Линдън Бейнс Джонсън — 36-ият президент на САЩ и автор на Великото общество
Линдън Бейнс Джонсън (27 август 1908 г. - 22 януари 1973 г.), често наричан с инициалите LBJ, е американски политик. Той е 36-ият президент на Съединените щати от 1963 до 1969 г. Преди да стане президент, той е 37-ият вицепрезидент на САЩ от 1961 до 1963 г. Става президент, когато президентът Джон Ф. Кенеди е убит през ноември 1963 г. Джонсън е заемал и постовете представител на САЩ, сенатор на САЩ и лидер на мнозинството в Сената. Бил е член на Демократическата партия.
Ранни години и политически възход
Джонсън е роден в Стоунуол, Тексас. Завършва учителско образование в колежа, който днес е известен като Texas State University, и работи като учител в гимназия, преди да влезе в политиката. В началото на кариерата си е директор на програми за младежта и служи в администрацията на Ню Дийл на федерално ниво в Тексас. През 1937 г. е избран за член на Камарата на представителите на САЩ, където работи като представител на южнотексаски окръзи. През 1948 г. е избран за член на Сената на САЩ, а през 1954 г. става лидер на мнозинството в него, позиция, от която изгражда голямо влияние и умение за договаряне, известно по-късно като т.нар. „Johnson Treatment“ — убедителен и настойчив стил за постигане на политически резултати.
Встъпване в длъжност и изборна победа през 1964 г.
На 22 ноември 1963 г. президентът Кенеди е убит в Далас, Тексас. След тези събития Джонсън поема президентския пост и е положил клетва върху борда на самолета Air Force One в Далас. През 1964 г. Джонсън е избран за президент с категорична победа, побеждавайки своя опонент, сенатора Бари Голдуотър. Той получава 61,1 % от гласовете на избирателите и огромно мнозинство в Избирателната колегия, което отразява и подкрепата за част от неговите политики и за продължаване на програмите за социални реформи.
Вътрешна политика: „Великото общество“
Като президент Джонсън създава "Великото общество" — амбициозна програма от закони и инициативи, целяща да подобри качеството на живот и равните възможности в САЩ. Програмите включват разширяване на гражданските права, развитие на общественото и обществено радиоразпръскване (обществено радиоразпръскване), въвеждането на Medicare и Medicaid за подпомагане на здравеопазването на възрастните и бедните, и мерки за подобряване на образованието и изкуствата.
За да намали бедността и да разшири възможностите, Джонсън започва т.нар. „Война срещу бедността“, създавайки програми като Head Start и учредявайки Организацията за икономически възможности (Office of Economic Opportunity). Приема също така значими закони, сред които Закона за гражданските права от 1964 г., Закона за избирателните права от 1965 г. и Закона за гражданските права от 1968 г., които ограничават расовата дискриминация, защитават правото на глас и правото на жилище. Джонсън подкрепя и Закона за висшето образование от 1965 г., който улеснява достъпа до студентски заеми и помощ за обучение, и подписва закони за Medicare и Medicaid, както и инициативи за обществени жилища и градско развитие. Той подписва и Закона за имиграцията и националността от 1965 г., който премахва системата на национални квоти и променя дългосрочно имиграционната политика на САЩ.
Космическа програма и култура
Джонсън продължава и разширява космическата програма, започната при Кенеди, като подкрепя програма „Аполо“ и усилията на НАСА да изпрати хора на Луната до края на десетилетието. Неговото управление също така подкрепя финансиране за изкуства и култура, създаването на Национален фонд за изкуствата и Национален фонд за хуманитарните науки и укрепването на общественото радио и телевизия.
Външна политика и Виетнам
В областта на външната политика президентството на Джонсън поставя като приоритет спирането на разпространението на марксистко-ленинските правителства, което в практиката води до засилено американско ангажиране във Виетнам. През 1964 г. Конгресът приема Резолюцията за Тонкинския залив, която дава на администрацията правомощия да използва военна сила във Виетнам без формално обявяване на война. Това води до значително увеличение на американските военни сили и операции в страната. С времето броят на американските войници във Виетнам нараства до стотици хиляди, а загубите и сред военнослужещите, и сред цивилното население са големи.
През 1968 г. офанзивата "Тет" шокира американската общественост и допринася за нарастващия антивоенен вот и масови протести срещу войната. Това, заедно с други фактори, води до значително намаляване на обществената подкрепа за продължаване на конфликта и оказва силно влияние върху политическия климат в САЩ.
Политически ефект и избори
Промените в политическия пейзаж по време на неговото управление са дълбоки: много бели южни избиратели, които исторически подкрепят демократите, започват да се придвижват към Републиканската партия, докато афроамериканците и други малцинства се консолидират като база на Демократическата партия. Въпреки големите вътрешни постижения, растящото недоволство от Виетнамската война и социалните вълнения намаляват популярността на Джонсън.
На президентските избори през 1968 г. той обявява, че няма да се кандидатира за нов мандат, след като резултатите в първичните избори подкопават неговата политическа подкрепа. В крайна сметка изборите са спечелени от републиканския кандидат Ричард Никсън.
Критика, постижения и наследство
Историците и анализаторите дават смесена оценка на Джонсън: високо ценят неговите усилия и законодателни успехи в областта на гражданските права, здравеопазването и социалната защита, които променят съществено американското общество и намаляват материалната бедност за милиони хора. В същото време той е силно критикуван за ролята си в ескалацията на Виетнамската война и за последствията от нея — загиналите американски военнослужещи (над 58 000) и огромните разрушения и човешки жертви във Виетнам, както и употребата на отровни хербициди като Agent Orange.
След края на президентския си мандат Джонсън се завръща в ранчото си в Тексас и остава частно лице до смъртта си от сърдечен удар на 22 януари 1973 г. Наследството му остава комплексно: от една страна — значителни социални и законодателни постижения, от друга — последствията от войната, които дълго остават предмет на разгорещени дебати.
Ранен живот
Джонсън е роден в Тексас. Баща му е политик, който работи в правителството на щата Тексас. В младежките си години е бил учител. През 1937 г. е избран в Камарата на представителите, а през 1948 г. - в Сената. Спечелва изборите за Сенат само с 87 гласа.
Политическа кариера
В Сената Джонсън много бързо придобива влияние и през 1955 г. става лидер на Сената, като е най-младият, заемал този пост. Той стартира страхотни програми за обществеността. Помогнало му това, че познавал добре другите сенатори и често успявал да ги убеди да подкрепят идеите му. През 1960 г. се кандидатира за президент, но по време на състезанието за това кого ще подкрепят демократите, губи от Джон Ф. Кенеди. След това Джонсън е избран от Кенеди за кандидат-вицепрезидент. Кенеди печели изборите с малко и Джонсън става вицепрезидент. Подобно на повечето вицепрезиденти, Джонсън не харесва работата си. Тя му даваше твърде малко власт.
Линдън Б. Джонсън е известен като човек, който може да убеди другите законодатели в Конгреса да приемат закони. За да получи по-голяма подкрепа за идеите си, той често извиваше ръцете на други политици (т.е. заплашваше ги, ако не се съгласят с него).
Президентство, 1963-69 г.
Джонсън поема президентския пост след убийството на Кенеди. Той завършва мандата на Кенеди като президент, а през 1964 г. се кандидатира за преизбиране и печели с лекота срещу Бари Голдуотър. Джонсън печели 61,1 % от гласовете. Това е най-високият процент от гласовете, печелен някога от кандидат за президент от 1820 г. насам.
Джонсън започва "война срещу бедността". Той създава "Великото общество" (поредица от правителствени програми, целящи да подобрят стандарта на живот в страната). Тези програми включват общественото радиоразпръскване, опазването на околната среда, Medicare (здравни грижи за възрастните хора), Medicaid ([здравни грижи за бедните]). Подкрепя гражданските права на афроамериканците и продължава там, където е спрял Кенеди, за да им даде свобода. Законът за правата на глас от 1965 г. даде на правителството правомощия да спре да им се отказва правото на глас. В сравнение със слабите отношения на Кенеди с Конгреса, Джонсън успя да убеди политиците да подкрепят някои от същите политики, на които се противопоставяха при Кенеди.
В същото време Джонсън увеличава участието на САЩ във Виетнамската война. Джонсън увеличава броя на войниците във Виетнам от 16 000 на 500 000, за да спре Виет Конг (комунистическите бунтовници в Южен Виетнам). С течение на годините Джонсън става все по-непопулярен, тъй като войната продължава да се води, без да й се вижда краят. До 1968 г. всеки месец във Виетнам загиват почти 1000 американски войници, а врагът все още не е победен. През март 1968 г. Джонсън заявява, че няма да се кандидатира за преизбиране.
След президентството, 1969-73 г.
Президентският мандат на Джонсън приключва на 20 януари 1969 г. Той се завръща в Тексас и заживява в ранчото си в Стоунуол. Започва отново да пуши цигари за първи път от 1955 г. насам и здравето му бързо се влошава. Започва да страда от сърдечни пристъпи, които по-късно довеждат до смъртта му.
Смърт, погребение и наследство
Джонсън умира в ранчото си на 22 януари 1973 г. на 64-годишна възраст след сърдечен удар. Джонсън има държавно погребение, а последните служби се провеждат на 25 януари. Погребението се състоя в християнската църква на Националния град във Вашингтон, окръг Колумбия.
Въпреки катастрофата във Виетнам, историците все още смятат Джонсън за добър президент заради постигнатото в областта на гражданските права. През 1973 г. Центърът за пилотирани космически кораби в Хюстън е преименуван на Космически център "Линдън Б. Джонсън".
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой беше Линдън Бейнс Джонсън?
О: Линдън Бейнс Джонсън (често наричан LBJ) е американски политик, който е 36-ият президент на САЩ от 1963 до 1969 г. Преди да стане президент, той е бил също така представител на САЩ, сенатор на САЩ и лидер на мнозинството в Сената.
Въпрос: Къде е роден Линдън Бейнс Джонсън?
О: Линдън Бейнс Джонсън е роден в Стоунуол, Тексас.
В: С какво се е занимавал преди да стане политик?
О: Преди да стане политик, Линдън Бейнс Джонсън работи като гимназиален учител.
Въпрос: Как ЛБДЖ става президент на САЩ?
О: ЛБДЖ става президент на Съединените щати, когато през ноември 1963 г. президентът Джон Кенеди е убит и той встъпва в длъжност като негов наследник.
В: Каква вътрешна политика провежда ЛБДЖ по време на своето президентство?
О: По време на президентството си Линдън Бейнс Джонсън провежда няколко вътрешни политики, сред които създаването на "Голямото общество", което включва разширяване на гражданските права, общественото радиоразпръскване, Medicare, Medicaid, помощ за образованието и изкуството, развитие на градовете и селските райони и обществени услуги; приемането на Закона за гражданските права от 1964 г.; приемането на Закона за избирателните права от 1965 г.; приемането на Закона за гражданските права от 1968 г.; започването на "Войната срещу бедността"; подписването на Закона за висшето образование от 1965 г., с който се създават федерални студентски заеми; подписването на Закона за имиграцията и националността от 1965 г., който се използва и до днес за имиграционната политика на САЩ; и др.
Въпрос: На кои външнополитически инициативи ЛБДЖ дава приоритет по време на своето президентство?
О: По време на президентството си Линдън Бейнс Джонсън дава приоритет на спирането на разрастването на марксистко-ленинските правителства, като принуждава Конгреса да приеме Резолюция за Тонкинския залив, която води до засилено участие на САЩ във Виетнамската война, в резултат на което там са изпратени повече американски войници и загиват виетнамски цивилни граждани поради военните действия на САЩ, като например хвърлянето на над 7 милиона тона експлозиви над Виетнам и използването на отровния хербицид Agent Orange.
Въпрос: Защо наследството на LBJ е спорно?
О:Наследството на ЛБДЖ е спорно, защото макар историците да го оценяват високо за напредъка на гражданските права здравеопазването благосъстоянието чрез вътрешната политика , той получава силни критики за ескалацията на Виетнамската война, довела до смъртта на 58 220 американски военнослужещи.
