Програмата "Аполо" (или проект "Аполо") е проект на Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ (НАСА). Целта е била да се изпрати човек, който да изследва Луната, и да го върне безопасно на Земята. Тя е започната от президента на САЩ Джон Ф. Кенеди през 1961 г. Той казва:
Сега е време за по-дълги стъпки - време за ново голямо американско начинание - време тази нация да поеме ясно изразена водеща роля в космическите постижения, които в много отношения могат да бъдат ключът към нашето бъдеще на Земята.
...Вярвам, че тази нация трябва да се ангажира с постигането на целта преди края на това десетилетие да кацне човек на Луната и да се върне безопасно на Земята. Нито един космически проект през този период няма да бъде по-впечатляващ за човечеството или по-важен за дългосрочното изследване на космоса; и нито един от тях няма да бъде толкова труден и скъп за осъществяване. Пълен текст
Контекст и причини за старта
Една от причините за стартирането на програмата е, че Съветският съюз е първата страна, изпратила човек в космоса. Тъй като това се случва по време на Студената война, много хора в САЩ смятат, че САЩ трябва да изпреварят СССР в изследването на космоса. Освен политическата мотивация, програмата имаше и научни, технологични и индустриални цели: да разработи ракетни системи с голяма тяга, да усъвършенства човешките възможности в дълги космически полети и да върне на Земята научни данни и образци от Луната.
Космическият кораб и ракетата-носител
Космическият кораб "Аполо" се състои от команден и сервизен модул и лунен модул. Командният модул представляваше космическа капсула. Лунният модул беше спускаем апарат. Тези космически кораби се скачиха по пътя към Луната. Космическите кораби "Меркурий" и "Джемини" бяха много малки и тесни, но капсулата "Аполо" беше много по-голяма. Астронавтите можеха да се движат и не трябваше да стоят на местата си. Лунният модул също беше голям отвътре. Единствената част от космическия кораб "Аполо", която се върна на Земята, беше капсулата, а лунният модул щеше да се разбие на Луната.
Ракетата-носител за пилотираните полети беше мощният Saturn V — триярусна течногоривна носеща система, способна да изведе на орбита достатъчно маса за полет до Луната. Командно-сервизният модул (CSM) съдържаше жилищната част и основните системи за управление и задвижване; лунният модул (LM) бе специално проектиран за меко кацане и излитане от Лунната повърхност. За ранните мисии се използваха и безпилотни изпитания и тестови полети с модификации на Saturn и CSM.
Главни мисии и важни събития
Програмата включваше редица ключови мисии — тестови, орбитални и лунни кацания. По-долу са основните етапи и най-важните полети:
- Apollo 1 (официално AS-204) — наземна тренировка през 1967 г., при която в тренировка в огнеупорна кабина избухна пожар; загинаха трима астронавти. Инцидентът доведе до сериозно преработване на конструкцията и процедурите за безопасност.
- Apollo 4, 5, 6 — безпилотни изпитателни полети на ракетата Saturn V и отделни системи.
- Apollo 7 (1968) — първият успешен пилотиран полет на CSM в ниска околоземна орбита.
- Apollo 8 (1968) — първият пилотиран полет около Луната; екипажът направи историческо излъчване и видеозапис на Земята и Луната.
- Apollo 9 — тест на лунния модул в околоземна орбита.
- Apollo 10 — "генерална репетиция" в орбита около Луната, последователно отделяне и спускане на LM почти до повърхността.
- Apollo 11 (1969) — първото успешно кацане на хора на Луната; Нийл Армстронг и Бъз Олдрин пристъпиха на лунната повърхност, Майкъл Колинс остана в командния модул.
- Apollo 12 — второ кацане; демонстрира прецизно кацане и по-сложни научни операции.
- Apollo 13 — експлозия в сервизния модул принуди екипажа да отмени кацането; благодарение на усилията на астронавтите и наземните екипи екипажът се върна жив. За проблема бе направен и популярен филм.
- Apollo 14 — Apollo 17 — поредица от успешни кацания и научни експерименти; мисии като Apollo 15–17 използваха Лунния ровер за по-широки геоложки изследвания.
- Apollo 18–20 — планирани, но отменени поради намален бюджет и политически приоритети.
- Apollo–Soyuz Test Project (1975) — кулминация на сътрудничеството между САЩ и СССР, при която модифициран команден модул на Аполо се срещна и скачa със съветския кораб; това е важен дипломатически и технологичен момент в края на епохата.
Научни постижения и проби
По време на пилотираните кацания астронавтите извършиха геоложки изследвания, пробовземане и експерименти — измервания на сеизмична активност, магнитни полета, проби от лунна почва и скали. Общо с мисии "Аполо" са върнати на Земята около 382 kg лунни проби, които позволиха многобройни изследвания и открития за възрастта и еволюцията на Луната.
Технически бележки и безопасност
Програмата доведе до множество подобрения в инженерството, системите за животоподдържане, диспетчерските процедури и протоколите за извънредни ситуации. Инцидентът на Apollo 1 наложи промени в конструкцията на кабина и използваните материали. След кацанията на Луната се приложиха процедури за карантина, за да се предотврати евентуално биологично замърсяване (те бяха постепенно отпуснати, след като бе установено, че няма опасни лунни организми).
Край на програмата и наследство
Програмата "Аполо" официално приключва през средата на 1970-те; последното кацане на Луната бе с мисията Apollo 17 през декември 1972 г., а последният полет, свързан с програмата, бе Apollo–Soyuz през 1975 г. (съвместна мисия със СССР). Част от причините за прекратяване включват политически решения, намаляване на финансирането и пренасочване към разработки като програмата за космически совалки, Международната космическа станция и безпилотни мисии.
Наследството на "Аполо" е огромно: технологични спинове, богати научни данни, повишено обществено и политическо значение на космическите изследвания и вдъхновение за следващи поколения учени и инженери. Лунните покорители и техните истории останаха дълбоко в колективната памет и поп-културата; за мисията "Аполо 13" е направен и игрален филм, който разказва драматичните събития и усилията за оцеляване на екипажа.
Защо е важно да помним "Аполо"
Програмата "Аполо" показва как амбиция, наука, инженерство и международен контекст могат да доведат до исторически постижения. Тя осигури доказателства за възможността на човека да пътува извън ниска околоземна орбита и да извърши сложни операции на друга небесна тяло — основа, върху която се градят днешните планове за връщане на Луната и пилотирани мисии до Марс.
