Референдумът за независимост на Квебек през 1980 г. беше първият провинциален референдум в историята на Квебек, на който избирателите трябваше да решат дали провинцията да упълномощи правителството да сключи споразумение с Канада, което да осигури на Квебек по-голям контрол върху собствените му закони, правителство и международни търговски отношения. Инициативата беше свикана от правителството на Parti Québécois (PQ), което под ръководството на Рене Левеск (René Lévesque) защитаваше идеята за суверенитет или широк автономен статут в рамките на „суверенитет–асоциация”. Квебек и федералното правителство в Отава водеха интензивен дебат през месеците преди вота, включващ икономически аргументи, въпроси за езиковата и културната идентичност и тълкуване на конституционните права.

Референдумът се състоя на 20 май 1980 г. Въпреки силната кампания на PQ в полза на предложението, то беше отхвърлено от избирателите: 59,56% гласуваха „Не”, а 40,44% — „Да”. Избирателната активност беше висока — около 85–86% от регистрираните избиратели взеха участие, което показва силния обществен интерес към бъдещето на провинцията.

Провеждането и резултатът от референдума имат няколко важни аспекта и последици:

  • Формулировка на въпроса: Въпросът на референдума не беше директно „Да ли Квебек трябва да бъде независима държава?”, а предложението съдържаше условие за преговори с федералното правителство за ново съглашение, което да определи взаимоотношенията между Квебек и Канада. Това доведе до дебати дали гласоподавателите разбират точно естеството на „суверенитет–асоциация”.
  • Регионални разлики в гласа: Градските центрове, особено Монреал, дадоха силна подкрепа за „Не”, докато някои по-селски и националистически настроени райони подкрепиха „Да”. Въпреки това „Не” спечели в повечето избирателни райони, осигурявайки решителна разлика.
  • Федерален отговор и конституционни последици: Победата на Кампанията „Не” даде импулс на федералното правителство за консолидация на канадския федерализъм. По-късно това доведе до усилията за патриотиране на канадската конституция и приемането на Канадската хартия на правата и свободите през 1982 г., което обаче стана без одобрението на правителството на Квебек и остави дълготрайни конституционни разногласия.
  • Политическо и обществено значение: Резултатът отслаби временната възможност за незабавна независимост, но не премахна националистическите стремежи в Квебек. Движението за суверенитет продължи да бъде важна политическа тема и доведе до втори референдум през 1995 г., който се провали с много малка разлика (50,58% срещу 49,42%).

Кампаниите „Да” и „Не” използваха широк спектър от подходи — икономически анализи, апели към културната и езиковата идентичност, както и уверения за защитата на социалните и икономическите интереси. Водещи фигури от федералното правителство и от различни провинции се ангажираха активно в кампанията „Не”, докато PQ и техните съюзници акцентираха върху правото на самоопределение и запазване на франкофонската култура.

Историческото значение на референдума от 1980 г. се състои не само в конкретния резултат, но и в начина, по който той предефинира канадския федерализъм, предизвика консултации и конституционни преговори през 1980-те и 1990-те години и оформи бъдещите политически дебати за ролята на провинциите, културната идентичност и границите на националния суверенитет. За много жители на Квебек и извън него референдумът остана ключов момент в развитието на канадската държавност и въпроса за мястото на Квебек в Канада.