Херман Гьоринг | Германски политик и военен лидер на Германия

Ранен живот

Херман Гьоринг, син на Ернст Хайнрих Гьоринг и Франциска Гьоринг (родена в Тифенбрун), е роден в Розенхайм, Бавария. Бащата на Гьоринг е съдия. През 1885 г. германският канцлер Ото фон Бисмарк назначава Ернст Гьоринг за първия райхскомисар (генерал-губернатор) на Югозападна Африка (днес Намибия).

Херман Гьоринг има двама братя - Алберт Гьоринг и Карл Ернст Гьоринг, и две сестри - Олга Тереза Софи Гьоринг и Паула Елизабет Роза Гьоринг.

Първите три години от живота си прекарва в дома на приятел на майка си, тъй като бащата на Гьоринг е в Намибия. От 1901 г. живее в имението на кръстника си Херман фон Епенщайн. Майката на Херман е имала афера (романтична връзка с някой друг, различен от съпруга ѝ) с фон Епенщайн. Той посещава гимназиите във Фюрт и Ансбах. В игрите, които играе като дете, сюжетът винаги е свързан с войната.

През 1905 г. учи във военно училище в Карлсруе. През 1912 г. получава абитуриентски и офицерски изпит. След това постъпва в баварския полк "Принц Вилхелм" (112-ти пехотен полк) в Мюлуз.

 
Херман Гьоринг през 1907 г.  

Първа световна война

Когато започва Първата световна война, Гьоринг е с чин лейтенант. Служил е в пехотата. През 1915 г. заради ревматизъм се налага да постъпи в болница. Неговият приятел Бруно Лозер го убеждава да се присъедини към военновъздушните сили. Във Франция той лети като наблюдател - човек, който търси цели и вражески самолети. Заради това през 1915 г. е награден с Железен кръст първа степен. През 1916 г. се обучава да управлява самолет. На 14 март 1916 г. сваля първия си бомбардировач. През 1917 г. става лидер на 27^th Flying Group. През 1918 г., след като сваля своя самолет 19^th , е награден с Pour le Mérite (наричан още "Синият Макс"). Това е най-високото отличие на военновъздушните сили в Германия. След смъртта на Манфред фон Рихтхофен той става лидер на летателната група "Червеният барон".

 

Ваймарска република

Между 1919 и 1921 г. Гьоринг работи като каскадьор в Скандинавия. През ноември 1922 г. той се запознава с Адолф Хитлер и по-късно става член на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП). Гьоринг се жени за Карин в Стокхолм на 3 февруари 1923 г. През 1923 г. той ръководи SA (Oberste SA-Führer), участва в Пуча в бирарията и е ранен. След това той заминава за Австрия. Заради болките един лекар му инжектира морфин, но той става зависим от него. Между 1925 и 1926 г. се подлага на две лечения в Швеция в психиатричната болница в Лонгбро. През 1927 г. се връща в Германия. През 1928 г. става член на Райхстага на Ваймарската република. Той е член на Райхстага до края на Втората световна война. През 1932 г. НСДАП става най-мощната партия в Райхстага. Тогава Гьоринг става председател на Райхстага.

 

Гьоринг по време на Третия райх

Когато през 1933 г. Хитлер става канцлер на Ваймарска Германия, той назначава Гьоринг за министър на Райха без конкретна сфера на отговорност. Това означава, че той не е ръководител на министерство. През април 1933 г. той е назначен за министър-председател на Прусия. След това, на 30 август 1933 г., той е произведен в генерал от Паул фон Хинденбург. Между 1934 и 1935 г. той става министър на няколко ведомства. Съпругата му умира през 1931 г., а през 1935 г. той се жени за Еми Сонеман в Берлин. През 1936 г. изпраща германския легион "Кондор" в Испания, за да помогне на Франсиско Франко. След Кристалната нощ през 1938 г. той отговаря за отстраняването на еврейските бизнесмени от германската икономическа система. По време на Втората световна война най-голямото му поражение е загубата на въздушната битка срещу Великобритания. Хитлер определя Гьоринг за свой наследник, ако той умре през 1939 г.

През 1940 г. нацисткият лидер Адолф Хитлер го назначава за райхсмаршал (маршал на империята). През 1941 г. Гьоринг нарежда на Хайдрих да изготви план за Холокоста. През 1942 г. той дава на Фриц Заукел заповед да използва руското население за работа в промишлеността. През 1943 г. Гьоринг организира скъпо тържество по случай 50-годишния си^th рожден ден. На 20 април 1945 г. той напуска тържеството по случай рождения ден на Хитлер и заминава за Берхтесгаден. Той казва на Хитлер, че има много важни неща за вършене в Южна Германия. От Берхтесгаден Гьоринг изпраща телеграма до Хитлер в Берлин. В телеграмата Гьоринг пита за поемането на държавните дела. Към края на войната, след тази телеграма, той започва да разговаря със Съюзниците. Заради това Хитлер иска да вкара Гьоринг в затвора. Тогава Гьоринг отива при американците.

На 29 април 1945 г. Хитлер отстранява Гьоринг от всички длъжности, лишава го от членство в партията и нарежда да бъде арестуван. Той записва това в завещанието си.

 
Доклад за задържането и снимки на Херман Гьоринг  


Херман Гьоринг (вляво) и Адолф Хитлер (вдясно) през 1939 г.  

След войната

Гьоринг се предава в Бавария на 9 май 1945 г. Нюрнбергският процес започва на 20 ноември 1945 г. На 18 март 1946 г. Гьоринг е разпитан от съюзниците. След това той е затворен в Нюрнберг. Той е третият най-високопоставен нацистки служител, съден в Нюрнберг. Само райхспрезидентът (бивш гросадмирал) Карл Дьониц и бившият заместник-фюрер Рудолф Хес имат по-високи рангове от Гьоринг. Съдиите решават, че той е виновен. Поради това на 1 октомври 1946 г. съдът достига до решение, че той трябва да бъде обесен. Един ден преди да бъде обесен, той се самоубива, като приема таблетка цианид. Не е известно как Гьоринг се е сдобил с цианида и колко дълго го е крил, но има твърдение, че му е бил даден от американски войник, който бил влюбен в германка, която поддържала връзка с него. Не е известно дали това е истина. Той е печално известен с цитата си "Разбира се, че хората не искат война. Но в края на краищата лидерите на страната са тези, които определят политиката, и винаги е лесно да повлечеш народа след себе си, независимо дали става въпрос за демокрация, фашистка диктатура, парламент или комунистическа диктатура."