Канцлерът на Германия (на немски: Bundeskanzler, буквално: федерален канцлер) е ръководител на правителството на Федерална република Германия. Канцлерът се избира с мнозинство от членовете на Бундестага — германския парламент, и е германският вариант на министър-председател или премиер.

Настоящият канцлер е Olaf Scholz (встъпи в длъжност на 8 декември 2021 г.). Предишнен канцлер бе Ангела Меркел (ХДС) — първата жена, избрана на този пост, която ръководи федералното правителство от 2005 до 2021 г.

Роля и правомощия

Канцлерът е централната фигура във федералната изпълнителна власт. Основните му правомощия и отговорности включват:

  • Определяне на насоките на политиката (Richtlinienkompetenz) — канцлерът задава общите политически направления, а министрите изпълняват тези насоки във вверените им ресорни области.
  • Ръководство на кабинета — свиква и ръководи заседанията на Федералния кабинет (Bundeskabinett) и координира работата между министерствата.
  • Предлагане и назначаване на министри — министерските кандидати се предлагат от канцлера и формално се назначават от федералния президент.
  • Представителство в международните отношения — канцлерът представлява Германия при международни срещи и върхове, особено в рамките на ЕС и на глобални форуми.
  • Политическо лидерство в коалиция — при коалиционно правителство канцлерът играе ключова роля в преговорите и поддържането на коалиционната дисциплина.

Избор и мандат

Процедурата за избор е уредена в Основния закон (Grundgesetz). След федерални избори федералният президент предлага кандидат за канцлер, който трябва да получи мнозинство от гласовете на членовете на Бундестага. Ако кандидатът не получи изискваното мнозинство, президентът може да предложи друг кандидат или — при определени условия — да разпусне Бундестага и да насрочи нови избори.

Канцлерът няма формално ограничение във времето за встъпване в длъжност — той остава на поста, докато не бъде заменен от новоизбран канцлер или докато Бундестаг не гласува конструктивно недоверие (виж по‑долу). Мандатът на парламента е четири години.

Свързани механизми и защита на стабилността

  • Конструктивно гласуване на недоверие — Бундестаг може да свали канцлера само ако едновременно избере негов заместник (т.нар. конструктивно недоверие). Това гарантира политическа стабилност и пречи на продължителни вакуумни периоди в управлението.
  • Възможност за глас на доверие — канцлерът може да поиска от Бундестага вот на доверие; при неуспех президентът има правомощия да предприеме определени мерки, включително да разпусне Бундестага при специални условия.

История и значими факти

Институцията на канцлера има дълга история в германската политика, но сегашният модел е утвърден с Основния закон от 1949 г. Оттогава до днес Федерална република Германия е имала девет канцлери, сред които най-известни са Конрад Аденауер, Вили Брандт, Хелмут Кол, Герхард Шрьодер, Ангела Меркел и настоящият канцлер Olaf Scholz.

Офиси и резиденция

Офиси на канцлера се намират в Берлин в сградата на Федералната канцелария (Bundeskanzleramt), където се водят заседания на кабинета и се провеждат официални срещи. Преди преместването на управляващите институции в Берлин част от дейността на канцлера се е извършвала в Палас Шьомбург (Palais Schaumburg) в Бон.

Отношение към държавния глава

Канцлерът е ръководител на изпълнителната власт, докато федералният президент е глава на държавата с предимно представителни и формални правомощия. Назначаването на канцлера и на министрите става формално от президента, но актът е в съответствие с решенията на Бундестага и предложенията на канцлера.

Канцлерът остава ключова фигура в германската политическа система — носител на отговорността за националната политика, координацията на правителствената дейност и стабилността на управляващата коалиция.