Вермахт: Обединените въоръжени сили на нацистка Германия (1935–1945)
Подробна историческа статия за Вермахта (1935–1945): структура, подразделения, роля във Втората световна война и връзки с Waffen-SS.
Вермахтът е името на обединените въоръжени сили на нацистка Германия от 1935 до 1945 г. Вермахтът се състои от Хеер (армия), Кригсмарине (флот) и Луфтвафе (военновъздушни сили).
Waffen-SS, първоначално малка въоръжена част от Allgemeine SS на Хайнрих Химлер, която по време на Втората световна война нараства до близо един милион души, не е част от Вермахта, но е подчинена на неговото Върховно командване.
Произход и развитие
Вермахтът е официално създаден с военните закони и реорганизации на милитаризиращия режим на Националсоциалистическата партия след 1933 г. В Закона за Вермахта от 1935 г. се установява всеобщата военна служба и се обединяват сухопътните, морските и въздушните сили под едно наименование. През следващите години Германия провежда масова натъпкване и модернизация на въоръженията, като възстановява и разширява силите си в нарушение на някои от разпоредбите от Версайския договор.
Организация и командване
- Върховно командване: Върховното командване на Вермахта (Oberkommando der Wehrmacht, OKW) изпълнява координиращи функции, докато специализираните върховни командвания на отделните родове войски (напр. Oberkommando des Heeres, OKH) водят оперативното планиране за съответните фронтове.
- Родове войски: Хеер (сухопътни войски) е най-голямата част и включва пехота, артилерия, бронетанкови части и други подразделения. Кригсмарине отговаря за морските операции и подводния флот (U-boot), а Луфтвафе води въздушните битки и подпомага наземните операции.
- Мобилизация и състав: По време на войната Вермахтът мобилизира десетки милиони мъже от контингенти в окупираните територии и съюзнически държави. Структурата включва кадри на постоянна служба, войници призовани по редица призиви и множество помощни формации.
Военна доктрина и техники
Вермахтът популяризира и прилага концепцията за бързи настъпления и комбинирано използване на пехота, бронетехника и авиация — т.нар. "блицкриг" (Blitzkrieg). В практиката това довежда до бързи победи в началните етапи на войната (напр. в Полша 1939 г. и Франция 1940 г.). С развитието на конфликта обаче логистични проблеми, продължителни бойни действия и ресурси отслабват способността за поддържане на такива операции.
Кампанни и ключови операции
- Началните инвазии в Полша (1939) и Западна Европа (1940) — демонстрация на организационните и тактическите възможности на Вермахта.
- Операция "Барбароса" (1941) — нападението срещу Съветския съюз, което довежда до най-кървавите и продължителни боеве и оказва решаващо влияние върху хода на войната.
- Битки на морето и подводната война — Кригсмарине и особено подводните сили играят важна роля в опитите за прекъсване на съюзническите доставки през Атлантика.
Взаимоотношение с нацисткия режим и военни престъпления
Вермахтът действа в тясно взаимодействие с политическата власт на Нацистката партия и е инструмент на режима. Въпреки че формално не е част от SS, части от Вермахта изпълняват репресивни и наказателни операции в окупираните територии. Някои заповеди и практики, като т.нар. "Комисарско нареждане" и репресивните акции срещу цивилно население и военнопленници на Източния фронт, довеждат до масови престъпления и нарушения на международното право. След войната множество офицери и войници са разследвани и осъждани за военни престъпления; на Нюрнбергските процеси SS е обявена за криминална организация, докато Вермахтът като цяло не е класифициран като такава, макар че индивидуалните виновни са осъдени.
Логистика, техника и ресурси
Вермахтът използва широка гама от оръжия и техника — танкове (Panzer), стрелково оръжие, артилерия, самолети (напр. бойни и бомбардировачи) и подводници. Промишлената база на Германия и окупираните територии подпомага снабдяването, но във военните години ресурсният недостиг, съюзническите въздушни удари и дългите комуникационни линии особено на Източния фронт чувствително ограничават възможностите на Вермахта.
Краят на Вермахта и следвоенно наследство
След капитулацията през май 1945 г. Вермахтът е разпуснат. Много ветерани и бивши офицери са задържани, разследвани или осъдени за военни престъпления. Следвоенното обществено осмисляне на ролята на Вермахта варира — в някои ранни наративи във Федерална република Германия се появяват опити за отделяне на "чистата" армия от нацистките престъпления, но впоследствие изследвания и разкрития показват широко участие и съучастие на военните в престъпленията на режима.
През 1955 г. в Западна Германия е създадена нова федерална армия — Бундесвех, а в източната част на Германия по-късно се формира Националната народна армия (NVA) в ГДР. Наследството на Вермахта остава предмет на исторически дебат, памет и критика в Германия и международно.
Памет и историческо изследване
Изследванията върху Вермахта продължават да развенчават митове и да изясняват нивото на участие в престъпления и военни злодеяния. Историците анализират организационните решения, моралните избори на офицерите и влиянието на идеологията върху военните практики. В публичната памет темите за героизация, вина, жертви и отговорност остават чувствителни и централни за дебатите за нацисткото минало.
Прав Balkenkreuz - стилизирана версия на Железния кръст, емблемата на Вермахта.
Произход и употреба на термините
Преди появата на НСДАП терминът Вермахт се използва в общ смисъл за въоръжените сили на всяка нация, като се използва като версия на "вътрешната отбрана" на по-общия Щайтмахт. Например терминът Britische Wehrmacht е обозначавал британските въоръжени сили. В член 47 от Ваймарската конституция от 1919 г. се обявява: "Der Reichspräsident hat den Oberbefehl über die gesamte Wehrmacht des Reiches" (в превод: "Райхспрезидентът има право на обербефел върху целия райхсмахт"): "Райхспрезидентът притежава върховното командване на всички въоръжени сили на Райха"). За да се направи разграничение, терминът Reichswehr обикновено се използва за обозначаване на германските въоръжени сили.
През 1935 г. Райхсверът е преименуван на Вермахт. След Втората световна война и при окупацията на Германия от съюзниците Вермахтът е премахнат.
Днес терминът Вермахт се отнася за въоръжените сили на Германия по време на ерата на нацистка Германия и Втората световна война, както на немски, така и на английски език. Забележка: Вермахтът не е само армията (Wehrmacht Heer). Автомобилите на Вермахта, използвани от Heer, Luftwaffe или Kriegsmarine, са имали регистрационни номера с WH, WL или WM.
История
Първата световна война приключва с примирието от 11 ноември 1918 г. През януари 1919 г. въоръжените сили са наречени Friedensheer (армия на мира). През март 1919 г. Националното събрание приема закон за основаване на 420 000 души предварителна армия като Vorläufige Reichswehr. През май са обявени условията на Версайския договор, а през юни Германия е принудена да го подпише. Наред с другите условия, армията е ограничена до сто хиляди души с още петнадесет хиляди във флота. Танковете и тежката артилерия бяха забранени, а военновъздушните сили бяха разпуснати. На 23 март 1921 г. е създадена нова следвоенна армия (Райхсвер).
Германия веднага намери начини да не спазва тези условия. След договора от Рапало започва тайно сътрудничество със Съветския съюз. Германия помага на Съветския съюз в индустриализацията, а съветските офицери трябва да се обучават в Германия. Германските специалисти по танкове и военновъздушни сили можеха да се упражняват в Съветския съюз. Там щяха да се извършват германски изследвания и производство на химически оръжия, както и други проекти. Около триста германски пилоти преминават обучение в Липецк, в близост до Казан се провежда обучение на танкове, а в Саратов се разработва токсичен газ за германската армия.
След смъртта на президента Паул фон Хинденбург на 2 август 1934 г. Хитлер поема поста на райхспрезидент и по този начин става главнокомандващ. Всички офицери и войници от германските въоръжени сили трябва да положат лична клетва за вярност към фюрера, както сега се нарича Адолф Хитлер. До 1935 г. Германия открито нарушава военните ограничения на Версайския договор и на 16 март 1935 г. отново е въведена военна повинност.
Числеността на постоянната армия остава на нивото от 100 000 души, определено от договора, но всяка година ще се обучава нова група новобранци, равна на тази численост. Законът за наборната военна служба официализира името Вермахт. Съществуването на Вермахта е официално обявено на 15 октомври 1935 г. под ръководството на нацистите. Знакът е по-опростена версия на Железния кръст (правоъгълен, т.нар. Balkenkreuz или лъчеви кръст). Той е използван като маркировка на самолети и танкове в края на Първата световна война.
Военни години
Армия
Вермахтът влиза във войната с малка част от моторизираните си формирования; пехотата остава приблизително 90% пеша през цялата война, а артилерията - предимно с конна тяга. Моторизираните формирования получават голямо внимание в световната преса през първите години на войната и са посочени като причина за успеха на германските инвазии в Полша (септември 1939 г.), Норвегия (април 1940 г.), Дания, Белгия, Франция и Нидерландия (май 1940 г.), Югославия (април 1941 г.) и ранните кампании в Съветския съюз (юни 1941 г.).
С навлизането на Съединените щати през декември 1941 г. Вермахтът се оказва въвлечен в сухопътни кампании срещу две големи индустриални сили. В този критичен момент Хитлер поема личен контрол над висшето командване на Вермахта, а личните му пропуски като военен командир вероятно допринасят за големите поражения през пролетта на 1943 г. при Сталинград и Тунис в Северна Африка.
Военновъздушни сили
Германските военновъздушни сили, ръководени от Херман Гьоринг, дават своя принос за войната в Русия, както и на фронта в Нормандия. През 1940 г. десантните части "Фалширмщайгер" превземат белгийския форт Ебен-Емаел и участват във въздушнодесантното нахлуване в Норвегия, но след като претърпяват тежки загуби в битката за Крит, мащабните въздушни десанти са прекратени. Действайки като обикновена пехота, 1-ва фалшингерска дивизия участва в битката при Монте Касино.
Военноморските сили
Германските военноморски сили (Kriegsmarine) играят важна роля във Втората световна война, тъй като контролът върху търговските пътища в Атлантическия океан е от решаващо значение за Германия, Великобритания, а по-късно и за Съветския съюз. В битката за Атлантическия океан първоначално успешната германска флотилия от подводници в крайна сметка е победена поради технологичния напредък на Съюзниците, като сонари, радари и разбиването на кода "Енигма". Големите надводни кораби са малко на брой поради ограниченията в строителството, наложени от международните договори преди 1935 г. "Джобните линкори" "Адмирал Граф Шпее" и "Адмирал Шеер" са важни като търговски рейдъри само през първата година на войната. Не е действал нито един самолетоносач, тъй като германското ръководство губи интерес към спуснатия на вода през 1938 г. "Граф Цепелин". След загубата на "Бисмарк" през 1941 г., когато въздушното превъзходство на съюзниците заплашва останалите бойни крайцери във френските пристанища в Атлантическия океан, на корабите е наредено да се върнат в германските пристанища.
Waffen-SS
Въпреки че формално Waffen-SS не е част от Вермахта, по време на Втората световна война тя е под контрола на върховното командване на Вермахта. Смятани са за елитни войски и понасят тежки загуби (повече от нормалната армия).
Военни престъпления
Вермахтът е използван като инструмент на държавната политика по време на Втората световна война, както за военни, така и за политически цели. Съществуват значителни спорове относно твърденията, че е установено значително, а не случайно участие на Вермахта в Холокоста, особено поради факта, че елементите на СС, участващи в Холокоста, не са били Waffen-SS и не са били под контрола на OKW или полевите командири. Вермахтът заповядва и участва в масови убийства на цивилни граждани за репресии, екзекуции на военнопленници, екзекуции по бързата процедура на съветски политически офицери и екзекуции на военни и цивилни заложници като наказание за партизанска дейност в окупираните територии. често повтаряното твърдение за нарушаване на Женевската конвенция чрез отношението към руските военнопленници обаче не е вярно. Обща клауза 2 на Женевската конвенция гласи, че изискванията за третиране се прилагат, когато и двете страни са подписали конвенциите. Германците са подписали конвенцията, а руснаците са отказали да я подпишат.
Полски военнопленници, застреляни от Вермахта през 1939 г.
Свързани страници
обискирам