Луиджи Пирандело — италиански драматург, романист и нобелов лауреат
Луиджи Пирандело — италиански драматург и Нобелов лауреат: революционни пиеси, романи и разкази, предшественик на театъра на абсурда и новатор в драмата.
Луиджи Пирандело (28 юни 1867 г., Агридженто - 10 декември 1936 г., Рим) е италиански драматург, романист и автор на разкази. През 1934 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за "смелото и блестящо обновяване на драмата и сцената". Творчеството на Пирандело включва романи, стотици разкази и около 40 пиеси, някои от които са написани на сицилиански език. Трагичните фарсове на Пирандело често се разглеждат като предшественици на театъра на абсурда.
Кратка биография
Луиджи Пирандело е роден на 28 юни 1867 г. в Агридженто, Сицилия. Следва филология и литература; известно е, че прекарва няколко години в Германия, където се запознава с немската философия и литературна традиция, което оказва влияние върху неговото мислене и стил. Връща се в Италия и започва да публикува разкази и романи, като впоследствие се посвещава и на драматургията. Животът и творчеството му са белязани от дълбок интерес към човешката психология, идентичността и отношението между имената, ролите и реалността.
Творчество и основни теми
Пирандело е многостранен автор — пише романи, новели и пиеси. Негови произведения изследват релативността на истината, множествеността на личността, границите между фикция и действителност и драматичните противоречия между социалните роли и вътрешното Аз. Често използва елементи на ирония, гротеска и трагикомедия, съчетавайки сериозни философски въпроси с театрални иновации.
- Идентичност и множественост: мотивът за "маските" — какво от себе си човек показва и какво крие — присъства във всички жанрове на автора.
- Реалност и фикция: много негови пиеси играят с идеята за театъра в театъра и за персонажи, които осъзнават своята условност.
- Гротеска и трагикомедия: Пирандело смесва комичното с драматичното, за да подчертае абсурда на човешкото положение.
Най-известни произведения
- Романи: Il fu Mattia Pascal (1904) — „Покойният Матиа Паскал“ (The Late Mattia Pascal); Uno, nessuno e centomila (1926) — „Един, никой и стоте хиляди“.
- Пиеси: Sei personaggi in cerca d'autore (1921) — „Шестима персонажи в търсене на автор“; Enrico IV (1922) — „Хенри IV“; Così è (se vi pare) (1917) — „Така е (ако ви се струва)“; други драматични текстове включват както едноактни творби, така и по-големи сценични експерименти.
- Разкази: цикълът Novelle per un anno („Разкази за една година“) съдържа стотици новели, в които Пирандело развива своите теми в по-компактна форма.
Стил и сценични иновации
Пирандело въвежда в драмата метатеатрални елементи — поставя публиката пред огледалото на театъра, демонстрирайки как сценичната измислица може да разкрие дълбоки истини за човека. В пиесите му границите между актьори и персонажи, между автор и герой често се размиват. Това новаторство го прави важна връзка между традиционния театър и по-късните течения като театъра на абсурда.
Влияние и признание
Пирандело оказва значително влияние върху европейската драматургия на XX век. Неговите експерименти със сценичната форма и акцентът върху психологическите противоречия предхождат и вдъхновяват творци от по-късни поколения, включително автори, свързвани с театъра на абсурда. Върховното международно признание идва с Нобеловата награда за литература през 1934 г., присъдена за "смелото и блестящо обновяване на драмата и сцената".
Наследство
Днес Пирандело остава четен и играем автор в театри по целия свят. Неговите пиеси продължават да предизвикват актьори, режисьори и зрители с провокациите си за естеството на истината, мисията на изкуството и сложната структура на човешката личност. Неговото творчество е обект на литературна и театрална критика, изследвания и многобройни сценични интерпретации, които поддържат неговото място в канона на световната литература.
Луиджи Пирандело умира в Рим на 10 декември 1936 г., оставяйки богато и многопластово литературно наследство, което продължава да влие върху развитието на драмата и модерната проза.
Работи
- Una boccata d'aria (Дихание на въздух)
- L'Esclusa (Изключената жена)
- Il Turno (Завоят)
- Il Fu Mattia Pascal (Покойният Mattia Pascal)
- Суо Марито (съпругът ѝ)
- I Vecchi e I Giovani (Старите и младите)
- Quaderni di Serafino Gubbio (Дневници на Серафино Губио)
- Uno, Nessuno e Centomila (Един, никой и сто хиляди)
- Sei Personaggi in Cerca d'Autore (Шест персонажа в търсене на автор)
- Ciascuno a Suo Modo (Всеки по свой начин)
- Questa Sera Si Recita a Soggetto (Тази вечер импровизираме)
- Енрико IV (Хенри IV)
- L'Uomo dal Fiore in Bocca (Мъжът с цветето в устата)
- La Vita che ti Diedi (Животът, който ти дадох)
- Il Gioco delle Parti (Правилата на играта)
- Diana e La Tuda (Диана и Туда)
- Il Piacere dell'Onestà (Удоволствието от честността)
- L'Imbecille (Неудачникът)
- L'Uomo, La Bestia e La Virtù (Човекът, звярът и добродетелта)
- Vestire gli Ignudi (Облекло за голите)
- Così è (Se Vi Pare) (Така е (ако мислите така))
| Носители на Нобелова награда за литература | |
| 1901 - 1925 | Prudhomme (1901) - Mommsen (1902) - Bjørnson (1903) - F. Мистрал / Ечегарай (1904 г.) - Сенкевич (1905 г.) - Кардучи (1906 г.) - Киплинг (1907 г.) - Еукен (1908 г.) - Лагерльоф (1909 г.) - Хайзе (1910 г.) - Метерлинк (1911 г.) - Хауптман (1912 г.) - Тагор (1913 г.) - Без награда (1914 г.) - Rolland (1915) - Heidenstam (1916) - Gjellerup / Pontoppidan (1917) - без награда (1918) - Spitteler (1919) - Hamsun (1920) - France (1921) - Benavente (1922) - Yeats (1923) - Reymont (1924) - Shaw (1925) |
| 1926 - 1950 | Деледа (1926 г.) - Бергсон (1927 г.) - Ундсет (1928 г.) - Ман (1929 г.) - Люис (1930 г.) - Карлфелд (1931 г.) - Голсуърти (1932 г.) - Бунин (1933 г.) - Пирандело (1934 г.) - без награди (1935 г.) - О'Нийл (1936 г.) - Мартин дю Гард (1937 г.) - Бак (1938 г.) - Силанпаа (1939 г.) - без награди (Втората световна война) - Йенсен (1944 г.) - Дж. Мистрал (1945 г.) - Хесе (1946 г.) - Жид (1947 г.) - Елиът (1948 г.) - Фокнър (1949 г.) - Ръсел (1950 г.) |
| 1951 - 1975 | Лагерквист (1951 г.) - Мориак (1952 г.) - Чърчил (1953 г.) - Хемингуей (1954 г.) - Лакснес (1955 г.) - Хименес (1956 г.) - Камю (1957 г.) - Пастернак (1958 г.) - Квазимодо (1959 г.) - Перс (1960 г.) - Андрич (1961 г.) - Стайнбек (1962 г.) - Сеферис (1963 г.) - Сартр (1964) - Шолохов (1965) - Агнон/Закс (1966) - Астуриас (1967) - Кавабата (1968) - Бекет (1969) - Солженицин (1970) - Неруда (1971) - Бьол (1972) - Уайт (1973) - Джонсън/Мартинсон (1974) - Монтале (1975) |
| 1976 - 2000 | Белоу (1976) - Алейшандър (1977) - Сингър (1978) - Елитис (1979) - Милош (1980) - Канети (1981) - Гарсия Маркес (1982) - Голдинг (1983) - Сейферт (1984) - Саймън (1985) - Сойинка (1986) - Бродски (1987) - Mahfouz (1988) - Cela (1989) - Paz (1990) - Gordimer (1991) - Walcott (1992) - Morrison (1993) - Ōe (1994) - Heaney (1995) - Szymborska (1996) - Fo (1997) - Saramago (1998) - Grass (1999) - Gao (2000) |
| 2001 - настояще | Найпол (2001) - Кертес (2002) - Коетзее (2003) - Йелинек (2004) - Пинтер (2005) - Памук (2006) - Лесинг (2007) - Льо Клезио (2008) - Мюлер (2009) - Варгас Льоса (2010) - Транстрьомер (2011) - Мо (2012) - Мънро (2013 г.) - Модиано (2014 г.) - Алексиевич (2015 г.) - Дилън (2016 г.) - Ишигуро (2017 г.) - Без официална награда Конде (награда на Новата академия) (2018 г.) - Токарчук (2018 г.) - Хандке (2019 г.) - Глюк (2020 г.) - Гурна (2021 г.) - Ерно (2022 г.) |
Въпроси и отговори
В: Кой е Луиджи Пирандело?
О: Луиджи Пирандело е италиански драматург, романист и автор на разкази.
В: Кога и къде е роден?
О: Роден е в Агридженто, Италия, на 28 юни 1867 г.
В: За какво е получил Нобелова награда?
О: Получава Нобелова награда за литература през 1934 г. за "смелото и блестящо обновяване на драмата и сцената".
В: Колко произведения е създал?
О: Създава романи, стотици разкази и около 40 пиеси.
В: Някое от произведенията му написано ли е на сицилиански?
О: Да, някои от произведенията му са написани на сицилиански.
В: Възприема ли се творчеството на Пирандело като предшественик на театъра на абсурда?
О: Да, неговите трагични фарсове често се разглеждат като предшественици на театъра на абсурда.
В: Кога умира Луиджи Пирандело?
О: Той умира на 10 декември 1936 г. в Рим.
обискирам