Ричард Никсън — биография: 37-ият президент на САЩ (1969–1974)
Ричард Никсън — пълна биография на 37-ия президент: възход и падение, политика и визита в Китай, Виетнам, Уотъргейт и историческата му оставка.
Ричард Милхоус Никсън (9 януари 1913 г. – 22 април 1994 г.) е американски политик и държавник, 37-ият президент на Съединените американски щати (1969–1974), който остава в историята като единствения американски президент, подал оставка. Преди това е бил 36-ият вицепрезидент (1953–1961) при администрацията на президента Дуайт Д. Айзенхауер, както и представител и сенатор от Калифорния. Член е на Републиканската партия.
Ранен живот, образование и военна служба
Никсън е роден в Йорба Линда, Калифорния. Израснал е в скромно семейство; след средното образование учи в Whittier College и по-късно завършва право в Университета Дюк (Duke University School of Law) през 1937 г. След дипломирането си се връща в Калифорния, където практикува право. През 1942 г. заедно със съпругата си Пат се премества във Вашингтон, за да работи за федералното правителство. По време на Втората световна война служи в американския военноморски резерв, изпълнявайки различни правни и административни функции на военно-политическо ниво.
Начало на политическата кариера
Никсън започва политическата си кариера с избор в Камарата на представителите през 1946 г., където бързо се утвърждава като активен антикомунист и като участник в разследванията на House Un-American Activities Committee, включително случаите около Алджър Хис. През 1950 г. е избран в Сената. През 1952 г. става кандидат за вицепрезидент в тандем с Дуайт Айзенхауер; по време на кампанията придобива широка публичност със своята защитна реч, известна като „Checkers speech“, която му спасява мястото в екипа.
Ролята му като вицепрезидент и провали преди президентството
Като вицепрезидент (1953–1961) Никсън играе активна роля в администрацията на Айзенхауер, придобива опит в международната политика и вътрешните въпроси. През 1960 г. се кандидатира за президент, но губи на много оспорвани избори от Джон Ф. Кенеди. Две години по-късно губи и изборите за губернатор на Калифорния от Пат Браун, което временно ограничава политическата му кариера.
Връщане в Белия дом: президентските избори и политиката му
През 1968 г. Никсън се връща на националната сцена и печели президентските избори, побеждавайки Хюбърт Хъмфри и Джордж Уолъс. Като президент той провежда стратегията за „втълпяване на отговорностите“ по отношение на Виетнам — т.нар. Vietnamization — чрез която се цели намаляване на прякото участие на американските бойни части и прехвърляне на водещата роля в конфликта към южновьетнамските сили. Въведен е и мораториум върху задължителния военен набор през 1973 г.
На международната сцена Никсън е известен с усилията си за подобряване на отношенията със Съветския съюз и за прекъсване на изолацията на Китай. През 1972 г. посещава исторически Китай и започва процес, който по-късно води до подновяване на дипломатическите контакти между двете държави. Същата 1972 г. администрацията сключва ключови споразумения със Съветския съюз — сред тях са договори за ограничаване на стратегическите въоръжения и по-специално споразуменията от серията SALT (Strategic Arms Limitation Talks), както и Договорът за противоракетна отбрана (ABM Treaty).
Вътрешна политика и реформи
Във вътрешната политика Никсън провежда набор от мерки, включително временни контрол върху заплатите и цените за 90 дни с цел борба с инфлацията. Неговата администрация предприема стъпки за намаляване на расовата сегрегация като работи за десегрегация на училищата в Юга. Той основава Агенцията за опазване на околната среда (EPA) и създава Администрацията за безопасност и здраве при работа (OSHA), като поставя залегнали за първи път на федерално ниво ангажименти за опазване на околната среда и работните места. Под неговото ръководство се стартира и национална програма за борба с рака. През 1969 г. администрацията подкрепя и успеха на програмата „Аполо“ и кацането на Аполо 11 на Луната.
Втори мандат, кризи и скандала „Уотъргейт“
През 1972 г. Никсън е преизбран с категорична победа над Джордж Макгавърн. По време на втория си мандат се намесва активно и в Близкия изток: при войната Йом Кипур през 1973 г. той организира въздушен транспорт за попълване на запасите на Израел, което води до геополитически и икономически последици, включително световна петролна криза и ембарго от страна на някои арабски държави.
Обаче втората половина на мандата му е белязана от скандала „Уотъргейт“. През 1972 г. е извършен взлом в щаба на Демократическата партия в комплекса Уотъргейт; последвалото прикриване на връзки между извършителите и администрацията на Белия дом довежда до дълго разследване. Разкритията за съществуването на стенограми и записи („тапетата“) на разговори в кабинета на президента, за опити за възпрепятстване на правосъдието и за незаконни операции, организирани от служители на Белия дом, подкопават доверието в президента. Споровете достигат връх през 1973–1974 г., когато специалният прокурор Арчибалд Кокс и Конгресът искат достъп до записите и започват процедура за импийчмънт. Редица събития — включително т.нар. „Съботна нощна каскада“ (уволненията и оставките във връзка с разследването) — засилват политическото напрежение.
Предвид почти сигурното одобрение на статии за импийчмънт и нарастващото политическо и обществено напрежение, Никсън обявява оставката си на 8 август 1974 г., която става ефективна на 9 август 1974 г. Неговият наследник, Джералд Форд, по-късно го помилва на 8 септември 1974 г., с което официално прекратява възможността за наказателно преследване за действия, свързани с управлението му.
Постпрезидентски период и смърт
След напускането на Белия дом Никсън води относително активен постпрезидентски живот: пише многобройни книги (включително мемоари и анализи по въпроси на външната политика), провежда срещи и консултации с държавници по света и постепенно се стреми да възстанови част от репутацията си, като дава експертно мнение по международни въпроси. Почива на 22 април 1994 г. след прекаран инсулт; умира в Ню Йорк на 81-годишна възраст.
Оценка и наследство
Оценките за Ричард Никсън са комплексни и противоречиви. От една страна, той е признат за значима фигура в американската външна политика — приписват му се заслуги за разрядката със Съветския съюз, за откриването на диалог с Китай и за намаляване на прякото военно участие на САЩ във Виетнам. От друга страна, скандалът „Уотъргейт“ и практиките, които довеждат до оставката му, оставят трайни белези върху общественото доверие в институциите и водят до реформи в областта на изборното финансиране, прозрачността и ограничаване на изпълнителната власт. Историческата му оценка остава смесена — признание за политически и държавнически постижения, съпроводено от уроци за значението на отчетността и върховенството на закона.
Наследство в институциите:
- Създаване на институции за опазване на околната среда и безопасност на труда (EPA, OSHA).
- Промени в политиката към Азия и две ключови стъпки в дипломацията — нормализиране на отношенията с Китай и споразумения със Съветския съюз (SALT).
- Последствия от Уотъргейт — законодателни и регулаторни реформи в сферата на изборите и контрола върху изпълнителната власт.
Ранен живот, вяра и калифорнийско наследство
Никсън е роден на 9 януари 1913 г. в дома на семейството си в Йорба Линда, Калифорния, в семейството на Хана и Франсис Никсън. Той е единственият президент, роден в Калифорния. Наречен е на името на крал Ричард Лъвското сърце и е отгледан като квакер. Брат му Едуард е бизнесмен. Хърбърт Хувър е единственият друг президент на Съединените щати, който принадлежи към квакерската вяра (по стечение на обстоятелствата Хувър е и един от едва тримата президенти, един от които е Никсън, родом от Калифорния). Никсън е израснал в Уитиър, Калифорния. Баща му е от шотландско-ирландски произход, а майка му - от немски, английски и ирландски произход. Учи в гимназията в Уитиър, в колежа Уитиър и в университета Дюк. Служи във военноморските сили по време на Втората световна война. По-късно се жени за Телма Никсън (по-късно Патриша Никсън) и имат две дъщери - Триша и Джули.
Харвардска стипендия и други
Никсън получава стипендия за Харвард, но отказва да помага на семейството си във фермата. Никсън също така е поканен да работи във ФБР. Той бил много доволен, но в последния момент бил отхвърлен поради бюджетни съкращения.
Ранна политическа кариера
Кариера в Конгреса
Конгресмен от Калифорния (1947-1950 г.)
Никсън е избран в Камарата на представителите през 1946 г. Когато е в Камарата на представителите, той е член на Комисията за неамериканска дейност към Камарата на представителите - група от конгресмени, която се опитва да разкрие хора в САЩ, които може да са комунисти.
Сенат на САЩ (1950-1953 г.)
По-късно е избран за сенатор през 1950 г., след като води противоречива кампания срещу Хелън Гахаган Дъглас.
Вицепрезидент (1953-1961)
На президентските избори през 1952 г. Дуайт Д. Айзенхауер избира Никсън за вицепрезидент. Хората го обвиняват, че е получавал незаконни парични вноски за кампанията си, и някои хора искат Айзенхауер да избере друг вицепрезидент, но Айзенхауер все пак запазва Никсън. След обвиненията Никсън произнася реч, в която заявява, че независимо от това какво го обвиняват хората, че е получил незаконно по време на кампанията, той все пак ще запази един подарък за кампанията: кучето си на име Чекърс.
Републиканската партия решава да запази Никсън за свой кандидат за вицепрезидент и когато Айзенхауер печели изборите, Никсън става вицепрезидент на САЩ от 1953 до 1961 г. По време на вицепрезидентството си той е много зает и пътува по целия свят до места като Южна Америка. Докато е вицепрезидент, той отива в Съветския съюз и провежда дебат със съветския лидер Никита Хрушчов. И двамата твърдяха, че тяхната страна е по-добра.
Президентски избори 1960 г.
На президентските избори през 1960 г. се състезава с демократа Джон Ф. Кенеди. Първоначално се очаква Кенеди да спечели (защото печели първия телевизионен дебат срещу Никсън), но с наближаването на изборния ден Никсън все повече го настига. В крайна сметка Кенеди печели, но изборите са много близки.
1962 г. - избори за губернатор на Калифорния
През 1962 г. Никсън губи изборите за губернатор на Калифорния от Пат Браун. След като губи, Никсън казва: "Вече нямате Никсън, когото да ритате, защото, господа, това е последната ми пресконференция.", което кара много експерти да твърдят, че политическата кариера на Никсън е приключила.
Президентски избори 1968 г.
През 1968 г. Ричард Никсън побеждава Хюбърт Хъмфри на президентските избори и през 1969 г. става президент на САЩ. Въпреки че Хъмфри губи малко от народния вот, той губи с гръм и трясък изборите в избирателната колегия, като получава само петнадесет щата.
Председателство, 1969-74 г.
Никсън поема войната във Виетнам от Линдън Джонсън и я продължава със стратегията за бавно изтегляне на американските войски, за да могат южновиетнамските войски сами да поемат бойните действия. Никсън тайно бомбардира много вражески цели в Камбоджа и Северен Виетнам, докато прибира американските войски у дома, за да улесни победата на Южен Виетнам. Когато през 1970 г. става известно, че той разпространява бомбардировките в Камбоджа и Лаос, това предизвиква по-големи от всякога протести в Америка, включително в Кент Стейт и дори във Вашингтон, където през май 1971 г. в пика на протестите са арестувани повече от 12 000 души. Отчасти поради големия брой протести Никсън ускорява изтеглянето на войските и прекратява наборната служба.
Никсън е много успешен в дипломацията (преговорите с чужди държави). Той започна политика, наречена "разведряване", която намали напрежението между Съединените щати и Съветския съюз. Двете страни се разбираха и подписваха договори, които ограничаваха производството на ядрени оръжия между двете страни. Никсън пътува до комунистически Китай и установява много добри отношения с тях. Преди това между Съединените щати и Китай не съществуваха почти никакви отношения. Това отвори вратата за десетилетия търговия в бъдеще, поради което много предмети в Съединените щати се произвеждаха в Китай. Дипломацията му с Китай се смята за едно от най-големите му постижения. По-късно, по времето на президента Картър, САЩ прекъсват отношенията си с Република Китай и признават комунистически Китай, а не Тайван, за законно правителство на Китай.
В страната Никсън въвежда много реформи. Той създаде Агенцията за опазване на околната среда, подкрепи законите за борба с наркотиците, за борба с престъпността и за борба с дискриминацията. Когато инфлацията (което означава, че стойността на парите намалява, а цените се повишават) беше висока, той нареди цените да бъдат замразени за 90 дни. Макар че преди да стане президент, той беше известен като консервативен републиканец, докато беше президент, той подкрепяше някои от либералните идеи, които подкрепяха демократите. През 1974 г. Никсън произнася реч, в която очертава план за всеобщо здравеопазване.
През 1972 г. Никсън е преизбран с огромна преднина и повечето американци го одобряват, но скоро след това репутацията на Никсън е разрушена и повечето американци не го одобряват. Заради скандала, наречен "Уотъргейт", по време на който Никсън се опитва да защити (или вероятно е наредил) на хора да проникнат с взлом в Националната централа на Демократическата партия, Конгресът щеше да го изправи пред съда в процес, наречен импийчмънт (отстраняване от власт). Никсън се опитва да прикрие скандала, но в крайна сметка Върховният съд му нарежда да изпрати записаните си разговори (в които той говори за прикриването на "Уотъргейт"). Александър Хейг смяташе, че Никсън ще бъде осъден и изхвърлен от длъжност. За да предотврати това, Никсън подава оставка (отказва се от президентския пост) през 1974 г.
След приключване на председателството
Вторият вицепрезидент на Никсън, Джералд Форд, помилва Никсън за всички престъпления, извършени от Никсън по време на Уотъргейт. Форд искаше да сложи край на кризата възможно най-бързо, тъй като страната беше изправена пред по-важни проблеми. Много хора обвиняваха Форд, че е пуснал Никсън на свобода, и гласуваха срещу него, когато той се кандидатира на изборите през 1976 г.
Общественият имидж на Никсън така и не се възстанови напълно, но той все пак получи известно одобрение от републиканците, тъй като често защитаваше наследството си. Остава като консултант на по-късните президенти, както и на други хора от правителството и медиите, особено на британския журналист Дейвид Фрост. Мемоарите му се смятат за важно четиво. Работата му в преговорите с Китай в началото на 70-те години на миналия век е оценена високо за подобряване на отношенията между неговата страна и тяхната. Никсън умира от инсулт през 1994 г., десет месеца след смъртта на съпругата му Пат. Тъй като вече не е в състояние да защитава наследството си, общият му рейтинг спада и днес повечето хора признават грешките му, свързани с Уотъргейт. Къщата, в която е роден, днес е част от Президентската библиотека и музей "Ричард М. Никсън". Той е погребан в библиотеката.
Свързани страници
- Смърт и държавно погребение на Ричард Никсън
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е бил Ричард Милхъс Никсън?
О: Ричард Милхаус Никсън е американски политик, който е 37-ият президент на САЩ от 1969 до 1974 г., когато става единственият президент, подал оставка. Преди това е 36-ият вицепрезидент (от 1953 до 1961 г. при президента Дуайт Д. Айзенхауер), както и представител на САЩ и сенатор от Калифорния. Бил е републиканец.
Въпрос: Къде е роден Никсън?
О: Никсън е роден в Йорба Линда, Калифорния.
В: С какво се занимава Никсън, след като завършва колеж?
О: След като завършва колежа, Никсън се връща в Калифорния, за да практикува право.
В: Кога започва политическата му кариера?
О: Никсън започва политическата си кариера, след като е избран в Камарата на представителите през 1946 г.
В: Какви дипломатически отношения създава между две държави по време на своето президентство?
О: По време на президентството си Никсън създава дипломатически отношения между Съединените щати и Китай, като посещава Китай през 1972 г.
Въпрос: Каква вътрешна политика провежда, докато е президент?
О: Докато е президент, Никсън въвежда контрол върху заплатите и цените за 90 дни, десегрегира училищата в южните щати (слага край на разделянето на хората по расов признак), създава Агенцията за опазване на околната среда (EPA), както и Администрацията за безопасност и здраве при работа (OSHA), и започва войната срещу рака.
Въпрос: Как завършва неговото президентство?
О: Президентството му приключва, когато подава оставка на 9 август 1974 г. поради скандал, известен като "Уотъргейт"; по този начин той става първият американски президент, който прави това. След това наследникът му Джералд Форд го помилва
обискирам