Франсиско Франко: испански военен лидер и диктатор (1892–1975)

Живот и власт на Франсиско Франко (1892–1975): военен лидер и диктатор, ролята му в Гражданската война, режимът му и наследството в съвременна Испания.

Франсиско Франко (Francisco Paulino Hermenegildo Teódulo Franco y Bahamonde Salgado Pardo de Andrade, 20 декември 1892 г. - 20 ноември 1975 г.) е испански военен лидер, който управлява като диктатор на Испания от края на Гражданската война през 1939 г. до смъртта си през 1975 г. Франко остава една от най-противоречивите личности в съвременната испанска история — за едни символ на ред и стабилност, за други — на репресии и потискане на демокрацията.

Ранен живот и военна кариера

Франсиско Франко е роден в град Ферол в Галисия. Постъпва в военна академия и бързо напредва в кариерата си. През 1920-те и 1930-те г. участва в колониалните войни в Мароко, където придобива опит и слава като млад офицер. Тези кампании ускоряват професионалния му възход и са важен фактор за по-късната му политическа роля.

Превратът през 1936 г. и Гражданската война

През 1936 г. Франко е един от лидерите на държавния преврат срещу Втората испанска република. В резултат на това въстание започва Гражданската война в Испания. Националистическите сили, които той ръководи, получават помощ от чуждестранни съюзници като нацистка Германия и фашистка Италия (включително самолети, оборудване и войски). Франко е подкрепян и от фашистите, големите предприятия, католическата църква, консервативните слоеве и испанските националисти. Причините за подкрепата са в опозицията към политики на Републиката — включително опити за ограничаване на влиянието на бизнеса и църквата и въвеждането на регионални институции — и страхът, че тези промени ще отслабят централната власт и държавата.

По време на войната Франко е провъзгласен за генералисимо и се утвърждава като върховен командващ на националистическите сили. След победата на националистите през 1939 г. той установява авторитарно управление.

Режимът на Франко (1939–1975)

След края на Гражданската война Франко изгражда режим, основан на силна централна власт, милитаризация, усилена роля на католическата църква и потискане на политическата опозиция. Политическият плурализъм е премахнат: всички партии са забранени или обединени под контролираната от режима институция FET y de las JONS (официалната единна партия).

Режимът прилага сурови репресивни мерки срещу победените и техните симпатизанти — след войната хиляди хора са екзекутирани, десетки хиляди са затворени, а стотици хиляди напускат страната или са подложени на изключителни ограничения. Под диктатурата се въвежда цензура над пресата, литературата и културния живот; регионалните езици и автономни институции (например в Каталуния и баските земи) са силно потиснати и употребата на регионални символи често е забранена.

Икономическата политика в първите десетилетия е ориентирана към държавна интервенция и автократия (автаркия), което води до икономически трудности. От края на 1950-те насетне режимът започва да либерализира икономиката — през 1959 г. е приет т.нар. План за стабилизация, който отваря пътя към чуждестранни инвестиции и масово индустриално развитие. Това довежда до значителен икономически растеж през 1960-те (т.нар. „испанско икономическо чудо“), индустриализация и ръст на стандарта на живот за част от населението.

Външна политика и Втора световна война

Официално Франко остава неутрален по време на Втората световна война, макар че режимът има симпатии към Оста и получава помощ по време на Гражданската война от Германия и Италия. През войната Хитлер не приема условията на Франко за директно присъединяване на Испания към конфликта на страната на Оста; въпреки това Франко разрешава група доброволци да се присъединят към германската армия в Източния фронт между 1941 и 1943 г. — т.нар. División Azul (Синя дивизия). След войната Испания е международно изолирана в продължение на няколко години, но през 1950-те, поради антикомунистическата си позиция, режимът постепенно нормализира отношенията със Запада. През 1953 г. са подписани важни споразумения с Ватикана и със САЩ, а Испания е приета в ООН през 1955 г.

Наследство и преход към демокрация

Франко умира в Мадрид на 20 ноември 1975 г. малко след полунощ от сърдечна недостатъчност. Роднините му, като дъщеря му Кармен, са помолили лекарите да премахнат животоподдържащите системи. След смъртта на Франко Хуан Карлос става крал; той е назначен за наследник още през 1969 г. от самия Франко. В края на 1970-те Испания преминава през процес на преход към демокрация, който завършва с приетата през 1978 г. конституция и установяването на парламентарна монархия.

Наследството на Франко остава силно спорно: за някои той е гарант на реда и единство, за други — символ на потисничество, насилие и загуба на демократични свободи. Паметниците и обществените дебати, свързани с епохата на Франко, продължават да бъдат предмет на политически и исторически противоречия; през 2019 г. тленните останки на Франко бяха изсети от Мемориалния комплекс „Долината на падналите“ и пренесени на друго място по решение на испанското правителство — знак за продължаващото обществено претегляне на тази история.

Въпроси и отговори

В: Кой беше Франсиско Франко?

В: Как се казва песента, свързана с него?

Въпрос: Какъв тип правителство подкрепяше той?

В: Как реагира на Втората световна война?

В: Кога умира?

В: Кой го наследява след смъртта му?

Търсене по буква