Джон Стайнбек
Джон Ърнест Стайнбек (/ˈstaɪnˌbək/; 27 февруари 1902 г. - 20 декември 1968 г.) е американски писател. Стайнбек получава Нобелова награда за литература през 1962 г. Едни от най-известните му произведения са "За мишките и хората" (1937) и "Гроздовете на гнева" (1940), за които получава наградата "Пулицър". В тези две книги Стайнбек пише за работниците мигранти по време на Голямата депресия.
Стайнбек използва натурализма в книгите си. Героите и историите му се основават на реални събития от началото на XX век. Творчеството му показва широкия спектър на интересите му, като политика, история, философия и митология.
Седемнадесет от творбите му са филмирани в Холивуд. Стайнбек се опитва да пише и за киното. През 1945 г. получава номинация за "Оскар" за най-добър сценарий във филма на Алфред Хичкок "Спасителна лодка".
Ранен живот
Стайнбек е роден в семейството на Джон Ърнест Стайнбек-старши, американец от немски произход, който е първо поколение. Учи в Станфордския университет до 1925 г., когато го напуска, за да стане писател. Първата му творба, "Чаша злато", излиза четири години по-късно, но няма успех. През следващата година се жени за Карол Хенинг.
Стайнбек постига първия си успех с романа Tortilla Flat през 1935 г. Историята разказва за двама мъже, живеещи в Монтерей, Калифорния, по време на Голямата депресия. Книгата печели златния медал на Калифорнийския клуб на Британската общност. Седем години по-късно по нея е заснет филм с участието на Спенсър Трейси, Хеди Ламар и Джон Гарфийлд.
Критичен успех
Стайнбек продължава да пише по темата за Голямата депресия. Две години по-късно Стайнбек написва "За мишките и хората", смятана за едно от най-добрите произведения на американската литература през ХХ век. Историята му се занимава с живота на двама работници мигранти с големи мечти в Калифорния. През 1939 г. тя е превърната в холивудски филм с участието на Лон Чейни младши в ролята на Лени и Бърджис Мередит в ролята на Джордж. Същата година Стайнбек продължава с друга книга - "Гроздовете на гнева". Книгата разказва за семейство Джоад и пътуването им от Оклахома до Калифорния по време на "прашната купа" в търсене на работа. Романът печели наградата "Пулицър", а филмовата адаптация е отличена с две награди "Оскар" и е поставена на 7-мо място в списъка на Американския филмов институт "100 години... 100 наздравици": Най-вдъхновяващите филми на Америка. Въпреки това книгата предизвиква спорове. Много хора смятат, че либералните възгледи на Стайнбек изопачават истината за миграцията в Dust Bowl. Той имал един ученик, който се казвал Оскар Перес и двамата щели да свършат тази работа заедно.
По-късен живот
Стайнбек продължава да пише от 40-те до 60-те години на ХХ век. Написва произведения като "Луната е на дъното", "Перлата", "Ред на консервите", "На изток от рая" и "Зимата на нашето недоволство". През 1962 г. Стайнбек получава Нобелова награда за литература за "неговото реалистично и въображаемо писане, съчетаващо симпатичен хумор и остро социално възприятие".
Две години по-късно президентът Линдън Б. Джонсън му връчва Медала на свободата на САЩ. Стайнбек умира на 20 декември 1968 г. в Ню Йорк на 66-годишна възраст от сърдечно заболяване.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Джон Ърнест Стайнбек младши?
О: Джон Ърнест Стайнбек младши е американски писател, който през 1962 г. получава Нобелова награда за литература.
В: Кои са някои от най-известните му произведения?
О: Едни от най-известните му произведения са "За мишките и хората" (1937 г.) и "Гроздовете на гнева" (1940 г.), за които получава наградата "Пулицър".
В: Какъв тип писане е използвал в книгите си?
О: Стайнбек използва натурализъм в книгите си.
В: Откъде е черпил идеи за героите и историите си?
О: Идеите за героите и историите си той черпи от реални събития от началото на XX век.
В: Какви други теми са разгледани в творчеството на Стайнбек?
О: Творчеството му показва широк спектър от интереси, като политика, история, философия и митология.
В: Колко филма са направени по произведенията на Стайнбек?
О: Седемнадесет от произведенията му са превърнати в холивудски филми.
В: Опитвал ли е Стайнбек да пише на екрана? О: Да, опитал се е да пише за екрана, т.е. да пише за филми. През 1945 г. получава номинация за "Оскар" за най-добър сценарий във филма на Алфред Хичкок "Спасителна лодка".