Хирохито (裕仁, 29 април 1901 г. - 7 януари 1989 г.) е 124-ият император на Япония според традиционния ред на наследяване, управлявал от 25 декември 1926 г. до смъртта си на 7 януари 1989 г. Той е наследен от най-големия си син Акихито. В Япония управляващите императори са известни просто като "императора", а той вече се нарича предимно с посмъртното си име - император Шова (昭和天皇).

Името "Шова" е името на ерата, през която Хирохито е управлявал (1926–1989); като посмъртно име то започва да се използва за него след смъртта му на 7 януари 1989 г. По време на управлението императорите в Япония обикновено се обръщат формално като "Върховният император" или "Неговото Величие", а след кончината им историческите имена-ери (например "Шова") се използват за обозначаване на самия владетел.

Ранен живот и семейство

Хирохито е роден на 29 април 1901 г. като син на император Йошихито (Император Тайшо) и императрица Теймей (Sadako). През 1924 г. се жени за княгиня Нагако (будеща се по-късно като императрица Кожун). От брака им имат множество деца; най-големият син е Акихито, който го наследява като император след смъртта му.

Възкачване на престола и период Шова

Хирохито става император на 25 декември 1926 г. Периодът на неговото управление, известен като ерата "Шова" (昭和), е един от най-драматичните в историята на Япония — включва бърза военна експанзия, Втората световна война, поражението и последващата окупация и реформи под ръководството на съюзническите сили.

Роля през Втората световна война

По време на 1930-те и 1940-те години Япония води агресивна външна политика и военни кампании в Азия и Тихия океан. В историческата литература остава спорът до каква степен императорът лично е управлявал и е взимал решенията за войната — някои изследователи го виждат като предимно символична фигура, други посочват, че е имал съществено влияние върху военните и политическите решения. След поражението през 1945 г. Хирохито произнася на 15 август 1945 г. излъчване по радиото (玉音放送, Gyokuon-hōsō), което е първото му директно обръщение към японския народ и чрез което се обявява капитулацията на Япония.

Следвоенен период и конституционна промяна

Под натиска на окупационните власти (водени от генерал Дъглас МакАртър) и в резултат на новата конституция от 1947 г. ролята на императора е радикално променена: от божествен и върховен владетел той става държавен символ и "символ на държавността и единството на народа". През 1946 г. Хирохито прави т.нар. "Декларация за човечността" (Ningen-sengen), в която формално отрича своя божествен произход — акт, който има голямо значение за религиозния и политическия образ на институцията.

Личен живот, интереси и спорове

Покрай държавните си задължения Хирохито е имал научни интереси, особено към морската биология — публикува научни трудове и се занимава с изучаване на хидроиди и други морски организми. След войната остава фигура, около която се вие значителна обществена и историческа дискусия: въпросите за степента на неговата отговорност за военните действия, решението на съюзническото командване да не го съди като военен престъпник и начинът, по който е съхранена институцията на императора, продължават да предизвикват дебати сред историците и обществото.

Смърт и наследство

Хирохито умира на 7 януари 1989 г. на 87-годишна възраст. След смъртта му настъпва наследяването от най-големия му син Акихито, чийто период на управление се нарича ерата "Хейсе" (平成). Наследството на Хирохито е сложно и многоизмерно: за едни той е символ на модернизацията и оцеляването на японската държавност, за други — център на морални и исторически въпроси, свързани с военните действия на Япония през средата на XX век.