Александър Солженицин биография Нобелова награда и разкрития за ГУЛАГ
Александър Солженицин (11 декември 1918 г. - 3 август 2008 г.) е руски писател. Носител е на Нобелова награда за литература за 1970 г.
Солженицин е романист, драматург и историк. Благодарение на неговите произведения съветският трудов лагер ГУЛАГ става известен. Заради това той получава Нобелова награда за литература през 1970 г., но също така е изгонен от Съветския съюз през 1974 г. През 1994 г. Солженицин се завръща в Русия. След смъртта му (от сърдечна недостатъчност) му е организирано държавно погребение. Той е много значим с това, че разкрива какъв е бил животът в съветските времена.
По време на престоя си в затвора се отказва от марксизма и преминава към Руската православна църква.
Ранни години и образование
Александър Исаевич Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск, в Таврическия край на тогавашната Руска република. Произхожда от семейство на учители и още от младежките си години се интересува както от литература, така и от естествени науки. Завършва висше образование със специалност математика и физика и по-късно работи като учител и преподавател, преди да бъде мобилизиран за военна служба.
Военна служба, арест и лагер
По време на Втората световна война Солженицин служи като артилерийски офицер в Червената армия. През 1945 г. е арестуван заради критични забележки срещу режима в лични писма и е осъден на години в трудов лагер — опит, който остава централно преживяване и основа за неговото творчество. След смъртта на Сталин много политически затворници са освободени; Солженицин преминава през лагерите и вътрешната екзилация, които дълбоко променят светогледа му и стават основа за разкритията му за системата на ГУЛАГ.
Литературна кариера и разобличаване на ГУЛАГ
След освобождението Солженицин започва да пише прозата си, което го прави известен: сред най-известните му ранни творби е "Един ден от живота на Ивана Денисович" (1962), публикувана в списание Novy Mir по време на т.нар. хрущовска отстъпка и привлича вниманието към реалностите на лагерния живот. По-късни значими произведения са "Раков корпус" (Cancer Ward) и големият му труд "Архипелаг ГУЛаг", в който той комбинира лични спомени, хиляди свидетелства и документи, за да очертае мащабите и механизмите на системата на трудовите лагери. Тези текстове имат огромно международно въздействие и оказват ключово влияние върху общественото и историческо разбиране за съветската репресивна система.
Нобелова награда и изгнание
Признанието за приноса му в литературата идва с Нобеловата награда за литература за 1970 г. — награда, която му е присъдена за етичната сила на творчеството му и за продължаването на руските литературни традиции. Наградата засилва международната му известност, но в родината това води и до допълнителни репресии от страна на властите. В края на 1974 г. Солженицин е изгонен от страната и живее през следващите десетилетия в Европа и Съединените щати, като прекарва значителен период във Вермонт, САЩ.
Връщане в Русия и последни години
След разпадането на Съветския съюз и промяната на политическата ситуация Солженицин се завръща в Русия през 1994 г. В последните си години той публикува исторически есета и огромни изследвания върху руската история, религията и националната съдба, като в някои случаи провокира силни реакции и критика заради националистически и противоречиви позиции. Продължава да бъде активен като обществен интелектуалец и застъпник на традиционните ценности и на ролята на Руската православна църква в обществото.
Смърт и обществена памет
Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г. в Москва от сърдечна недостатъчност. След смъртта му му е организирано държавно погребение, на което присъстват както официални лица, така и множество граждани, които отдават почит. Наследството му остава спорно и многопластово: от една страна — литературен и нравствен глас, разобличил репресиите и възстановил паметта за жертвите на системата; от друга — фигура, предизвикваща дебат за национализма, религията и ролята на интелектуалеца в обществената политика.
Значение и влияние
Солженицин има дълбоко и дълготрайно влияние върху световната литература и обществения дебат за тоталитаризма. Неговите произведения подпомагат разкриването на истината за ГУЛАГ, вдъхновяват дисидентските и правозащитни движения и променят представите на много хора за СССР. В същото време неговите по-късни възгледи предизвикват критика и поставят проблемни въпроси, които продължават да бъдат обсъждани и днес.
Най-известни произведения
Голяма част от произведенията на Солженицин са автобиографични, базирани на неща, които е видял и преживял в собствения си живот. Самият Солженицин е бил затворен в ГУЛАГ в продължение на много години, а по-късно е бил в отделение за лечение на рак (възстановява се от рака). []
След тайната реч на Хрушчов през 1956 г. Солженицин е освободен от изгнание и оправдан (изчистен от всички обвинения). Ръкописът на "Един ден от живота на Иван Денисович" е публикуван в редактиран вид през 1962 г. с изричното одобрение на Никита Хрушчов. Хрушчов го защитава по време на изслушването на Президиума на Политбюро дали да разреши публикуването му и добавя: "Във всеки от вас има сталинист, в мен дори има сталинист. Ние трябва да изкореним това зло".
По този начин границите между автобиографията, репортажа, художествената литература и политическите наблюдения се преплитат повече, отколкото при повечето писатели.
Поезия
- Пруски нощи (1974) (на руски: Прусские ночи)
Това е дълго стихотворение. Солженицин е капитан от съветската Червена армия по време на Втората световна война. "Пруски нощи" описва похода на Червената армия през Източна Прусия и се фокусира върху травматичните актове на изнасилване и убийство, на които Солженицин става свидетел като участник в този поход.
Романи
- The First Circle (1968) По-пълна версия на книгата е публикувана на английски език през 2009 г.
Заглавието е алюзия за първия кръг на Ада в "Божествена комедия" на Данте, където гръцките философи и други нехристияни живеят в оградена зелена градина. Те не могат да влязат в Рая, тъй като са родени преди Христа, но се радват на малко пространство на относителна свобода в сърцето на Ада. Разказът е за затворници (зеки), които са техници или учени. Те са арестувани по член 58 от Наказателния кодекс на РСФСР по време на чистките на Йосиф Сталин след Втората световна война.
- Раково отделение (1968 г.)
Романът разказва историята на малка група болни от рак в Узбекистан през 1955 г., в постсталинисткия Съветски съюз. Той изследва моралната отговорност - символизирана от злокачествените тумори на пациентите - на тези, които са отговорни за страданията на своите съграждани. По време на Голямата чистка на Сталин милиони са убити, изпратени в трудови лагери или заточени. Освен чиновниците, които са вземали решенията, много други са стояли настрана и не са направили нищо. Те също са били замесени. Други постъпват по-лошо: издават невинни хора, за да получат облаги за себе си. Романът разказва как пациентите осъзнават своята роля в тези трагични събития.
- август 1914 г. (1971 г.)
Става дума за поражението на имперска Русия в битката при Таненберг в Източна Прусия. Романът е необичайна смесица от художествено повествование и историография. Той предизвиква широка и ожесточена полемика както от литературна, така и от историческа гледна точка. През 1984 г. е публикувана нова версия на романа, значително разширена. По това време Солженицин от няколко години живее в САЩ. Той успява да публикува глави, които преди това са били потискани, както и нови части, написани след проучвания в библиотеката на института Хувър. Те включват глави за Владимир Ленин, които са публикувани отделно като "Ленин в Цюрих".
Кратка художествена литература
- Един ден от живота на Иван Денисович (1962)
Действието се развива в съветски трудов лагер през 50-те години на миналия век и описва един-единствен ден на обикновения затворник Иван Денисович Шухов. Публикуването на книгата е изключително събитие в съветската литературна история; никога преди това не е бил разпространяван открито разказ за сталинските репресии.
- За доброто на каузата (1963)
В един провинциален град учениците от местния колеж помагат за изграждането на нови сгради на колежа, като сами извършват по-голямата част от работата. Когато то е построено, съветските власти нареждат сградата да бъде предадена на изследователски институт; на студентите се казва, че това е "за доброто на делото". Историята е открита критика на липсата на демокрация по онова време и на почтеността на политическите лидери.
- Мястото на Матрьона (1968)
Това е най-четеният разказ на Солженицин. Разказвачът, бивш затворник в ГУЛАГ, копнее да се върне да живее в руската провинция. Той започва работа в училище в колхоз. Матрьона му предлага да живее в нейната малка, порутена къща. Двамата делят една стая, в която се хранят и спят; разказвачът спи на походно легло, а Матрьона - до печката. Разказвачът намира, че животът на селскостопанските работници малко се различава от този на дореволюционните земевладелци и техните крепостни селяни. Матрьона работи във фермата срещу малко или никакво заплащане. Една нощ, когато помага на други, тя е убита от влак. Героинята ѝ е описана като "единствената истинска християнка (и) единствената истинска комунистка", а смъртта ѝ е символ на мъченичеството в Русия.
Нехудожествена литература
- Архипелагът ГУЛАГ (три тома, 1973-78 г.)
История на целия процес на изграждане и управление на полицейска държава в Съветския съюз. Книгата се разпространява под формата на самиздат (нелегално издание) в Съветския съюз до официалното ѝ публикуване през 1989 г. След разпадането на Съветския съюз и образуването на Руската федерация "Архипелагът ГУЛАГ" става задължително четиво в руските гимназии. Архипелагът ГУЛАГ (руското му заглавие), е едновременно рима и метафора, използвана в цялото произведение. Думата "архипелаг" описва системата от трудови лагери, разпръснати из огромния Съветски съюз, като огромна верига от острови, познати само на тези, на които е било съдено да ги посетят.
Свързани страници
- Списък на носителите на Нобелова награда по държави
- Списък на историците по континенти
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Александър Солженицин?
О: Александър Солженицин е руски писател, романист, драматург и историк.
В: Какво печели през 1970 г.?
О: Александър Солженицин печели Нобелова награда за литература през 1970 г.
В: Какво разкрива на света чрез своите произведения?
О: Чрез произведенията си Солженицин разкрива жестоката реалност на ГУЛАГ - мрежа от съветски трудови лагери.
В: Защо е изгонен от Съветския съюз през 1974 г.?
О: Солженицин е изгонен от Съветския съюз през 1974 г. заради критиките си към правителството и трудовете си, в които описва живота в съветските времена.
В: Кога Солженицин се завръща в Русия?
О: Солженицин се завръща в Русия през 1994 г.
Въпрос: Към какво се обръща Солженицин по време на престоя си в затвора?
О: По време на престоя си в затвора Солженицин изоставя марксизма и преминава към Руската православна църква.
В: Какъв е значителният принос на Солженицин?
О: Солженицин е много значим с това, че разкрива какъв е бил животът в Съветския съюз и че повишава осведомеността за жестоката действителност в съветските трудови лагери.
