Програма 'Аполо' на НАСА — кацане на Луната, мисии и история

Историята и мисии на програмата "Аполо": кацане на Луната, ключови експедиции, технологии и наследство на НАСА — подробен преглед от началото до влиянието върху космическите изследвания.

Програмата "Аполо" (или проект "Аполо") е проект на Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ (НАСА). Целта е била да се изпрати човек, който да изследва Луната, и да го върне безопасно на Земята. Тя е започната от президента на САЩ Джон Ф. Кенеди през 1961 г. Той казва:

Сега е време за по-дълги стъпки - време за ново голямо американско начинание - време тази нация да поеме ясно изразена водеща роля в космическите постижения, които в много отношения могат да бъдат ключът към нашето бъдеще на Земята.

...Вярвам, че тази нация трябва да се ангажира с постигането на целта преди края на това десетилетие да кацне човек на Луната и да се върне безопасно на Земята. Нито един космически проект през този период няма да бъде по-впечатляващ за човечеството или по-важен за дългосрочното изследване на космоса; и нито един от тях няма да бъде толкова труден и скъп за осъществяване. Пълен текст

Контекст и причини за старта

Една от причините за стартирането на програмата е, че Съветският съюз е първата страна, изпратила човек в космоса. Тъй като това се случва по време на Студената война, много хора в САЩ смятат, че САЩ трябва да изпреварят СССР в изследването на космоса. Освен политическата мотивация, програмата имаше и научни, технологични и индустриални цели: да разработи ракетни системи с голяма тяга, да усъвършенства човешките възможности в дълги космически полети и да върне на Земята научни данни и образци от Луната.

Космическият кораб и ракетата-носител

Космическият кораб "Аполо" се състои от команден и сервизен модул и лунен модул. Командният модул представляваше космическа капсула. Лунният модул беше спускаем апарат. Тези космически кораби се скачиха по пътя към Луната. Космическите кораби "Меркурий" и "Джемини" бяха много малки и тесни, но капсулата "Аполо" беше много по-голяма. Астронавтите можеха да се движат и не трябваше да стоят на местата си. Лунният модул също беше голям отвътре. Единствената част от космическия кораб "Аполо", която се върна на Земята, беше капсулата, а лунният модул щеше да се разбие на Луната.

Ракетата-носител за пилотираните полети беше мощният Saturn V — триярусна течногоривна носеща система, способна да изведе на орбита достатъчно маса за полет до Луната. Командно-сервизният модул (CSM) съдържаше жилищната част и основните системи за управление и задвижване; лунният модул (LM) бе специално проектиран за меко кацане и излитане от Лунната повърхност. За ранните мисии се използваха и безпилотни изпитания и тестови полети с модификации на Saturn и CSM.

Главни мисии и важни събития

Програмата включваше редица ключови мисии — тестови, орбитални и лунни кацания. По-долу са основните етапи и най-важните полети:

• Apollo 1 (официално AS-204) — наземна тренировка през 1967 г., при която в тренировка в огнеупорна кабина избухна пожар; загинаха трима астронавти. Инцидентът доведе до сериозно преработване на конструкцията и процедурите за безопасност.
• Apollo 4, 5, 6 — безпилотни изпитателни полети на ракетата Saturn V и отделни системи.
• Apollo 7 (1968) — първият успешен пилотиран полет на CSM в ниска околоземна орбита.
• Apollo 8 (1968) — първият пилотиран полет около Луната; екипажът направи историческо излъчване и видеозапис на Земята и Луната.
• Apollo 9 — тест на лунния модул в околоземна орбита.
• Apollo 10 — "генерална репетиция" в орбита около Луната, последователно отделяне и спускане на LM почти до повърхността.
• Apollo 11 (1969) — първото успешно кацане на хора на Луната; Нийл Армстронг и Бъз Олдрин пристъпиха на лунната повърхност, Майкъл Колинс остана в командния модул.
• Apollo 12 — второ кацане; демонстрира прецизно кацане и по-сложни научни операции.
• Apollo 13 — експлозия в сервизния модул принуди екипажа да отмени кацането; благодарение на усилията на астронавтите и наземните екипи екипажът се върна жив. За проблема бе направен и популярен филм.
• Apollo 14 — Apollo 17 — поредица от успешни кацания и научни експерименти; мисии като Apollo 15–17 използваха Лунния ровер за по-широки геоложки изследвания.
• Apollo 18–20 — планирани, но отменени поради намален бюджет и политически приоритети.
• Apollo–Soyuz Test Project (1975) — кулминация на сътрудничеството между САЩ и СССР, при която модифициран команден модул на Аполо се срещна и скачa със съветския кораб; това е важен дипломатически и технологичен момент в края на епохата.

Научни постижения и проби

По време на пилотираните кацания астронавтите извършиха геоложки изследвания, пробовземане и експерименти — измервания на сеизмична активност, магнитни полета, проби от лунна почва и скали. Общо с мисии "Аполо" са върнати на Земята около 382 kg лунни проби, които позволиха многобройни изследвания и открития за възрастта и еволюцията на Луната.

Технически бележки и безопасност

Програмата доведе до множество подобрения в инженерството, системите за животоподдържане, диспетчерските процедури и протоколите за извънредни ситуации. Инцидентът на Apollo 1 наложи промени в конструкцията на кабина и използваните материали. След кацанията на Луната се приложиха процедури за карантина, за да се предотврати евентуално биологично замърсяване (те бяха постепенно отпуснати, след като бе установено, че няма опасни лунни организми).

Край на програмата и наследство

Програмата "Аполо" официално приключва през средата на 1970-те; последното кацане на Луната бе с мисията Apollo 17 през декември 1972 г., а последният полет, свързан с програмата, бе Apollo–Soyuz през 1975 г. (съвместна мисия със СССР). Част от причините за прекратяване включват политически решения, намаляване на финансирането и пренасочване към разработки като програмата за космически совалки, Международната космическа станция и безпилотни мисии.

Наследството на "Аполо" е огромно: технологични спинове, богати научни данни, повишено обществено и политическо значение на космическите изследвания и вдъхновение за следващи поколения учени и инженери. Лунните покорители и техните истории останаха дълбоко в колективната памет и поп-културата; за мисията "Аполо 13" е направен и игрален филм, който разказва драматичните събития и усилията за оцеляване на екипажа.

Защо е важно да помним "Аполо"

Програмата "Аполо" показва как амбиция, наука, инженерство и международен контекст могат да доведат до исторически постижения. Тя осигури доказателства за възможността на човека да пътува извън ниска околоземна орбита и да извърши сложни операции на друга небесна тяло — основа, върху която се градят днешните планове за връщане на Луната и пилотирани мисии до Марс.

Полети на Аполо

Полетите на "Аполо" са изведени в космоса с ракети "Сатурн I" и "V".

Отвинтени

• AS-101 е изстрелян на 28 май 1964 г. Полетът е предназначен за тестване на командния модул.
• AS-102 е изстрелян на 18 септември 1964 г. Полетът е предназначен за тестване на командния модул.
• AS-103 е изстрелян на 16 февруари 1965 г. Полетът е предназначен за тестване на командния модул. Той също така носи спътник "Пегас".
• AS-104 е изстрелян на 25 май 1965 г. Полетът е предназначен за тестване на командния модул. Той също така носи спътник "Пегас".
• AS-105 е изстрелян на 30 юли 1965 г. Полетът е предназначен за тестване на командния модул. Той също така носи спътник "Пегас".
• AS-201 е изстрелян на 26 февруари 1966 г. Полетът е предназначен за тестване на командния модул.
• AS-202 е изстрелян на 25 август 1966 г. Полетът е предназначен за тестване на командния модул.
• Аполо 4 е изстрелян на 9 ноември 1967 г. Полетът е предназначен за тестване на командния модул.
• Аполо 5 е изстрелян на 22 януари 1968 г. Полетът е предназначен за тестване на лунния модул.
• Аполо 6 е изстрелян на 4 април 1968 г. Това е последният полет, при който се проверяват всички системи.

Екипаж

• Аполо 1 се запалва по време на предполетната подготовка на 27 януари 1967 г., при което загиват трима астронавти - Едуард Уайт, Гъс Грисъм и Роджър Чафи.
• Аполо 7 е изстрелян на 11 октомври 1968 г. Това е първият полет с екипаж в състав Уоли Шира, Дон Ейзъл и Уолтър Кънингам. Полетът, който обикаля Земята в продължение на няколко дни, тества командния модул.
• Изстрелването на "Аполо 8" е осъществено на 21 декември 1968 г. Екипажът в състав Франк Борман, Джим Ловел и Уилям Андерс е първият астронавт, излязъл в орбита около Луната.
• Изстрелването на "Аполо 9" е осъществено на 9 март 1969 г. Екипажът в състав Джеймс Макдивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт тества лунния модул в орбита около Земята и тренира скачване с командния модул.
• Аполо 10 е изстрелян на 18 май 1969 г. Това е първата пълна ракета "Аполо", която носи цялото оборудване. Екипажът в състав Томас Стафорд, Джон Йънг и Юджийн Чернан проучва възможните места за кацане, докато е в орбита около Луната.
• Аполо 11 е изстрелян на 16 юли 1969 г. Това е първият космически кораб, който каца на Луната с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на 20 юли 1969 г. Майкъл Колинс управляваше командния модул, който остана в орбита около Луната.
• Аполо12 е изстрелян на 14 ноември 1969 г. Екипажът Пийт Конрад и Алън Бийн са вторият екип, който каца на Луната на 19 ноември 1969 г. Те събират лунни скали и изследват космическия апарат Surveyor 3, който е кацнал на Луната през 1967 г. Ричард Гордън остана в командния модул
• Аполо 13 е изстрелян на 11 април 1970 г. Експлозия в един от кислородните резервоари едва не причинява смъртта на тримата астронавти - Джим Ловел, Джак Суигърт и Фред Хейз. Направен е спешен ремонт и те успяват да се върнат благополучно на Земята.
• Аполо 14 е изстрелян на 31 януари 1971 г. На 5 февруари 1971 г. астронавтите Алън Шепърд и Едгар Мичъл стават третата група, кацнала на Луната. Те събират скали и провеждат експерименти, докато Стюарт Руса остава в орбита в командния модул.
• Аполо 15 е изстрелян на 26 юли 1971 г. Той продължава събирането и експериментите от предишните кацания. Дейвид Скот и Джеймс Ъруин кацат на Луната на 30 юли 1971 г., а Алфред Уордън остава в орбита.
• Аполо 16 е изстрелян на 16 април 1972 г. Джон Йънг и Чарлз Дюк кацат на Луната на 21 април 1972 г., а Кен Матингли остава в орбита.
• Аполо 17 е изстрелян на 7 декември 1972 г. Това е последното посещение на Луната, което се приземява на 11 декември 1972 г., и е първото, в което участва учен - Харисън Шмит с астронавта Юджийн Чернан. Роналд Евънс остава в орбита.
• Скайлаб 2 е изстрелян на 25 май 1973 г. Първият екипаж на космическата станция "Скайлаб" е съставен от Пийт Конрад, Пол Вайц и Джоузеф Кервин.
• Скайлаб 3 е изстрелян на 28 юли 1973 г. Екипажът на космическата станция "Скайлаб" е съставен от Алън Бийн, Джак Лусма и Оуен Гариот.
• Скайлаб 4 е изстрелян на 16 ноември 1973 г. Джералд Кар, Уилям Поуг и Едуард Гибсън са последният екипаж на космическата станция Скайлаб.
• Аполо-Союз е изстрелян на 15 юли 1975 г. Това е последната мисия на "Аполо".

Бъз Олдрин (на снимката) стъпва на Луната заедно с Нийл Армстронг по време на Аполо 11, 20-21 юли 1969 г.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше програмата "Аполо"?

Въпрос: Кой стартира програмата "Аполо"?

Въпрос: Защо САЩ започват програмата "Аполо"?

Въпрос: Кои са компонентите на космическия кораб "Аполо"?

Въпрос: Колко големи са били космическите кораби "Меркурий" и "Джемини" в сравнение с капсулата "Аполо"?

В: Какво се случи след 1975 г., когато НАСА приключи работата си по проекта "Аполо"?

Въпрос: Имаше ли филм за една мисия от този проект?

Търсене по буква