Линдън Бейнс Джонсън (27 август 1908 г. - 22 януари 1973 г.), често наричан с инициалите LBJ, е американски политик. Той е 36-ият президент на Съединените щати от 1963 до 1969 г. Преди да стане президент, той е 37-ият вицепрезидент на САЩ от 1961 до 1963 г. Става президент, когато президентът Джон Ф. Кенеди е убит през ноември 1963 г. Джонсън е заемал и постовете представител на САЩ, сенатор на САЩ и лидер на мнозинството в Сената. Бил е член на Демократическата партия.

Ранни години и политически възход

Джонсън е роден в Стоунуол, Тексас. Завършва учителско образование в колежа, който днес е известен като Texas State University, и работи като учител в гимназия, преди да влезе в политиката. В началото на кариерата си е директор на програми за младежта и служи в администрацията на Ню Дийл на федерално ниво в Тексас. През 1937 г. е избран за член на Камарата на представителите на САЩ, където работи като представител на южнотексаски окръзи. През 1948 г. е избран за член на Сената на САЩ, а през 1954 г. става лидер на мнозинството в него, позиция, от която изгражда голямо влияние и умение за договаряне, известно по-късно като т.нар. „Johnson Treatment“ — убедителен и настойчив стил за постигане на политически резултати.

Встъпване в длъжност и изборна победа през 1964 г.

На 22 ноември 1963 г. президентът Кенеди е убит в Далас, Тексас. След тези събития Джонсън поема президентския пост и е положил клетва върху борда на самолета Air Force One в Далас. През 1964 г. Джонсън е избран за президент с категорична победа, побеждавайки своя опонент, сенатора Бари Голдуотър. Той получава 61,1 % от гласовете на избирателите и огромно мнозинство в Избирателната колегия, което отразява и подкрепата за част от неговите политики и за продължаване на програмите за социални реформи.

Вътрешна политика: „Великото общество“

Като президент Джонсън създава "Великото общество" — амбициозна програма от закони и инициативи, целяща да подобри качеството на живот и равните възможности в САЩ. Програмите включват разширяване на гражданските права, развитие на общественото и обществено радиоразпръскване (обществено радиоразпръскване), въвеждането на Medicare и Medicaid за подпомагане на здравеопазването на възрастните и бедните, и мерки за подобряване на образованието и изкуствата.

За да намали бедността и да разшири възможностите, Джонсън започва т.нар. „Война срещу бедността“, създавайки програми като Head Start и учредявайки Организацията за икономически възможности (Office of Economic Opportunity). Приема също така значими закони, сред които Закона за гражданските права от 1964 г., Закона за избирателните права от 1965 г. и Закона за гражданските права от 1968 г., които ограничават расовата дискриминация, защитават правото на глас и правото на жилище. Джонсън подкрепя и Закона за висшето образование от 1965 г., който улеснява достъпа до студентски заеми и помощ за обучение, и подписва закони за Medicare и Medicaid, както и инициативи за обществени жилища и градско развитие. Той подписва и Закона за имиграцията и националността от 1965 г., който премахва системата на национални квоти и променя дългосрочно имиграционната политика на САЩ.

Космическа програма и култура

Джонсън продължава и разширява космическата програма, започната при Кенеди, като подкрепя програма „Аполо“ и усилията на НАСА да изпрати хора на Луната до края на десетилетието. Неговото управление също така подкрепя финансиране за изкуства и култура, създаването на Национален фонд за изкуствата и Национален фонд за хуманитарните науки и укрепването на общественото радио и телевизия.

Външна политика и Виетнам

В областта на външната политика президентството на Джонсън поставя като приоритет спирането на разпространението на марксистко-ленинските правителства, което в практиката води до засилено американско ангажиране във Виетнам. През 1964 г. Конгресът приема Резолюцията за Тонкинския залив, която дава на администрацията правомощия да използва военна сила във Виетнам без формално обявяване на война. Това води до значително увеличение на американските военни сили и операции в страната. С времето броят на американските войници във Виетнам нараства до стотици хиляди, а загубите и сред военнослужещите, и сред цивилното население са големи.

През 1968 г. офанзивата "Тет" шокира американската общественост и допринася за нарастващия антивоенен вот и масови протести срещу войната. Това, заедно с други фактори, води до значително намаляване на обществената подкрепа за продължаване на конфликта и оказва силно влияние върху политическия климат в САЩ.

Политически ефект и избори

Промените в политическия пейзаж по време на неговото управление са дълбоки: много бели южни избиратели, които исторически подкрепят демократите, започват да се придвижват към Републиканската партия, докато афроамериканците и други малцинства се консолидират като база на Демократическата партия. Въпреки големите вътрешни постижения, растящото недоволство от Виетнамската война и социалните вълнения намаляват популярността на Джонсън.

На президентските избори през 1968 г. той обявява, че няма да се кандидатира за нов мандат, след като резултатите в първичните избори подкопават неговата политическа подкрепа. В крайна сметка изборите са спечелени от републиканския кандидат Ричард Никсън.

Критика, постижения и наследство

Историците и анализаторите дават смесена оценка на Джонсън: високо ценят неговите усилия и законодателни успехи в областта на гражданските права, здравеопазването и социалната защита, които променят съществено американското общество и намаляват материалната бедност за милиони хора. В същото време той е силно критикуван за ролята си в ескалацията на Виетнамската война и за последствията от нея — загиналите американски военнослужещи (над 58 000) и огромните разрушения и човешки жертви във Виетнам, както и употребата на отровни хербициди като Agent Orange.

След края на президентския си мандат Джонсън се завръща в ранчото си в Тексас и остава частно лице до смъртта си от сърдечен удар на 22 януари 1973 г. Наследството му остава комплексно: от една страна — значителни социални и законодателни постижения, от друга — последствията от войната, които дълго остават предмет на разгорещени дебати.