Александър Солженицин

Най-известни произведения

Голяма част от произведенията на Солженицин са автобиографични, базирани на неща, които е видял и преживял в собствения си живот. Самият Солженицин е бил затворен в ГУЛАГ в продължение на много години, а по-късно е бил в отделение за лечение на рак (възстановява се от рака). ^[]

След тайната реч на Хрушчов през 1956 г. Солженицин е освободен от изгнание и оправдан (изчистен от всички обвинения). Ръкописът на "Един ден от живота на Иван Денисович" е публикуван в редактиран вид през 1962 г. с изричното одобрение на Никита Хрушчов. Хрушчов го защитава по време на изслушването на Президиума на Политбюро дали да разреши публикуването му и добавя: "Във всеки от вас има сталинист, в мен дори има сталинист. Ние трябва да изкореним това зло".

По този начин границите между автобиографията, репортажа, художествената литература и политическите наблюдения се преплитат повече, отколкото при повечето писатели.

Поезия

• Пруски нощи (1974) (на руски: Прусские ночи)

Това е дълго стихотворение. Солженицин е капитан от съветската Червена армия по време на Втората световна война. "Пруски нощи" описва похода на Червената армия през Източна Прусия и се фокусира върху травматичните актове на изнасилване и убийство, на които Солженицин става свидетел като участник в този поход.

Романи

• The First Circle (1968) По-пълна версия на книгата е публикувана на английски език през 2009 г.

Заглавието е алюзия за първия кръг на Ада в "Божествена комедия" на Данте, където гръцките философи и други нехристияни живеят в оградена зелена градина. Те не могат да влязат в Рая, тъй като са родени преди Христа, но се радват на малко пространство на относителна свобода в сърцето на Ада. Разказът е за затворници (зеки), които са техници или учени. Те са арестувани по член 58 от Наказателния кодекс на РСФСР по време на чистките на Йосиф Сталин след Втората световна война.

• Раково отделение (1968 г.)

Романът разказва историята на малка група болни от рак в Узбекистан през 1955 г., в постсталинисткия Съветски съюз. Той изследва моралната отговорност - символизирана от злокачествените тумори на пациентите - на тези, които са отговорни за страданията на своите съграждани. По време на Голямата чистка на Сталин милиони са убити, изпратени в трудови лагери или заточени. Освен чиновниците, които са вземали решенията, много други са стояли настрана и не са направили нищо. Те също са били замесени. Други постъпват по-лошо: издават невинни хора, за да получат облаги за себе си. Романът разказва как пациентите осъзнават своята роля в тези трагични събития.

• август 1914 г. (1971 г.)

Става дума за поражението на имперска Русия в битката при Таненберг в Източна Прусия. Романът е необичайна смесица от художествено повествование и историография. Той предизвиква широка и ожесточена полемика както от литературна, така и от историческа гледна точка. През 1984 г. е публикувана нова версия на романа, значително разширена. По това време Солженицин от няколко години живее в САЩ. Той успява да публикува глави, които преди това са били потискани, както и нови части, написани след проучвания в библиотеката на института Хувър. Те включват глави за Владимир Ленин, които са публикувани отделно като "Ленин в Цюрих".

Кратка художествена литература

• Един ден от живота на Иван Денисович (1962)

Действието се развива в съветски трудов лагер през 50-те години на миналия век и описва един-единствен ден на обикновения затворник Иван Денисович Шухов. Публикуването на книгата е изключително събитие в съветската литературна история; никога преди това не е бил разпространяван открито разказ за сталинските репресии.

• За доброто на каузата (1963)

В един провинциален град учениците от местния колеж помагат за изграждането на нови сгради на колежа, като сами извършват по-голямата част от работата. Когато то е построено, съветските власти нареждат сградата да бъде предадена на изследователски институт; на студентите се казва, че това е "за доброто на делото". Историята е открита критика на липсата на демокрация по онова време и на почтеността на политическите лидери.

• Мястото на Матрьона (1968)

Това е най-четеният разказ на Солженицин. Разказвачът, бивш затворник в ГУЛАГ, копнее да се върне да живее в руската провинция. Той започва работа в училище в колхоз. Матрьона му предлага да живее в нейната малка, порутена къща. Двамата делят една стая, в която се хранят и спят; разказвачът спи на походно легло, а Матрьона - до печката. Разказвачът намира, че животът на селскостопанските работници малко се различава от този на дореволюционните земевладелци и техните крепостни селяни. Матрьона работи във фермата срещу малко или никакво заплащане. Една нощ, когато помага на други, тя е убита от влак. Героинята ѝ е описана като "единствената истинска християнка (и) единствената истинска комунистка", а смъртта ѝ е символ на мъченичеството в Русия.

Нехудожествена литература

• Архипелагът ГУЛАГ (три тома, 1973-78 г.)

История на целия процес на изграждане и управление на полицейска държава в Съветския съюз. Книгата се разпространява под формата на самиздат (нелегално издание) в Съветския съюз до официалното ѝ публикуване през 1989 г. След разпадането на Съветския съюз и образуването на Руската федерация "Архипелагът ГУЛАГ" става задължително четиво в руските гимназии. Архипелагът ГУЛАГ (руското му заглавие), е едновременно рима и метафора, използвана в цялото произведение. Думата "архипелаг" описва системата от трудови лагери, разпръснати из огромния Съветски съюз, като огромна верига от острови, познати само на тези, на които е било съдено да ги посетят.

Свързани страници

• Списък на носителите на Нобелова награда по държави
• Списък на историците по континенти