Мукденският инцидент (1931): предлог за японската инвазия в Манджурия
Инцидентът в Мукден, известен също като Манджурския инцидент, е събитие, създадено от японски войници като причина за нахлуването в северната част на Китай, известна като Манджурия, през 1931 г.
На 18 септември 1931 г. малко количество динамит е взривено от японски войник в близост до японската железопътна линия в Южна Манджурия, близо до Мукден. Въпреки че взривът е толкова слаб, че железопътната линия все още може да се използва, японската армия, обвинявайки за действието китайския народ, напълно нахлува в Манджурия, което води до нейната окупация. Шест месеца по-късно Япония създава своята марионетна държава Манджукуо. Скоро светът узнава за събитието, което довежда Япония до дипломатическа изолация и оттеглянето ѝ от Лигата на нациите.
Предистория и мотиви
Манджурия е район с богати минерални и земеделски ресурси и стратегическо значение за японските интереси в Азия. След Първата световна война Япония укрепва позициите си в североизточен Китай чрез икономически и военни структури — най-известната от които е Южноманджурската железопътна компания и гарнизонът на Кънджунгската (Kwantung) армия. Вътрешните проблеми в Китай (политическа раздробеност и борба между военачалници и централното правителство) улесняват японските намерения за разширение.
Самото събитие и неговият характер
Инцидентът в Мукден често се описва като добре организирана провокация. Малката експлозия не причини значителни повреди на линията, но беше използвана от офицери на Кънджунгската армия като предлог за военна интервенция. Мнозина историци го квалифицират като операция под фалшиво знаме — организиран инцидент с цел да се оправдае агресията.
Окупация и създаване на Манджукуо
В следващите седмици и месеци японските сили бързо разширяват контрола си над големи територии в Манджурия, завземайки градове и ресурсоемки обекти. През 1932 г. Япония оформя и подкрепя провъзгласяването на марионетната държава Манджукуо, в която като номинален глава е поставен сваленят китайски император Пу И (Puyi). В администрацията и икономиката на Манджукуо доминират японските интереси, а местното самоуправление е силно ограничено.
Международна реакция и последици
Събитията в Манджурия предизвикват международно възмущение. Лигата на нациите изпраща комисия (Комисията Литън), която разследва причините за конфликта и публикува доклад, в който не признава Легитимността на манджурската окупация и посочва Япония като агресор. В резултат на дипломатически натиск и международно осъждане Япония е почти изолирана и през 1933 г. официално се оттегля от Лигата на нациите.
Значение и дългосрочни ефекти
Мукденският инцидент е повратна точка за агресивната политика на Япония в Азия. Той демонстрира склонността на военните елити в Токио да използват насилствени средства и провокации за постигане на експанзионистки цели, често без пряко одобрение или въпреки резервите на цивилното правителство. Окупацията на Манджурия и създаването на Манджукуо подготвят почвата за по-широк конфликт между Япония и Китай, който по-късно прераства във Втората китайско-японска война (1937–1945) и се вплита в по-широкия контекст на Втората световна война в Азия.
Заключение: Мукденският инцидент остава класически пример за използване на фалшива провокация като предлог за окупация и за международните трудности при реагиране на агресия в отсъствие на ефективни механизми за принудително спазване на международното право.
