Линдън Б. Джонсън | 36-ият президент на Съединените щати от 1963 до 1969 г
Линдън Бейнс Джонсън (27 август 1908 г. - 22 януари 1973 г.), често наричан с инициалите LBJ, е американски политик. Той е 36-ият президент на Съединените щати от 1963 до 1969 г. Преди да стане президент, той е 37-ият вицепрезидент на САЩ от 1961 до 1963 г. Става президент, когато президентът Джон Ф. Кенеди е убит през ноември 1963 г. Бил е също така представител на САЩ, сенатор на САЩ и лидер на мнозинството в Сената. Бил е демократ.
Джонсън е роден в Стоунуол, Тексас. Преди да стане политик, той е учител в гимназия. През 1937 г. е избран за член на Камарата на представителите на САЩ. През 1948 г. е избран за член на Сената на САЩ, а през 1954 г. става лидер на мнозинството в него. През 1960 г. се кандидатира за президент, но не печели номинацията на демократите. След това е избран за съотборник на сенатор Джон Ф. Кенеди и билетът Кенеди-Джонсън печели.
На 22 ноември 1963 г. президентът Кенеди е убит в Далас, Тексас. След това Джонсън става следващият президент на Съединените щати. През 1964 г. Джонсън е избран за президент, побеждавайки с огромна преднина своя опонент, сенатора Бари Голдуотър. Той получава 61,1 % от гласовете на избирателите.
Като президент Джонсън създава "Великото общество". Това е поредица от програми, създадени, за да помогнат на американския народ. Те включваха разширяване на гражданските права, обществено радиоразпръскване, Medicare, Medicaid, помощ за образованието и изкуството, развитие на градовете и селските райони и обществени услуги. Той приема Закона за гражданските права от 1964 г., Закона за избирателните права от 1965 г. и Закона за гражданските права от 1968 г. Личните му убеждения по въпроса за гражданските права обаче го изправят срещу други бели, южни демократи. Той също така искаше да подобри живота на бедните американци, като започна "Войната срещу бедността". Той продължава космическата програма на президента Кенеди, като разширява програмата "Аполо". Приема и Закона за висшето образование от 1965 г., с който се създават федерални студентски заеми. Джонсън подписа и Закона за имиграцията и националността от 1965 г., който е в основата на днешната имиграционна политика на САЩ.
В областта на външната политика президентството на Джонсън поставя като приоритет спирането на експанзията на марксистко-ленинските правителства. През 1964 г. Конгресът приема Резолюцията за Тонкинския залив. Това кара САЩ да се включат по-активно във Виетнамската война. Във Виетнам се изпращат все повече американски войници, а с продължаването на войната броят на загиналите американци се увеличава, както и броят на загиналите виетнамски цивилни граждани. През 1968 г. се случва офанзивата "Тет", която кара обществеността да започне да не харесва войната. Много хора искаха американската армия вече да не е във Виетнам.
По време на неговото президентство американският политически пейзаж се променя много, тъй като белите южняци, които подкрепяха демократите, започват да подкрепят Републиканската партия, а афроамериканците - Демократическата партия. Заради вътрешната си програма президентството на Джонсън бележи върха на съвременния либерализъм в САЩ. Въпреки че Джонсън започва президентството си с популярност, той губи популярност заради войната във Виетнам и продължаващите социални вълнения.
На президентските избори през 1968 г. той прекратява кандидатурата си за нов мандат като президент, след като не се представя добре на първичните избори в Ню Хемпшир. В крайна сметка изборите са спечелени от републиканския кандидат Ричард Никсън. Джонсън се завръща в ранчото си в Тексас и остава частно лице до смъртта си от сърдечен удар през 1973 г.
Историците и учените оценяват Джонсън много добре заради вътрешните му политики, които насърчават гражданските права, здравеопазването и благосъстоянието. Въпреки това той е силно критикуван за ролята си в ескалирането на Виетнамската война, в резултат на което загиват 58 220 американски военнослужещи, над Виетнам са хвърлени над 7,5 милиона тона експлозиви и е използван отровният хербицид Agent Orange.
Ранен живот
Джонсън е роден в Тексас. Баща му е политик, който работи в правителството на щата Тексас. В младежките си години е бил учител. През 1937 г. е избран в Камарата на представителите, а през 1948 г. - в Сената. Спечелва изборите за Сенат само с 87 гласа.
Политическа кариера
В Сената Джонсън много бързо придобива влияние и през 1955 г. става лидер на Сената, като е най-младият, заемал този пост. Той стартира страхотни програми за обществеността. Помогнало му това, че познавал добре другите сенатори и често успявал да ги убеди да подкрепят идеите му. През 1960 г. се кандидатира за президент, но по време на състезанието за това кого ще подкрепят демократите, губи от Джон Ф. Кенеди. След това Джонсън е избран от Кенеди за кандидат-вицепрезидент. Кенеди печели изборите с малко и Джонсън става вицепрезидент. Подобно на повечето вицепрезиденти, Джонсън не харесва работата си. Тя му даваше твърде малко власт.
Линдън Б. Джонсън е известен като човек, който може да убеди другите законодатели в Конгреса да приемат закони. За да получи по-голяма подкрепа за идеите си, той често извиваше ръцете на други политици (т.е. заплашваше ги, ако не се съгласят с него).
Президентство, 1963-69 г.
Джонсън поема президентския пост след убийството на Кенеди. Той завършва мандата на Кенеди като президент, а през 1964 г. се кандидатира за преизбиране и печели с лекота срещу Бари Голдуотър. Джонсън печели 61,1 % от гласовете. Това е най-високият процент от гласовете, печелен някога от кандидат за президент от 1820 г. насам.
Джонсън започва "война срещу бедността". Той създава "Великото общество" (поредица от правителствени програми, целящи да подобрят стандарта на живот в страната). Тези програми включват общественото радиоразпръскване, опазването на околната среда, Medicare (здравни грижи за възрастните хора), Medicaid ([здравни грижи за бедните]). Подкрепя гражданските права на афроамериканците и продължава там, където е спрял Кенеди, за да им даде свобода. Законът за правата на глас от 1965 г. даде на правителството правомощия да спре да им се отказва правото на глас. В сравнение със слабите отношения на Кенеди с Конгреса, Джонсън успя да убеди политиците да подкрепят някои от същите политики, на които се противопоставяха при Кенеди.
В същото време Джонсън увеличава участието на САЩ във Виетнамската война. Джонсън увеличава броя на войниците във Виетнам от 16 000 на 500 000, за да спре Виет Конг (комунистическите бунтовници в Южен Виетнам). С течение на годините Джонсън става все по-непопулярен, тъй като войната продължава да се води, без да й се вижда краят. До 1968 г. всеки месец във Виетнам загиват почти 1000 американски войници, а врагът все още не е победен. През март 1968 г. Джонсън заявява, че няма да се кандидатира за преизбиране.
След президентството, 1969-73 г.
Президентският мандат на Джонсън приключва на 20 януари 1969 г. Той се завръща в Тексас и заживява в ранчото си в Стоунуол. Започва отново да пуши цигари за първи път от 1955 г. насам и здравето му бързо се влошава. Започва да страда от сърдечни пристъпи, които по-късно довеждат до смъртта му.
Смърт, погребение и наследство
Джонсън умира в ранчото си на 22 януари 1973 г. на 64-годишна възраст след сърдечен удар. Джонсън има държавно погребение, а последните служби се провеждат на 25 януари. Погребението се състоя в християнската църква на Националния град във Вашингтон, окръг Колумбия.
Въпреки катастрофата във Виетнам, историците все още смятат Джонсън за добър президент заради постигнатото в областта на гражданските права. През 1973 г. Центърът за пилотирани космически кораби в Хюстън е преименуван на Космически център "Линдън Б. Джонсън".
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой беше Линдън Бейнс Джонсън?
О: Линдън Бейнс Джонсън (често наричан LBJ) е американски политик, който е 36-ият президент на САЩ от 1963 до 1969 г. Преди да стане президент, той е бил също така представител на САЩ, сенатор на САЩ и лидер на мнозинството в Сената.
Въпрос: Къде е роден Линдън Бейнс Джонсън?
О: Линдън Бейнс Джонсън е роден в Стоунуол, Тексас.
В: С какво се е занимавал преди да стане политик?
О: Преди да стане политик, Линдън Бейнс Джонсън работи като гимназиален учител.
Въпрос: Как ЛБДЖ става президент на САЩ?
О: ЛБДЖ става президент на Съединените щати, когато през ноември 1963 г. президентът Джон Кенеди е убит и той встъпва в длъжност като негов наследник.
В: Каква вътрешна политика провежда ЛБДЖ по време на своето президентство?
О: По време на президентството си Линдън Бейнс Джонсън провежда няколко вътрешни политики, сред които създаването на "Голямото общество", което включва разширяване на гражданските права, общественото радиоразпръскване, Medicare, Medicaid, помощ за образованието и изкуството, развитие на градовете и селските райони и обществени услуги; приемането на Закона за гражданските права от 1964 г.; приемането на Закона за избирателните права от 1965 г.; приемането на Закона за гражданските права от 1968 г.; започването на "Войната срещу бедността"; подписването на Закона за висшето образование от 1965 г., с който се създават федерални студентски заеми; подписването на Закона за имиграцията и националността от 1965 г., който се използва и до днес за имиграционната политика на САЩ; и др.
Въпрос: На кои външнополитически инициативи ЛБДЖ дава приоритет по време на своето президентство?
О: По време на президентството си Линдън Бейнс Джонсън дава приоритет на спирането на разрастването на марксистко-ленинските правителства, като принуждава Конгреса да приеме Резолюция за Тонкинския залив, която води до засилено участие на САЩ във Виетнамската война, в резултат на което там са изпратени повече американски войници и загиват виетнамски цивилни граждани поради военните действия на САЩ, като например хвърлянето на над 7 милиона тона експлозиви над Виетнам и използването на отровния хербицид Agent Orange.
Въпрос: Защо наследството на LBJ е спорно?
О:Наследството на ЛБДЖ е спорно, защото макар историците да го оценяват високо за напредъка на гражданските права здравеопазването благосъстоянието чрез вътрешната политика , той получава силни критики за ескалацията на Виетнамската война, довела до смъртта на 58 220 американски военнослужещи.
