Ричард Никсън | 37-ият президент на Съединените щати

Ранен живот, вяра и калифорнийско наследство

Никсън е роден на 9 януари 1913 г. в дома на семейството си в Йорба Линда, Калифорния, в семейството на Хана и Франсис Никсън. Той е единственият президент, роден в Калифорния. Наречен е на името на крал Ричард Лъвското сърце и е отгледан като квакер. Брат му Едуард е бизнесмен. Хърбърт Хувър е единственият друг президент на Съединените щати, който принадлежи към квакерската вяра (по стечение на обстоятелствата Хувър е и един от едва тримата президенти, един от които е Никсън, родом от Калифорния). Никсън е израснал в Уитиър, Калифорния. Баща му е от шотландско-ирландски произход, а майка му - от немски, английски и ирландски произход. Учи в гимназията в Уитиър, в колежа Уитиър и в университета Дюк. Служи във военноморските сили по време на Втората световна война. По-късно се жени за Телма Никсън (по-късно Патриша Никсън) и имат две дъщери - Триша и Джули.

Харвардска стипендия и други

Никсън получава стипендия за Харвард, но отказва да помага на семейството си във фермата. Никсън също така е поканен да работи във ФБР. Той бил много доволен, но в последния момент бил отхвърлен поради бюджетни съкращения.

Ранна политическа кариера

Кариера в Конгреса

Конгресмен от Калифорния (1947-1950 г.)

Никсън е избран в Камарата на представителите през 1946 г. Когато е в Камарата на представителите, той е член на Комисията за неамериканска дейност към Камарата на представителите - група от конгресмени, която се опитва да разкрие хора в САЩ, които може да са комунисти.

Сенат на САЩ (1950-1953 г.)

По-късно е избран за сенатор през 1950 г., след като води противоречива кампания срещу Хелън Гахаган Дъглас.

Вицепрезидент (1953-1961)

На президентските избори през 1952 г. Дуайт Д. Айзенхауер избира Никсън за вицепрезидент. Хората го обвиняват, че е получавал незаконни парични вноски за кампанията си, и някои хора искат Айзенхауер да избере друг вицепрезидент, но Айзенхауер все пак запазва Никсън. След обвиненията Никсън произнася реч, в която заявява, че независимо от това какво го обвиняват хората, че е получил незаконно по време на кампанията, той все пак ще запази един подарък за кампанията: кучето си на име Чекърс.

Републиканската партия решава да запази Никсън за свой кандидат за вицепрезидент и когато Айзенхауер печели изборите, Никсън става вицепрезидент на САЩ от 1953 до 1961 г. По време на вицепрезидентството си той е много зает и пътува по целия свят до места като Южна Америка. Докато е вицепрезидент, той отива в Съветския съюз и провежда дебат със съветския лидер Никита Хрушчов. И двамата твърдяха, че тяхната страна е по-добра.

Президентски избори 1960 г.

На президентските избори през 1960 г. се състезава с демократа Джон Ф. Кенеди. Първоначално се очаква Кенеди да спечели (защото печели първия телевизионен дебат срещу Никсън), но с наближаването на изборния ден Никсън все повече го настига. В крайна сметка Кенеди печели, но изборите са много близки.

1962 г. - избори за губернатор на Калифорния

През 1962 г. Никсън губи изборите за губернатор на Калифорния от Пат Браун. След като губи, Никсън казва: "Вече нямате Никсън, когото да ритате, защото, господа, това е последната ми пресконференция.", което кара много експерти да твърдят, че политическата кариера на Никсън е приключила.

Президентски избори 1968 г.

През 1968 г. Ричард Никсън побеждава Хюбърт Хъмфри на президентските избори и през 1969 г. става президент на САЩ. Въпреки че Хъмфри губи малко от народния вот, той губи с гръм и трясък изборите в избирателната колегия, като получава само петнадесет щата.

Председателство, 1969-74 г.

Никсън поема войната във Виетнам от Линдън Джонсън и я продължава със стратегията за бавно изтегляне на американските войски, за да могат южновиетнамските войски сами да поемат бойните действия. Никсън тайно бомбардира много вражески цели в Камбоджа и Северен Виетнам, докато прибира американските войски у дома, за да улесни победата на Южен Виетнам. Когато през 1970 г. става известно, че той разпространява бомбардировките в Камбоджа и Лаос, това предизвиква по-големи от всякога протести в Америка, включително в Кент Стейт и дори във Вашингтон, където през май 1971 г. в пика на протестите са арестувани повече от 12 000 души. Отчасти поради големия брой протести Никсън ускорява изтеглянето на войските и прекратява наборната служба.

Никсън е много успешен в дипломацията (преговорите с чужди държави). Той започна политика, наречена "разведряване", която намали напрежението между Съединените щати и Съветския съюз. Двете страни се разбираха и подписваха договори, които ограничаваха производството на ядрени оръжия между двете страни. Никсън пътува до комунистически Китай и установява много добри отношения с тях. Преди това между Съединените щати и Китай не съществуваха почти никакви отношения. Това отвори вратата за десетилетия търговия в бъдеще, поради което много предмети в Съединените щати се произвеждаха в Китай. Дипломацията му с Китай се смята за едно от най-големите му постижения. По-късно, по времето на президента Картър, САЩ прекъсват отношенията си с Република Китай и признават комунистически Китай, а не Тайван, за законно правителство на Китай.

В страната Никсън въвежда много реформи. Той създаде Агенцията за опазване на околната среда, подкрепи законите за борба с наркотиците, за борба с престъпността и за борба с дискриминацията. Когато инфлацията (което означава, че стойността на парите намалява, а цените се повишават) беше висока, той нареди цените да бъдат замразени за 90 дни. Макар че преди да стане президент, той беше известен като консервативен републиканец, докато беше президент, той подкрепяше някои от либералните идеи, които подкрепяха демократите. През 1974 г. Никсън произнася реч, в която очертава план за всеобщо здравеопазване.

През 1972 г. Никсън е преизбран с огромна преднина и повечето американци го одобряват, но скоро след това репутацията на Никсън е разрушена и повечето американци не го одобряват. Заради скандала, наречен "Уотъргейт", по време на който Никсън се опитва да защити (или вероятно е наредил) на хора да проникнат с взлом в Националната централа на Демократическата партия, Конгресът щеше да го изправи пред съда в процес, наречен импийчмънт (отстраняване от власт). Никсън се опитва да прикрие скандала, но в крайна сметка Върховният съд му нарежда да изпрати записаните си разговори (в които той говори за прикриването на "Уотъргейт"). Александър Хейг смяташе, че Никсън ще бъде осъден и изхвърлен от длъжност. За да предотврати това, Никсън подава оставка (отказва се от президентския пост) през 1974 г.

След приключване на председателството

Вторият вицепрезидент на Никсън, Джералд Форд, помилва Никсън за всички престъпления, извършени от Никсън по време на Уотъргейт. Форд искаше да сложи край на кризата възможно най-бързо, тъй като страната беше изправена пред по-важни проблеми. Много хора обвиняваха Форд, че е пуснал Никсън на свобода, и гласуваха срещу него, когато той се кандидатира на изборите през 1976 г.

Общественият имидж на Никсън така и не се възстанови напълно, но той все пак получи известно одобрение от републиканците, тъй като често защитаваше наследството си. Остава като консултант на по-късните президенти, както и на други хора от правителството и медиите, особено на британския журналист Дейвид Фрост. Мемоарите му се смятат за важно четиво. Работата му в преговорите с Китай в началото на 70-те години на миналия век е оценена високо за подобряване на отношенията между неговата страна и тяхната. Никсън умира от инсулт през 1994 г., десет месеца след смъртта на съпругата му Пат. Тъй като вече не е в състояние да защитава наследството си, общият му рейтинг спада и днес повечето хора признават грешките му, свързани с Уотъргейт. Къщата, в която е роден, днес е част от Президентската библиотека и музей "Ричард М. Никсън". Той е погребан в библиотеката.

Свързани страници

• Смърт и държавно погребение на Ричард Никсън