на Борджия.
- Алфонсо Арагонски (херцог на Бисегле) — женени през 1498 г.; Алфонсо е убит през 1500 г. Според традицията той е незаконен син на краля на Неапол, а съществуват подозрения и спекулации, че брат ѝ Чезаре може би е участвал в смъртта му, след като политическата му стойност е избледняла — но точните факти остават спорни.
- Алфонсо I д'Есте (херцог на Ферара) — омъжена през 1502 г.; с него Лукреция се мести във Ферара, където става херцогиня и играе по-активна роля в управлението и културния живот на двора. С Алфонсо I д'Есте тя има няколко деца, сред които Ерколе II д'Есте и Иполито II д'Есте, които по-късно заемат видни позиции в италианските държави.
Политическа роля и противоречия
Ролята на Лукреция в политиката често е била тълкувана двустранно: от една страна, тя е била инструмент в ръцете на баща и братя за сключване на съюзи; от друга — като херцогиня на Ферара Лукреция придобива реална власт и отговорности. Във Ферара тя управлява дворцовите финанси, има влияние върху дипломацията и е известна със своите управленски умения. Много от интригите и слуховете за нея — като обвинения в отравяния и инцест — са дело на вражеска пропаганда или на късни романтични и драматични интерпретации.
Културно влияние и наследство
Като херцогиня на Ферара Лукреция става покровителка на художници, музиканти и писатели. Нейният двор привлича интелектуалци и творци, а самата тя остава в историята не само като политическа фигура, но и като символ на ренесансовото покровителство. В популярната култура образът ѝ е силно романтизиран и митологизиран:
- в литературата и драматургията (например творби от XIX в. като пиесата на Виктор Юго);
- в операта — Донрицети написва операта "Лукреция Борджия";
- в изобразителното изкуство и киното — където често се акцентира върху скандалната страница от живота на Борджия.
Смърт и оценка
Лукреция умира на 24 юни 1519 г. във Ферара. Причината за смъртта ѝ е описвана в източниците като треска; някои съвременни бележки предполагат усложнения, но точните детайли не са стопроцентово установени. След смъртта ѝ историческата оценка претърпява промени: от сензационните и често омаловажаващи описания в по-ранни произведения до по-обективни, документално базирани изследвания в съвременната историография, които подчертават сложността на ролята ѝ — като средство в политическите маневри на семейството, но и като автономна фигура със свои собствени заслуги и културно влияние.
Лукреция Борджия остава една от най-противоречивите и интригуващи личности на Ренесанса: митът и действителността около нея са тясно преплетени, а изучаването ѝ продължава да привлича интереса на историци, литературни изследователи и широката публика.
"Лукреция де Борджия" в писмо до сестра му Изабела Гонзага (март 1519 г.)
Възможен портрет на Лукреция Борджия, за който се предполага, че е дело на Досо Доси
Лукреция като Света Екатерина Александрийска на фреска от Пинтурикио в апартаментите на Борджиите във Ватикана около 1494 г.
Външен вид
Лукреция е описана като жена с тежка руса коса, която се спускала над коленете, красив тен, лешникови очи, които променяли цвета си, пълни, високи гърди и естествена грация, която я карала да изглежда като "ходеща по въздуха". Тези качества са били високо ценени в Италия през този период. В друго описание се казва, че "устата ѝ е доста голяма, зъбите ѝ са блестящо бели, шията ѝ е стройна и светла, а бюстът ѝ е с чудесни пропорции".
През ноември 2008 г. една от картините, "Портрет на младеж" от Досо Доси в Националната галерия на Виктория, е идентифицирана като портрет на Лукреция. Тази картина може би е единственият оцелял официален портрет на Лукреция Борджия; това твърдение обаче е поставено под съмнение. Няколко други картини, като например фантастичният портрет на Венето, също се твърди, че я изобразяват, но към момента нито една от тях не е приета от учените.
Слухове
През годините се носят редица слухове, особено за екстравагантните партита, организирани от семейство Борджия. Имало е твърдения за кръвосмешение, отравяне и убийство от нейна страна, но никога не е намерена историческа основа за тези слухове. Повечето от обвиненията са отправени от съперниците на Борджиите.
- Говори се, че Лукреция е притежавала кух пръстен, който е използвала за отравяне на напитки.
- Картина от началото на XX в. на Франк Кадоган Каупър, която се намира в лондонската художествена галерия Тейт Британия, изобразява Лукреция, която заема мястото на баща си, папа Александър VI, на официална среща във Ватикана. Това очевидно документира действително събитие, въпреки че точният изобразен момент (францискански монах целува краката на Лукреция) е измислен от художника.
Биографии
- Лукреция Борджия: живот, любов и смърт в ренесансова Италия от Сара Брадфорд; Viking 2004; ISBN 0-670-03353-7
- Лукреция Борджия: биография от Рейчъл Ерлангер; 1978 г.; ISBN 0-8015-4725-3
- Лукреция Борджия от Мария Белончи; Phoenix 2002; ISBN 978-1-84212-616-5
- Борджиите (1971) на Майкъл Малет
- Лукреция Борджия (1874 г.?) от Фердинанд Грегоровски; превод от 1903 г. от Джон Лесли Гарнър
- Борджиите от Кристофър Хибърт; Constable 2011; ISBN 978-1-84901-994-1
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Лукреция Борджия?
О: Лукреция Борджия (18 април 1480 г. - 24 юни 1519 г.) е дъщеря на папа Александър VI и дългогодишната му любовница Ваноца деи Катания.
В: Как се казваха братята ѝ?
О: Сред братята ѝ са Чезаре Борджия, Джовани Борджия и Джофре Борджия.
Въпрос: Как Лукреция често е изобразявана в произведения на изкуството, романи и филми?
О: Лукреция често е представяна като фатална жена в произведения на изкуството, романи и филми.
В: Участвала ли е в политическата дейност на баща си и братята си?
О: Не е ясно дали е участвала в политическата дейност на баща си и братята си.
В: Как те са я използвали, за да развиват собствените си амбиции?
О: Уредили са ѝ няколко брака с важни и влиятелни мъже, което вероятно е помогнало на собствените им политически амбиции.
В: Кои са били някои от хората, за които се е омъжила?
О: Била е омъжена за Джовани Сфорца (господар на Пезаро), Алфонсо Арагонски (херцог на Бисегле) и Алфонсо I д'Есте (херцог на Ферара).
Въпрос: Какво се случва с Алфонсо Арагонски, след като губи политическата си стойност?
О: Според традицията Алфонсо може да е бил убит от брата на Лукреция - Чезаре, когато политическата му стойност е избледняла.
