Нанкинското клане е клане (масово, насилствено и несправедливо убийство на много хора), което се случва в Нанкин, Китай, през декември 1937 г. и януари 1938 г. Събитието е част от Втората китайско-японска война, която от своя страна е елемент от по-широкия конфликт на Втората световна война между Китай и Япония. В този период японската армия се опитва да завладее ключови части от Китай; Нанкин е тогавашната китайска столица. Японската армия достига града на 13 декември 1937 г. и, след неговото падане, в продължение на седмици извършва систематични убийства, изнасилвания, изтезания и други военни престъпления.

Какво се случи

След превземането на Нанкин японските войски извършват масови екзекуции на пленени войници и цивилни, нападения срещу невъоръжени хора и широкомащабни изнасилвания. Престъпленията продължават приблизително от средата на декември 1937 г. до началото на 1938 г. и включват:

  • масови убийства на цивилни и военнопленници;
  • изтезания и осакатявания;
  • систематични изнасилвания на жени и деца;
  • грабежи, опожарявания и принудителен труд (трениране като вещи);
  • нарушаване на международните правила за водене на война и заповеди, които окуражават или допускают такива актове.

Жертви и доказателства

Броят на жертвите е предмет на научни дебати, но повечето исторически изследвания и официални оценки посочват, че жертвите са в стотици хиляди. Често цитираната оценка е между 200 000 и 300 000 убити; китайското правителство използва числото от около 300 000. Броят на изнасилените жени и момичета се оценява на десетки хиляди.

За събитията съществуват многобройни и разнообразни доказателства:

  • писмени свидетелства от оцелели и местни жители;
  • дневници и доклади на чужди дипломати, журналисти и мисионери, които са били в Нанкин (включително личности, които организират Нанкинската безопасна зона и спасяват цивилни);
  • фотографии и филмови записи, документиращи разрушенията и злоупотребите;
  • архивни военни документи и заповеди, които свидетелстват за отношение и поведение на части от японските части;
  • последващи разследвания и съдебни процеси след войната.

Някои изследователи и политици дискутират дали да се квалифицира като геноцид, като този въпрос често е и предмет на политически и правни дебати. Независимо от терминологията, много историци сочат систематичния характер и мащаба на престъпленията като основание за квалификация като големи военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Правни последици и отговорност

След края на Втората световна война някои японски военни лидери и извършители са съдени за военни престъпления. Делата, провеждани както от международни, така и от китайски трибунали, довеждат до осъждания и наказания за редица командири и войници. Тези процеси затвърждават факта, че са били извършени сериозни нарушения на правилата за водене на война и човешките права.

Памет, спор и отказване

Паметта за Нанкинското клане продължава да бъде чувствителна и спорна тема в отношенията между Китай и Япония. В Китай се поддържа активно обществено и държавно възпоменание — включително Мемориалният музей на жертвите от Нанкинското клане — където се документират събитията и се почитат жертвите. От своя страна, в Япония има случаи на отрицание или минимизиране на мащаба на убийствата, както и политически противоречия около поставянето на почит към някои военни фигури (напр. посещения в храма Ясукуни), които предизвикват силна реакция в Китай и извън него.

Съвременните исторически изследвания продължават да анализират документите, свидетелствата и контекста на събитията, а възпоменанието и образователните инициативи в Китай и по света са важни за запазване на паметта и за превенция на подобни престъпления в бъдеще.

Защо е важно да се знае

Нанкинското клане остава урок за опасността от безконтролна жестокост по време на въоръжени конфликти и за нуждата от защитата на цивилното население и спазване на международното хуманитарно право. Помненето на жертвите и откритият исторически диалог са ключови за помирението, за научаване на уроците от миналото и за изграждане на по-стабилни и мирни международни отношения.

Споменът за Нанкинското клане — и гневът срещу опитите да се отрече, че то се е случило, или да се почетат войниците, които са го ръководили, в храма Ясукуни в Токио — все още предизвиква трудности между китайските и японските правителства и между китайския и японския народ.