Джон Стайнбек — американски писател и Нобелов лауреат (1902–1968)
Джон Ърнест Стайнбек (/ˈstaɪnˌbək/; 27 февруари 1902 г. – 20 декември 1968 г.) е американски писател, смятан за един от най-значимите представители на американската литература от XX век. Стайнбек получава Нобелова награда за литература през 1962 г. за цялостното му творчество и за способността му да съчетава реализъм с въображение, състрадание и остро социално възприемане. Едни от най-известните му произведения са "За мишките и хората" (1937) и "Гроздовете на гнева" (1939; за която през 1940 г. получава наградата "Пулицър"). И в двете книги Стайнбек описва съдбите на работници-мигранти и социалните последици от Голямата депресия, като съчетава силна емпатия с критичен поглед към обществените неравенства.
Стайнбек често използва елементи на натурализма в своя стил — детайлни, понякога сурови описания на условията на живот и труд, както и фокус върху социалните и икономическите сили, които оформят съдбите на героите. Творчеството му е силно свързано с калифорнийския пейзаж (особено Salinas Valley и крайбрежието на Монтерей) и отразява широк интерес към политика, история, философия и митология. В произведенията му личи стремеж към социална справедливост, внимание към обикновения човек и често присъства мотивът за човешкото достойнство в условия на лишения.
Седемнадесет от творбите му са филмирани в Холивуд. Стайнбек работи както като романист, така и като сценарист и публицист; освен екранизации по романите му, той пише и сценарии за киното. През 1945 г. получава номинация за "Оскар" за най-добър сценарий заедно с други автори за филма на Алфред Хичкок " Спасителна лодка. Неговите книги продължават да се адаптират за киното и театъра и след смъртта му, а някои — като За мишките и хората и Гроздовете на гнева — стават класики, изучавани в училища и университети.
Роден е в град Салинас, Калифорния, и прекарва голяма част от живота си в региона на Централното крайбрежие, което оказва силно влияние върху тематиката и обстановката в творбите му. Стайнбек следва в Стенфорд, но не завършва и постепенно започва да публикува разкази и романи, работейки и като корабен работник, селскостопански работник и журналист. Сред други известни негови книги са Cannery Row, The Pearl, East of Eden и мемоарът Travels with Charley, в които също се открояват темите за човешката солидарност, моралните дилеми и търсенето на идентичност.
Джон Стайнбек умира на 20 декември 1968 г. в Ню Йорк. Неговото творчество остава влиятелно заради хуманизма, социалната чувствителност и майсторството в изобразяването на обикновения човек, а произведенията му продължават да бъдат превеждани, поставяни и коментирани по целия свят.
Ранен живот
Стайнбек е роден в семейството на Джон Ърнест Стайнбек-старши, американец от немски произход, който е първо поколение. Учи в Станфордския университет до 1925 г., когато го напуска, за да стане писател. Първата му творба, "Чаша злато", излиза четири години по-късно, но няма успех. През следващата година се жени за Карол Хенинг.
Стайнбек постига първия си успех с романа Tortilla Flat през 1935 г. Историята разказва за двама мъже, живеещи в Монтерей, Калифорния, по време на Голямата депресия. Книгата печели златния медал на Калифорнийския клуб на Британската общност. Седем години по-късно по нея е заснет филм с участието на Спенсър Трейси, Хеди Ламар и Джон Гарфийлд.
Критичен успех
Стайнбек продължава да пише по темата за Голямата депресия. Две години по-късно Стайнбек написва "За мишките и хората", смятана за едно от най-добрите произведения на американската литература през ХХ век. Историята му се занимава с живота на двама работници мигранти с големи мечти в Калифорния. През 1939 г. тя е превърната в холивудски филм с участието на Лон Чейни младши в ролята на Лени и Бърджис Мередит в ролята на Джордж. Същата година Стайнбек продължава с друга книга - "Гроздовете на гнева". Книгата разказва за семейство Джоад и пътуването им от Оклахома до Калифорния по време на "прашната купа" в търсене на работа. Романът печели наградата "Пулицър", а филмовата адаптация е отличена с две награди "Оскар" и е поставена на 7-мо място в списъка на Американския филмов институт "100 години... 100 наздравици": Най-вдъхновяващите филми на Америка. Въпреки това книгата предизвиква спорове. Много хора смятат, че либералните възгледи на Стайнбек изопачават истината за миграцията в Dust Bowl. Той имал един ученик, който се казвал Оскар Перес и двамата щели да свършат тази работа заедно.
По-късен живот
Стайнбек продължава да пише от 40-те до 60-те години на ХХ век. Написва произведения като "Луната е на дъното", "Перлата", "Ред на консервите", "На изток от рая" и "Зимата на нашето недоволство". През 1962 г. Стайнбек получава Нобелова награда за литература за "неговото реалистично и въображаемо писане, съчетаващо симпатичен хумор и остро социално възприятие".
Две години по-късно президентът Линдън Б. Джонсън му връчва Медала на свободата на САЩ. Стайнбек умира на 20 декември 1968 г. в Ню Йорк на 66-годишна възраст от сърдечно заболяване.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Джон Ърнест Стайнбек младши?
О: Джон Ърнест Стайнбек младши е американски писател, който през 1962 г. получава Нобелова награда за литература.
В: Кои са някои от най-известните му произведения?
О: Едни от най-известните му произведения са "За мишките и хората" (1937 г.) и "Гроздовете на гнева" (1940 г.), за които получава наградата "Пулицър".
В: Какъв тип писане е използвал в книгите си?
О: Стайнбек използва натурализъм в книгите си.
В: Откъде е черпил идеи за героите и историите си?
О: Идеите за героите и историите си той черпи от реални събития от началото на XX век.
В: Какви други теми са разгледани в творчеството на Стайнбек?
О: Творчеството му показва широк спектър от интереси, като политика, история, философия и митология.
В: Колко филма са направени по произведенията на Стайнбек?
О: Седемнадесет от произведенията му са превърнати в холивудски филми.
В: Опитвал ли е Стайнбек да пише на екрана? О: Да, опитал се е да пише за екрана, т.е. да пише за филми. През 1945 г. получава номинация за "Оскар" за най-добър сценарий във филма на Алфред Хичкок "Спасителна лодка".
