Вермахт: Обединените въоръжени сили на нацистка Германия (1935–1945)

Преди появата на НСДАП терминът Вермахт се използва в общ смисъл за въоръжените сили на всяка нация, като се използва като версия на "вътрешната отбрана" на по-общия Щайтмахт. Например терминът Britische Wehrmacht е обозначавал британските въоръжени сили. В член 47 от Ваймарската конституция от 1919 г. се обявява: "Der Reichspräsident hat den Oberbefehl über die gesamte Wehrmacht des Reiches" (в превод: "Райхспрезидентът има право на обербефел върху целия райхсмахт"): "Райхспрезидентът притежава върховното командване на всички въоръжени сили на Райха"). За да се направи разграничение, терминът Reichswehr обикновено се използва за обозначаване на германските въоръжени сили.

През 1935 г. Райхсверът е преименуван на Вермахт. След Втората световна война и при окупацията на Германия от съюзниците Вермахтът е премахнат.

Днес терминът Вермахт се отнася за въоръжените сили на Германия по време на ерата на нацистка Германия и Втората световна война, както на немски, така и на английски език. Забележка: Вермахтът не е само армията (Wehrmacht Heer). Автомобилите на Вермахта, използвани от Heer, Luftwaffe или Kriegsmarine, са имали регистрационни номера с WH, WL или WM.

Първата световна война приключва с примирието от 11 ноември 1918 г. През януари 1919 г. въоръжените сили са наречени Friedensheer (армия на мира). През март 1919 г. Националното събрание приема закон за основаване на 420 000 души предварителна армия като Vorläufige Reichswehr. През май са обявени условията на Версайския договор, а през юни Германия е принудена да го подпише. Наред с другите условия, армията е ограничена до сто хиляди души с още петнадесет хиляди във флота. Танковете и тежката артилерия бяха забранени, а военновъздушните сили бяха разпуснати. На 23 март 1921 г. е създадена нова следвоенна армия (Райхсвер).

Германия веднага намери начини да не спазва тези условия. След договора от Рапало започва тайно сътрудничество със Съветския съюз. Германия помага на Съветския съюз в индустриализацията, а съветските офицери трябва да се обучават в Германия. Германските специалисти по танкове и военновъздушни сили можеха да се упражняват в Съветския съюз. Там щяха да се извършват германски изследвания и производство на химически оръжия, както и други проекти. Около триста германски пилоти преминават обучение в Липецк, в близост до Казан се провежда обучение на танкове, а в Саратов се разработва токсичен газ за германската армия.

След смъртта на президента Паул фон Хинденбург на 2 август 1934 г. Хитлер поема поста на райхспрезидент и по този начин става главнокомандващ. Всички офицери и войници от германските въоръжени сили трябва да положат лична клетва за вярност към фюрера, както сега се нарича Адолф Хитлер. До 1935 г. Германия открито нарушава военните ограничения на Версайския договор и на 16 март 1935 г. отново е въведена военна повинност.

Числеността на постоянната армия остава на нивото от 100 000 души, определено от договора, но всяка година ще се обучава нова група новобранци, равна на тази численост. Законът за наборната военна служба официализира името Вермахт. Съществуването на Вермахта е официално обявено на 15 октомври 1935 г. под ръководството на нацистите. Знакът е по-опростена версия на Железния кръст (правоъгълен, т.нар. Balkenkreuz или лъчеви кръст). Той е използван като маркировка на самолети и танкове в края на Първата световна война.

Армия

Вермахтът влиза във войната с малка част от моторизираните си формирования; пехотата остава приблизително 90% пеша през цялата война, а артилерията - предимно с конна тяга. Моторизираните формирования получават голямо внимание в световната преса през първите години на войната и са посочени като причина за успеха на германските инвазии в Полша (септември 1939 г.), Норвегия (април 1940 г.), Дания, Белгия, Франция и Нидерландия (май 1940 г.), Югославия (април 1941 г.) и ранните кампании в Съветския съюз (юни 1941 г.).

С навлизането на Съединените щати през декември 1941 г. Вермахтът се оказва въвлечен в сухопътни кампании срещу две големи индустриални сили. В този критичен момент Хитлер поема личен контрол над висшето командване на Вермахта, а личните му пропуски като военен командир вероятно допринасят за големите поражения през пролетта на 1943 г. при Сталинград и Тунис в Северна Африка.

Военновъздушни сили

Германските военновъздушни сили, ръководени от Херман Гьоринг, дават своя принос за войната в Русия, както и на фронта в Нормандия. През 1940 г. десантните части "Фалширмщайгер" превземат белгийския форт Ебен-Емаел и участват във въздушнодесантното нахлуване в Норвегия, но след като претърпяват тежки загуби в битката за Крит, мащабните въздушни десанти са прекратени. Действайки като обикновена пехота, 1-ва фалшингерска дивизия участва в битката при Монте Касино.

Военноморските сили

Германските военноморски сили (Kriegsmarine) играят важна роля във Втората световна война, тъй като контролът върху търговските пътища в Атлантическия океан е от решаващо значение за Германия, Великобритания, а по-късно и за Съветския съюз. В битката за Атлантическия океан първоначално успешната германска флотилия от подводници в крайна сметка е победена поради технологичния напредък на Съюзниците, като сонари, радари и разбиването на кода "Енигма". Големите надводни кораби са малко на брой поради ограниченията в строителството, наложени от международните договори преди 1935 г. "Джобните линкори" "Адмирал Граф Шпее" и "Адмирал Шеер" са важни като търговски рейдъри само през първата година на войната. Не е действал нито един самолетоносач, тъй като германското ръководство губи интерес към спуснатия на вода през 1938 г. "Граф Цепелин". След загубата на "Бисмарк" през 1941 г., когато въздушното превъзходство на съюзниците заплашва останалите бойни крайцери във френските пристанища в Атлантическия океан, на корабите е наредено да се върнат в германските пристанища.

Waffen-SS

Въпреки че формално Waffen-SS не е част от Вермахта, по време на Втората световна война тя е под контрола на върховното командване на Вермахта. Смятани са за елитни войски и понасят тежки загуби (повече от нормалната армия).

Военни престъпления

Вермахтът е използван като инструмент на държавната политика по време на Втората световна война, както за военни, така и за политически цели. Съществуват значителни спорове относно твърденията, че е установено значително, а не случайно участие на Вермахта в Холокоста, особено поради факта, че елементите на СС, участващи в Холокоста, не са били Waffen-SS и не са били под контрола на OKW или полевите командири. Вермахтът заповядва и участва в масови убийства на цивилни граждани за репресии, екзекуции на военнопленници, екзекуции по бързата процедура на съветски политически офицери и екзекуции на военни и цивилни заложници като наказание за партизанска дейност в окупираните територии. често повтаряното твърдение за нарушаване на Женевската конвенция чрез отношението към руските военнопленници обаче не е вярно. Обща клауза 2 на Женевската конвенция гласи, че изискванията за третиране се прилагат, когато и двете страни са подписали конвенциите. Германците са подписали конвенцията, а руснаците са отказали да я подпишат.

• Waffen-SS
• Втората световна война