Митове и факти за фалширането на кацането на Луната (Аполо)

На 12 април 1961 г. СССР изпраща първия човек в космоса с "Восток 1" - Юрий Гагарин. Шест седмици по-късно президентът на САЩ Джон Кенеди обещава кацане на Луната с екипаж до 1969 г., за да спечели битката на системите и да впечатли света с техническо превъзходство:

И накрая, ако искаме да спечелим битката, която сега се води по света между свободата и тиранията, драматичните постижения в космоса, които се случиха през последните седмици, би трябвало да покажат на всички нас, както Спутникът през 1957 г., въздействието на това приключение върху умовете на хората по света, които се опитват да решат кой път да поемат. Пълен текст

Теоретиците на лунната конспирация твърдят, че НАСА е имала твърде много технически проблеми, за да спази осемгодишния срок за отиване на Луната. Но САЩ не можели да си позволят да загубят надпреварата за Луната пред Съветския съюз и затова кацането на Луната било фалшифицирано. През 2004 г. президентът Джордж Буш даде не осем, а шестнадесет години за пилотирано завръщане на Луната, въпреки че технологиите за това трябваше да са разработени още четиридесет години по-рано. През 2010 г. президентът Барак Обама отмени този план, което за теоретиците на лунната конспирация изглеждаше като признание, че САЩ все още не разполагат с технологии за отиване на Луната.

Съмненията относно автентичността на кацането на Аполо на Луната се появяват за първи път през декември 1968 г., когато е изстрелян Аполо 8. Почти перфектно изпълнената одисея на "Аполо 11" изуми много хора по света и някои се усъмниха, че е истинска.

Първата книга по темата ("Кацнал ли е човек на Луната?") е издадена в Тексас от математика Джеймс Джей Кранни през 1970 г.

През юни 1977 г. НАСА коментира някои от конспиративните теории. Но през август 1997 г. директорът на медийните им служби (1998-2000 г.) Брайън Уелч (1958-2000 г.) заяви в интервю за новините на телевизия Sky:^{(p. 68)(48:13–48:46)}

Когато телевизия Fox излъчва филма на Брус Наш "Теория на конспирацията: През 2001 г. НАСА публикува на своите уебсайтове и FTP сайтове материали, опровергаващи теорията за измамата. Те също така написаха предложения за учителите по природни науки как да опровергават твърденията за мистификацията, като използват комплектите дискове с лунни проби.

През 2002 г. НАСА наема Джеймс Едуард Оберг, за да напише книга, чиято цел е да оспори твърденията, че кацането на Аполо на Луната е било измама. Обърг е бивш учен-ракетолог, консултант по космическите въпроси, анализатор и журналист от MSNBC News, а по-късно се оказва, че е и привърженик на конспиративните теории за кацането на Луната. Скоро обаче НАСА отменя проекта, като отказва да посочи причините за това. Говорителят на НАСА Боб Джейкъбс заяви, че критиките, че НАСА е проявила лоша преценка и липса на доверие при възлагането на книгата, са накарали агенцията да го прекрати. Така например тогавашният администратор на НАСА Шон О'Кийф заяви: "В момента, в който се появи книгата, тя ще бъде публикувана:

През 2006 г. някои от записите от епохата "Аполо" са обявени за изчезнали. Въпросът какво се е случило със записите беше възприет от привържениците на теорията на конспирацията като потвърждение на техните убеждения и през 2009 г. НАСА разкри, че лентите са били изтрити.

Аргументите за конспиративните теории за Луната са подробни и сложни. По-долу са изброени някои от основните аргументи и контрааргументи.

Сложност

Привържениците на конспирацията за Луната смятат, че НАСА е фалшифицирала мисията "Аполо" с помощта на тайна програма. Според Джеймс Лонгуски сложността на сценариите на конспиративните теории ги прави невъзможни. Повече от 400 000 души са работили по проекта "Аполо" в продължение на почти десет години, а 12 мъже, които са ходили на Луната, са се върнали на Земята, за да разкажат за преживяванията си. Стотици хиляди хора е трябвало да пазят тайната. Лонгуски казва, че е щяло да бъде много по-лесно действително да се кацне на Луната, отколкото да се създаде такава голяма конспирация за фалшифицирането му.

Фотография и видеоклипове

1. На някои снимки кръстосаният мерник изглежда частично покрит от обекти. Някои теоретици на конспирацията предполагат, че НАСА е композирала снимките, като е "изрязала и залепила" обекти върху фоновите изображения.

·         Ярката слънчева светлина може да размие тънките линии върху белите обекти.

2. На някои снимки кръстосаният мерник е завъртян.

·         Популярните изображения се завъртат, за да се запази лунният хоризонт прав.

3. Буквата "С" се появява върху някои скали. Това може би е обозначение от реквизита на студиото.

·         Обектите във формата на буквата "С" са печатна грешка и не се появяват в оригиналния филм от фотоапарата. Предполага се, че "С" е коса или друго влакно.

4. Книгата Moon Shot съдържа фалшива снимка на Алън Шепърд, който удря топка за голф на Луната заедно с друг астронавт.

·         Тя е използвана вместо оригиналните снимки, тъй като редакторите смятат, че оригиналните снимки биха били твърде зърнести за книгата. Издателите на книгата не са работили за НАСА.

Околна среда

1. Екипажът на "Аполо 16" не е могъл да оцелее при слънчеви изригвания, когато е бил на път към Луната.

·         По време на полета на "Аполо 16" не е имало голямо слънчево изригване. Големи слънчеви изригвания имаше през август 1972 г., след завръщането на Аполо 16 на Земята и преди полета на Аполо 17.

2. По време на мисията "Аполо 15" Дейвид Скот прави експеримент, като пуска едновременно чук и соколово перо. И двете паднаха на земята едновременно.

·         Според принципа на относителността без съпротивление на въздуха два обекта с различно тегло могат да се ударят в земята по едно и също време.

Липсващи данни

Липсват чертежи и рисунки на машините, използвани в проекта "Аполо". Липсват и някои ленти от "Аполо 11", съдържащи телеметрия и висококачествено видео от първата разходка по Луната. Привържениците на конспиративните теории за кацането на Луната смятат, че това е така, защото те никога не са съществували, тъй като мисията е била фалшифицирана.

Д-р Дейвид Уилямс (архивист на НАСА в Центъра за космически полети "Годард") и ръководителят на полета "Аполо 11" Юджийн Ф. Кранц признават, че някои от лентите на "Аполо 11" липсват. Когато записите са били изпратени обратно на Земята, за да бъдат показани по телевизията, те са били конвертирани в друг формат, който е бил с по-ниско качество. Сега записите с по-ниско качество са достъпни, но оригиналните видеозаписи с високо качество, получени в Австралия, липсват. Все още са налични някои снимки от оригиналното висококачествено изображение, а също така са публикувани видеоклипове от други мисии, като например пакета с експерименти на лунната повърхност "Аполо".

Някои хора в НАСА търсят записите, за да им помогнат да планират бъдещи мисии. Те смятат, че лентите от "Аполо 11" са изпратени за съхранение в Националния архив на САЩ през 1970 г., но до 1984 г. всички ленти от "Аполо 11" са върнати в Центъра за космически полети "Годард". Възможно е касетите да са били съхранявани, а не използвани повторно, и усилията за установяване на мястото на съхранението им продължават. През 1967 г., още преди кацането на Луната, Годард съхранява 35 000 нови ленти годишно.

На 1 ноември 2006 г. списание Cosmos съобщава, че в мазето на Технологичния университет "Къртин" в Пърт, Австралия, са открити 100 ленти с данни, записани в Австралия по време на мисията "Аполо 11". Една от старите ленти е изпратена в НАСА за анализ.

На 16 юли 2009 г. НАСА заяви, че е трябвало да изтрие оригиналните кадри от Луната от "Аполо 11" преди години, за да може да използва лентата повторно. На 22 декември 2009 г. НАСА публикува окончателен доклад за лентите. Старши инженерът Дик Нафцгер стига до заключението, че приблизително 45 ленти с видеозаписи от "Аполо 11" са били изтрити и използвани повторно. За 40-ата годишнина от кацането на Аполо на Луната Lowry Digital от Бърбанк, Калифорния, възстанови видеозаписите с ниско качество. Някои части от възстановените кадри са достъпни на уебсайта на НАСА.

Смъртни случаи на работници от Apollo

Някои теоретици на конспирацията твърдят, че някои астронавти са били убити като част от прикриване на следите. В телевизионна програма, посветена на теорията на конспирацията, Фокс Ентъртейнмънт Груп изброява 10 астронавти и 2 други, които според теоретиците на конспирацията са били убити.

• Теодор Фрийман (самолетна катастрофа, 1964 г.)
• Елиът Сий и Чарлз Басет (инцидент с T-38, 1966 г.)
• Гъс Грисъм (пожар в Аполо 1, януари 1967 г.).
• Едуард Хигинс Уайт (пожар в Аполо 1, януари 1967 г.)
• Роджър Б. Чафи (пожар в Аполо 1, януари 1967 г.)
• Едуард Гивънс (автомобилна катастрофа, 1967 г.)
• Клифтън Уилямс (самолетна катастрофа, октомври 1967 г.)
• Майкъл Джеймс Адамс (единственият пилот на X-15, загинал по време на тест на X-15 през ноември 1967 г. Той не е бил астронавт на НАСА).
• Робърт Хенри Лорънс-младши планира да стане пилот от военновъздушните сили, но загива в самолетна катастрофа през декември 1967 г.
• Томас Роналд Барон (загива заедно със семейството си в автомобилна катастрофа с влак, 1967 г., след като е уволнен за това, че е говорил пред Конгреса за причината за пожара в "Аполо 1"). Прието е, че е самоубийство. Барон пише доклад, в който критикува програмата "Аполо", и е критикуван след пожара в "Аполо 1".
• Брайън Уелч умира няколко месеца след като разобличава телевизионно предаване на Fox, посветено на "лунната измама".

Всички смъртни случаи, с изключение на този на Ървин, са свързани с работата им в НАСА или във военновъздушните сили. Майк Адамс и Робърт Лорънс не са били свързани с гражданската космическа програма. Джеймс Ъруин вече е имал няколко сърдечни пристъпа преди смъртта си. Всички смъртни случаи, с изключение на два, са настъпили поне една или две години преди "Аполо 11". Освен това Брайън Уелч се изказва срещу лунната измама, така че не би бил добра цел за убийство.

Към ноември 2018 г. четирима от дванайсетте астронавти на Аполо, които кацнаха на Луната между 1969 и 1972 г., бяха все още живи, включително Бъз Олдрин. Също така девет от дванадесетте астронавти на "Аполо", които са летели до Луната, без да кацат, между 1968 и 1972 г., са все още живи, например Майкъл Колинс.

В периода 1961-1972 г. загиват най-малко осем руски космонавти:

• Валентин Бондаренко (инцидент при наземно обучение, март 1961 г.)
• Григорий Нелюбов (самоубийство, февруари 1966 г.)
• Владимир Комаров (инцидент със "Союз 1", април 1967 г.)
• Юрий Гагарин (катастрофа с МиГ-15, март 1968 г.)
• Павел Беляев (усложнения след операция, януари 1970 г.)
• Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев (авария на Союз 11, юни 1971 г.)

Освен това ръководителят на програмата за космически полети Сергей Корольов умира през януари 1966 г.

Места за кацане

Теоретиците на конспирацията твърдят, че телескопите, например "Хъбъл", би трябвало да могат да направят снимки на Луната, където е кацнал "Аполо", и ако хората наистина са кацнали на Луната, то на снимките би трябвало да се виждат белезите по лунната повърхност и оборудването, което са оставили след себе си. Те смятат, че нашите големи обсерватории няма да направят снимки на местата на кацане, защото това би разкрило прикриването.

От НАСА твърдят, че са направени снимки на тези места за кацане, но снимките, направени от "Хъбъл", са с твърде ниско качество, за да се видят много подробности. През 2009 г. НАСА публикува снимки от Лунния разузнавателен орбитален апарат, на които местата за кацане на Аполо са показани по-подробно. Тези снимки не са убедили привържениците на конспирацията, тъй като снимките са направени от НАСА, и те смятат, че НАСА стои зад прикриването.

Технология

Барт Сибрел (теоретик на конспирацията) твърди, че Съветският съюз е имал много повече време в космоса от САЩ преди програмата "Аполо". Съветският съюз извежда първия спътник в орбита през октомври 1957 г., наречен Спутник 1. Те също така извеждат в космоса първото животно в Спутник 2 и са първата страна, която безопасно връща животно от космоса в Спутник 5. Юрий Гагрин е първият човек, който обикаля около Земята в кораба "Восток 1" и също е от Съветския съюз. Сибрел смята, че тъй като Съветският съюз е бил толкова напред в надпреварата за Луната, САЩ е трябвало да фалшифицират кацанията, за да спечелят.

На 27 януари 1967 г. "Аполо 1" се запалва и загиват трима астронавти. Две години по-късно НАСА съобщава, че проблемите, които са причинили пожара, са отстранени. Барт Сибрел смята, че проблемите не са могли да бъдат отстранени, затова НАСА е решила да фалшифицира кацането, за да спечели надпреварата за Луната.

НАСА твърди, че постиженията на Съветския съюз не са толкова впечатляващи, колкото тези на САЩ. Според Енциклопедия Астронавтика САЩ са прекарали 1864 часа в космоса, докато Съветският съюз е прекарал 697 часа при завършването на "Союз 5". Аполо 7 стартира през октомври 1968 г., 21 месеца след пожара на Аполо 1, с един астронавт на борда. До "Аполо 11" преднината на Съединените щати е още по-голяма.

И Съединените щати, и Съветският съюз имат много проблеми по време на надпреварата за Луната. Първият смъртен случай по време на полет в Съветския съюз е през 1967 г., само 3 месеца след пожара на Аполо 1. По данни на НАСА повечето от постиженията, направени за първи път от Съветския съюз, са били направени и от САЩ в рамките на една година. Към 1965 г. САЩ започват да изпреварват Съветския съюз в няколко важни стъпки. Съветският съюз никога не е разработвал ракета, която да може да кацне на Луната, и никога не е тествал кацане на Луната с астронавт на борда.

Лунни камъни

Някои теоретици на конспирацията твърдят, че лунните скали, събрани от програмата "Аполо", всъщност са метеорити от Антарктида. Вернер фон Браун, директор на Центъра за космически полети "Маршал", и още трима души пътуват до Антарктида през 1967 г. (три години преди изстрелването на "Аполо"), за да проучат възможностите за бъдещи космически мисии. Някои теоретици на конспирацията смятат, че Браун е събирал метеорити по време на това пътуване, за да ги използва като фалшиви лунни камъни.

По време на мисиите "Аполо 11", "Аполо 12", "Аполо 14", "Аполо 15", "Аполо 16" и "Аполо 17" са събрани 380 килограма лунни скали. Според учени от цял свят тези скали са много различни от метеоритите и другите скали, открити на Земята. Освен това скалите са на 200 000 000 (200 милиона) години по-стари от всички скали, открити на Земята, и са подобни на лунните скали, донесени по-късно от СССР.

Някои лунни камъни биха могли да бъдат събрани и без кацане на Луната, но първият лунен камък е намерен на Земята през 1979 г. и едва през 1982 г. се установява, че е от Луната. Освен това лунните камъни са много редки на Земята и досега са открити само 30 килограма (66 фунта), докато мисиите "Аполо" са донесли 380 килограма.

Изследвания

През 2004 г. Мартин Хендри и Кен Скелдън от Университета в Глазгоу разследват "лунната измама". През ноември 2004 г. те изнасят реч в Научния център в Глазгоу и разглеждат десетте най-важни доказателства, че е имало измама.

• Касетите от кацането на Аполо на Луната са обявени за изчезнали - Wikinews
• Програма Аполо
• Луна
• НАСА