Аполо 13 — аварийната мисия на НАСА и героичното завръщане

Аполо 13: драматичната аварийна мисия на НАСА и героичното завръщане на екипажа — напрежение, иновации и оцеляване в космоса.

"Аполо 13" е седмата мисия от проекта "Аполо" на НАСА и третата пилотирана мисия до Луната. Полетът е командван от Джим Ловел. Другите астронавти на борда са Джак Суигърт и Фред Хейз.

Корабът е изстрелян успешно към Луната, но два дни след изстрелването дефектен кислороден резервоар се взривява, а обслужващият модул се поврежда, което води до загуба на кислород и електрическо захранване. Съществуваше голяма вероятност астронавтите да загинат, преди да се върнат на Земята. Кислородът им липсваше много. Кислородът се използва не само за дишане; в космическия кораб "Аполо" той се използва в устройство, наречено горивна клетка, за генериране на електричество. Затова те запазваха оставащия им въздух, като изключваха почти цялото си електрическо оборудване, например нагревателите. В космическия кораб станало много студено.

За да останат живи, астронавтите трябваше да се преместят в лунния модул "Аполо" и да го превърнат в своеобразна "спасителна лодка".

Когато се приближиха към Земята, не бяха сигурни, че парашутите им, необходими за забавяне на командния модул, ще сработят. Парашутите бяха изхвърлени от малки експлозивни заряди, които бяха изстреляни от батерии. Студът можеше да доведе до повреда на батериите, в който случай парашутите нямаше да сработят и командният модул щеше да се удари в океана толкова бързо, че всички на борда щяха да загинат.

Какво точно се случи

На 13 април 1970 г., около 55 часа след изстрелването, в обслужващия модул настъпи експлозия в един от кислородните резервоари (по-късно установено като "резервоар 2"). Взривът разрушава значителна част от модула, включително електрическите връзки и горивните клетки, които използват кислород за производство на ток. В резултат на това енергийният запас и запасът от дишащ кислород намаляват драстично.

Първото известие до контролната зала прозвуча като лаконичната фраза от борда: "Okay, Houston, we've had a problem here." (първо казана от Джак Суигърт, после повторена от Джим Ловел). Това беше началото на надпревара с времето и ресурсите за връщане през студ, липса на кислород и опасност от нарастващото съдържание на въглероден диоксид (CO2).

Как спасяването беше постигнато

• Използване на лунния модул като "спасителна лодка" — астронавтите се преместиха в лунния модул (познат като "Aquarius"), чиито системи бяха предназначени да поддържат двама за ограничено време, но станаха временно убежище за тримата. LM имаше собствени батерии, кислород и система за поддържане на живота, които бяха използвани за връщането към Земята.
• Корекции на траекторията — за да се върнат, екипажът и наземният екип използваха двигателя на лунния модул за извършване на необходими маневри (включително корекции, които да ги върнат на свободна връщаща траектория към Земята).
• Проблемът с въглеродния диоксид — кацателният модул имаше твърде малко филтри (канистри с литиев хидроксид) за трима души и за продължителността на връщането. Инженерите на Земята заедно с екипажа конструираха временен адаптер от подръчни материали на борда (кутии, фолио, тръбички и лепенка), за да свържат квадратните филтри на командния модул с кръглите отвори на лунния модул. Тази импровизация — често наричана „адаптер“ или „пощенска кутия“ в популярните описания — спаси екипажа от отравяне с CO2.
• Пестене на енергия — за да запазят оскъдната електрическа мощност, астронавтите изключиха почти всичко излишно, преживявайки в студ и почти без нормалните удобства на кораба. Наземните екипи разработиха и процедура за повторно включване на системите на командния модул непосредствено преди навлизане в атмосферата, така че да може да се използва неговият топло-защитен щит и парашути за спускане.

Ролята на екипа на Земята

Контролната зала в Хюстън, под ръководството на полетни директори като Джин Кранц, и множество екипи от инженери работеха непрекъснато, за да намерят решения на новите проблеми. Един от ключовите моменти бе симулацията и тестването на необичайните процедури в тренажорите — например начинът за свързване на CO2-филтрите и последователността на стартиране на системите при ограничена мощност. Сред важните личности беше и астронавтът-резервен пилот Кен Матингли, който помогна на земята с изследване на процедури и по-късно в симулации.

Приближаване и кацане

След около четири дни борба с проблемите екипажът успешно влезе в атмосферата и спусна командния модул в Тихия океан на 17 април 1970 г. Екипажът бе изведен жив и здрав от спасителен кораб на ВМС на САЩ (първичният кораб за възстановяване беше USS Iwo Jima). Въпреки че мисията не постигна планираната лунна кацане, безопасното завръщане се разглежда като огромен успех на екипната работа между астронавтите и наземните екипи.

Последствия и поуки

След разследването НАСА установи причини за експлозията (включително дефектни или повредени вътрешни части и проблеми по време на предишни сервизни тестове) и предприема промени в конструкцията и процедурите. Бяха направени модификации на кислородните резервоари, електрическите системи и контролите за ранно откриване на повреди. Мисията доведе до сериозно преразглеждане на тестовете, безопасността и процедурите за извънредни ситуации в пилотираните полети.

Аполо 13 в популярната култура

Историята на Аполо 13 е широко известна и е възпята в книги, документални филми и художествен филм от 1995 г. — "Apollo 13" на режисьора Рон Хауърд, с Том Ханкс в ролята на Джим Ловел. Филмът популяризира много от драматичните моменти и техническите детайли от мисията и утвърди образа на Аполо 13 като пример за хладнокръвие, иновативност и професионализъм в критична ситуация.

Заключение: Аполо 13 е пример за това как човешката изобретателност, дисциплина и сътрудничество между екипажа и наземните екипи може да превърне потенциална катастрофа в едно от най-запомнящите се и успешно разрешени спасявания в историята на космическите полети.

Въпроси и отговори

В: Коя е седмата мисия от проекта "Аполо" на НАСА?

В: Кои бяха астронавтите на борда на космическия кораб?

Въпрос: Кое предизвика голяма вероятност астронавтите да загинат, преди да се върнат на Земята?

В: Как спасиха останалия им въздух?

В: Защо трябваше да се преместят в лунния модул "Аполо"?

В: Какво представляваше риск при приближаването към Земята?

В: Какво щеше да се случи, ако този риск възникнеше?

Търсене по буква