Йосиф Висарионович Сталин (роден като Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили; 18 декември 1878 г. – 5 март 1953 г.) (име на грузински ; /на руски Иосиф Виссарионович Сталин) е грузински по произход политик, който става фактически ръководител на Съветския съюз през 1920-те години и остава начело до смъртта си през 1953 г., починал от мозъчен кръвоизлив (инсулт). Формално той заема ключови държавни и партийни длъжности — сред които постът генерален секретар на ВКП(б) от 1922 г. — и след смъртта на Владимир Ленин укрепва личната си власт, като отстранява политическите си противници и концентрира управлението в едни ръце. Неговата политическа система и идейни подходи са част от по-широкото учение марксизъм-ленинизъм, а специфичните методи на управление и култът към личността му по-късно се обозначават като сталинизъм.
Произход и възход
Сталин е роден в град Гори (в днешна Грузия) в семейството на чирак-обущар. Получава религиозно образование в семинария, където започва да се интересува от революционни идеи. В началото на XX век се включва в революционната дейност, членува в болшевишката фракция на Руската социалдемократическа работническа партия и участва в нелегална дейност, въоръжени акции и организиране на работнически стачки. След Революцията от 1917 г. заема редица партийни и държавни длъжности, което му дава платформа за по-нататъшно издигане.
Политики и идеология
Под ръководството на Сталин съветската държава претърпява радикални трансформации:
- Индустриализация: чрез серия от петгодишни планове (началото през края на 1920-те и 1930-те) икономиката е насочена към бързо индустриално развитие, тежка промишленост и военна мощ.
- Колективизация: насилствена принудителна колективизация на селското стопанство, целяща да увеличи държавния контрол върху хранителните ресурси и да осигури ресурси за индустриализацията; процесът е съпроводен с разорение, репресии и глад в някои райони.
- Репресии и политически контрол: за утвърждаване на властта се използват масови политически чистки, показни процеси, депортации и трудови лагери (ГУЛАГ). В периода на Големия терор (края на 1930-те) хиляди партийни, военни и обществени дейци са обвинени в конспирации и екзекутирани или изпратени в лагерите.
- Култ към личността: държавна пропаганда и медиен контрол създават почти божествен образ на водача, което засилва неговата позиция и потиска опозицията.
Външна политика и Втората световна война
В навечерието на Втората световна война Съветският съюз подписва или участва в дипломатически споразумения, които променят границите в Европа. През август 1939 г. Съветският съюз и нацистка Германия сключват пакт (известен като пакт Молотов–Рибентроп), който съдържа секретни допълнения за сфери на влияние. В следствие на това, на 17 септември 1939 г. Сталин нахлува в Полша (в съгласие със секретните клаузи на пакта), след като Германия вече бе атакувала страната.
Първоначално отговорът на Съветския съюз по отношение на конфликта в Европа е сложен — до 1941 г. се запазва формален неутралитет спрямо Германия, но след нападението на Германия на 22 юни 1941 г. (операция "Барбароса") Съветският съюз влиза във война срещу нацистите. По време на войната страната претърпява огромни човешки и материални загуби; съветските въоръжени сили обаче играят решаваща роля в разгрома на нацистка Германия. След края на войната Сталин разширява съветското влияние върху големи части от Източна Европа, включително контрол върху значителна част от Германия, и подпомага установяването на про-съветски, марксистко-ленински еднопартийни държави в този регион, което превръща СССР в една от двете световни свръхсили и поставя основите на Студената война.
Вътрешни последици и човешка цена
Политиките на Сталин създават бърза индустриална модернизация и повишават военния потенциал на СССР, но това става с висока човешка цена: милиони загинали в резултат на репресии, глад (включително трагедиите в Украйна и други райони през началото на 1930-те), депортации на цели народи, и тежки условия в трудовите лагери. Системата на принудителен контрол и страх подкопаваше гражданските свободи и политическата плуралистичност.
Наследство и влияние
Оценката за Сталин е силно поляризирана и до днес. Някои го възприемат като строител на индустриална и военна мощ, който е изиграл ключова роля в разгрома на нацизма и превръщането на СССР в глобален фактор. Мнозина други го разглеждат като отговорен за масови репресии, терор и нарушения на човешките права. Историческото наследство на Сталин включва както значителни социално-икономически промени, така и дълбоки травми и морални дилеми за следващите поколения.
Тази статия дава общ преглед на живота, идеите и влиянието на Йосиф Сталин; за по-подробна информация могат да се разгледат специализирани исторически изследвания и архивни източници.

