На президентските избори в САЩ на 7 ноември 1972 г. Ричард Никсън — действащ президент от Републиканската партия, се изправя срещу кандидата на демократите, сенаторът от Южна Дакота Джордж Макгавърн. Изборите приключват с категорична победа за Никсън: той печели 49 от 50 щата и получава общо 520 електорални гласа, докато Макгавърн остава с 17 електорални гласа (представляващи единствено щата Масачузетс и окръг Колумбия). По популярни гласове Никсън събира около 47 168 710 гласа (≈60,7%), а Макгавърн — около 29 173 222 гласа (≈37,5%). Джон Хоспърс получи един електорален глас от невярващ избирател от Вирджиния.

Това беше една от най-големите изборни победи в модерната история на САЩ. По брой гласове и по широка преднина тя остава рекордна за кандидат на републиканската партия до преизбирането на Роналд Рейгън през 1984 г., когато Рейгън постигна още по-голяма преднина. Победата от 1972 г. се дължи както на персоналния рейтинг и вътрешната политика на Никсън, така и на външнополитическите му успехи (посещението в Китай и политиката на разрядка със СССР), както и на разпокъсания характер на кампанията на демократите.

Кампанията и вътрешнополитически събития

Кампанията на Макгавърн бе доминирана от антивоенната му позиция и стремежа за бързо изтегляне на американските сили от Виетнам. Номинацията му бе резултат от влиятелни вътрешнопартийни борби в Демократическата партия и нарастващо влияние на антивоенните движения. Кампанията му обаче бе разтърсена от скандал, свързан с първоначално избрания му партньор за вицепрезидент — Томас Игълтън. След разкрития за предишни психиатрични лечения и провеждана електроконвулсивна терапия Игълтън бе заменен с Сарджънт Шрайвър, което подкопа доверието в кампанията на Макгавърн.

По време на изборната кампания беше прострелян и тежко ранен и независимият кандидат Джордж Уолъс — губернатор на Алабама, при опит за убийство от нападател (Артър Брeмер). Уолъс оцеля, но остана парализиран и впоследствие напусна активната политическа надпревара, което повлия на избирателните предпочитания в определени щати.

Уотъргейт и последващи събития

Изборите се провеждат във време, когато вече са започнали разследвания, свързани със скандала "Уотъргейт" — избухнал след нахлуване в щабквартирата на Демократическата национална комисия през юни 1972 г. На този етап скандалът все още не бе довел до непосредствено оттегляне на обществената подкрепа за Никсън, което обяснява и голямата му изборна победа; в следващите години обаче разследванията и разкритията доведоха до оставки на висши служители и накрая — до оставката на самия Никсън през 1974 г.

Значение и исторически бележки

  • Резултатите от 1972 г. показват една от най-големите победни преднини в изборите за президент на САЩ в 20-ти век.
  • Епизодите около замяната на вицепрезидентския кандидат на демократите и стрелбата срещу Уолъс оказаха съществено влияние върху публичния образ и възможностите на опозицията.
  • Един електорален глас, отиден за Джон Хоспърс, беше символичен жест на невярващ избирател и първият електорален глас, отиден за кандидат на Либертарианската партия.

Като обобщение: изборите през 1972 г. бележат голяма победа за Ричард Никсън, но също така съдържат важни сигнали за нестабилност в политическата сцена на САЩ — вътрешнопартийни конфликти в Демократическата партия, опит за убийство на влиятелен консервативен политик и възникващ скандал (Уотъргейт), чиито последствия ще оформят следващите години в американската политика.