Йом Кипурската война (1973) — конфликтът между Израел, Египет и Сирия

Преди това Синай и Голанските възвишения са принадлежали на Египет и Сирия, но са окупирани от Израел през 1967 г. по време на Шестдневната война. Целта на Сирия по време на войната е да освободи всички Голански възвишения.

През първите няколко дни на войната Египет и Сирия постигат победи. Израел е шокиран от нападението и е на път да бъде победен. Първите израелски контраатаки се провалят както срещу Египет, така и срещу Сирия. По-късно обаче израелските атаки отблъскват сирийските сили и ги изтласкват назад. Иракската армия се включи във войната със Сирия и израелската армия спря да напредва.

На египетския фронт атаките на Израел срещу Сирия са послужили за "отвличане на вниманието" от египетското нападение. Това позволи на египетската армия да се окопае по-дълбоко в Синай, на около 12 км, допълнителни 2 км към първоначалния план от 10 км. Израел се опасяваше от масирано военно поражение и затова призова Америка за помощ. Първоначално Америка отказва, затова Израел заплашва да използва ядрените си оръжия, като тази заплаха е достатъчна, за да убеди президента Ричард Никсън да изпрати помощ на Израел. Америка провежда операция "Никелова трева", която осигурява на Израел снабдяване с 22 000 тона военно оборудване и боеприпаси, като отговор на паралелната съветска операция за снабдяване, при която 15 000 тона оборудване са пренесени по въздуха, а 63 000 тона оборудване са пренесени с морски транспорт. Това е жизненоважно за Израел и позволява на Израел да продължи да се сражава, въпреки че има силно числено превъзходство. Хенри Кисинджър, По-късно обаче това беше отречено.

Египетската армия преминава Суецкия канал на 6 октомври и унищожава израелската отбрана и крепости от другата страна. През следващите няколко дни Израел се опитва да победи египтяните и да ги изтласка обратно зад канала. Въпреки това израелците не успяха да ги изтласкат обратно, затова привлякоха египетската армия по-дълбоко в Синай, в опит да я обкръжат. Съединените американски щати започват да изпращат боеприпаси и оръжия на Израел с помощта на самолети, за да помогнат на израелската армия да спечели войната в операция "Никелска трева". Скоро Сирия моли Египет да нападне Израел, за да намали натиска върху него. На 14 октомври Египет отново напада, опитвайки се да напредне още повече в Синай, след като Сирия съобщава за фалшива победа срещу Израел на северния фронт. Това води до навлизане на египтяните в контролираната от Израел територия без никакво въздушно прикритие, което позволява на Израел да обкръжи цялата 20 000 души египетска 3-та армия, като я отреже от всякакви доставки, чрез нахлуване на израелски сили в континенталната част на Египет. Египет се опитва да спре тази инвазия с елитната си 25-а бронирана бригада с най-модерните танкове по онова време, но попада в израелска танкова засада и е напълно унищожен.

След това израелците нападат отново и навлизат в континенталната част на Египет. След тежки сражения те пресичат канала в центъра му, между две египетски армии. Напредват на север и на юг, докато достигнат град Суец на юг, и хващат в капан египетската 3-та армия в източната част на канала, в Синай. Садат, притеснен от обкръжаването на неговата 3-та армия, която, ако се срине, може да доведе до срив на 2-ра египетска армия и на войната като цяло, се обажда на Брежнев, като го призовава да спре войната. Брежнев докара от Европа батальони, които могат да бъдат разгърнати по въздуха, и заплаши САЩ, че бързо ще спре войната. Израелците се опитват да превземат Суец, но са победени. Те също така не успяват да напреднат на север. Те достигнаха район на 101 км от Кайро, столицата на Египет, и завзеха 1600 кв. км в континентален Египет.

Садат, притеснен от обкръжаването на своята 3-та армия, която, ако се срине, може да доведе до срив на 2-ра египетска армия и на войната като цяло, се обажда на Брежнев и го призовава да спре войната. Брежнев докара от Европа батальони, които могат да бъдат разгърнати по въздуха, и заплаши САЩ да спрат бързо войната.

Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, с която помоли всички страни да прекратят временно войната (т.нар. "прекратяване на огъня"). Арабските страни и Израел се съгласиха. Въпреки това прекратяването на огъня се провали, когато израелската армия напредна на юг, за да достигне Суец. След това съветският лидер Леонид Брежнев заяви на американския президент, че ако САЩ не изпратят войски, той ще изпрати съветски войски в района. Това се смяташе за заплаха и Съединените щати поставиха военните си сили в пълна ядрена готовност. Поради това напрежение между Съединените щати и Съветския съюз Израел се съгласява на прекратяване на огъня и войната приключва. Това е най-близката ядрена война (и Трета световна война) между двете свръхдържави - Съединените щати и Съветския съюз - след Кубинската ракетна криза през 60-те години на миналия век.

Войната приключва на 26 октомври 1973 г. След войната Египет и Израел водят преговори. Те постигат споразумение за разделяне на силите си. Споразумението води до изтеглянето на Израел от Суецкия канал само 6 години след края на войната, благодарение на мирните споразумения от Кемп Дейвид през 1979 г.

Израел също така проведе преговори със Сирия и се съгласи да се изтегли от местата, които завладя в Сирия, но остана в Голанските възвишения. Египет и Израел продължават преговорите си и през 1979 г. подписват Египетско-израелския мирен договор. Договорът донесе мир между Израел и Египет, а Израел се изтегли от целия Синай и го върна на Египет. Договорът е в сила и до днес. На този ден египтяните празнуват победа поради успешната си атака в началото на войната, въпреки явните тактически и стратегически пропуски и неуспехи, които се случват през останалата част от войната и които водят до тяхното поражение. Сирийците, от друга страна, не обичат да говорят за войната, тъй като голяма част от нея се разглежда като поражение, а не като победа или патова ситуация.