Император Тайшо (大正天皇, Taishō-tennō, 31 август 1879 г. - 25 декември 1926 г.) е 123-ият император на Япония според традиционния ред на наследяване. Управлението му започва на 30 юли 1912 г. и приключва със смъртта му през 1926 г. Той е император на Япония от 1912 до 1926 г. Участва и в Първата световна война, за да се бори срещу Германската империя (Империята на Германия), и е съюзник на Британската империя, Френската трета република и Португалската империя, Австралия, за да се бори срещу кайзер Вилхелм II от 1914 до 1918 г. Император Тайшо участва и в Руската гражданска война в рамките на Сибирската интервенция от 1918-1922 г., както и във въстанието на Чехословашкия легион през 1918-1920 г., но през 1922 г. се налага да изтегли Японската императорска армия от Руската гражданска война.

Име и значение на епохата

Името „Император Тайшо“ (太正) означава „Велика справедливост“ и е името, дадено на Йошихито по време на коронацията му. В японската традиция името на императора замества личното му име в официалните и исторически източници, както и служи за означаване на цялата епоха, през която той е управлявал (Тайшо епоха, 1912–1926).

Ранни години и здраве

Йошихито е роден през 1879 г. като син на император Мейджи. Още от детството си страда от хронични здравословни проблеми, които включват както физически, така и неврологични оплаквания. Тези здравословни ограничения често ограничават неговата активност в държавните дела и публичните мероприятия и в последните години на управлението му част от ежедневните функции на монарха са изпълнявани от регент.

Режим и вътрешна политика

Периодът на управлението на Тайшо често се свързва с нарастващо политическо влияние на парламента и партиите — така наречената „Тайшо демокрация“. В този период се засилват гражданското общество, печатът и политическите движения. Сред важните вътрешни реформи е приемането на закона за всеобщо мъжко избирателно право (1925 г.), който разшири избирателните права за голяма част от мъжкото население. Същевременно същата година е приет и Законът за запазване на обществения ред (Peace Preservation Law), насочен срещу радикални политически движения.

Външна политика и големи събития

Външната политика на Япония през епохата Тайшо е активна и разнопосочна. По време на Първата световна война Япония заема страната на Антантата и окупира германски колонии в Тихия океан и части от китайското крайбрежие. През 1915 г. Япония отправя и своята серия от искания към Китай (известни като „21 изисквания“), което влошава отношенията между двете държави и повишава международното внимание към японската политика в региона.

След края на Първата световна война Япония участва във военното вмешателство в Сибир (1918–1922) със задача да подпомогне антиболшевишките сили и да защити интереси и доставки, включително във връзка с Чехословашкия легион. Международният натиск и вътрешни проблеми довеждат до постепенно изтегляне на японските войски през 1922 г. В международен план Япония също участва в конференции и договори, като Вашингтонската конференция (1921–1922), където е договорено ограничаване на морските въоръжения.

Катастрофи и обществен живот

По време на Тайшо епохата Япония преживява и значими природни и социални сътресения. Най-известното от тях е Голямото земетресение в региона Канто (1923 г.), което опустошава Токио и Йокохама, причинява стотици хиляди жертви и води до масови разрушения и хуманитарна криза. В следствие на бедствието възникват и насилствени действия срещу етнически малцинства, а възстановяването изисква мащабни усилия от държавата и обществото.

Затъмняване на функциите и регентство

Заради продължаващите здравословни проблеми на императора постепенно се усеща намаляване на неговото пряко участие в държавните дела. През 1921 г. престолонаследникът принц Хирохито (по-късно император Шьова) е назначен за регент (摂政, sesshō) и поема част от официалните държавни обязанности. Регентството улесни прехода към следващото управление и подготовката на Хирохито за бъдещо възкачване на трона.

Смърт и наследство

Император Тайшо умира на 25 декември 1926 г. Негова непосредствена приемница на трона става принц Хирохито, който заема името император Шьова и чиято епоха ще се свърже с драматични промени в Япония и света. Наследството на Тайшо се оценява двусмислено: от една страна той е символ на период на политически либерализъм и социална промяна, от друга — времето също подготвя почвата за нарастващия национализъм и милитаризъм в следващите години.

Император Тайшо остава в историята като фигура, чиято лична слабост и здравословни проблеми контрастираха с динамиката на едно общество в бърза модернизация и нарастващо международно влияние.