Гражданската война в Русия се води от ноември 1917 г. до октомври 1922 г. между няколко въоръжени групировки в Русия. Основните боеве са между Червената армия и Бялата армия. Червената армия представлява военната сила на комунистите, докато Бялата армия обединява различни антибольшевишки сили — монархисти, републиканци, част от офицерството и националистически движения. В конфликта участват и множество по-малки въоръжени групи, а някои чужди държави като Япония, Великобритания, Франция и Съединените щати изпращат войски или оказват материална помощ на антибольшевишките сили. В крайна сметка Червената армия печели: тя е по-добре организирана, контролира ключови територии и транспортни връзки и успява да победи разпокъсаните бели формирования. След войната, през 1922 г., комунистите консолидират властта и създават Съветския съюз.

Причини

Причините за гражданската война са комплексни и включват политически, социални и военни фактори:

  • Революциите от 1917 г. — Февруарската революция сваля Цар Николай II и довежда до политическа нестабилност; Октомврийската революция довежда до властта болшевиките и предизвиква реакция от множество антагонисти.
  • Силни социални противоречия — земеделски проблеми, недоволство сред работниците и офицерите, искания за радикална промяна в собствеността и управлението.
  • Отказът на болшевиките да признаят съществуващите институции и усилията им да централизира властта срещу местни и национални движения.
  • Влиянието на Първата световна война — сривът на имперските структури, демобилизация на хиляди войници и разпадане на реда по границите и в отдалечените региони.

Страни и ключови сили

Войната включва множество актьори:

  • Червени — болшевики и техните военни формирования (Червената армия), ръководени по-късно от личности като Владимир Ленин и Лев Троцки, който организира и модернизира армията.
  • Бели — коалиция от противници на болшевиките: монархисти, републиканци, национални автономисти и голяма част от бившето офицерство. Сред известните командири са адмирал Александър Колчак, ген. Антонов-Овсеенко? (note: historically Kolchak, Denikin, Wrangel, Yudenich, etc.).
  • Националистически и областни движения — в Украйна се появяват сили като т.нар. Зелена армия и различни национални армии, борещи се за независимост или автономия. Други региони като Финландия, Полша, Литва, Латвия и Естония успяват да утвърдят независимост.
  • Чуждестранна намеса — сили от Антантата и Япония вмешават в конфликта, подкрепяйки белите и преследвайки собствени интереси (контрол на пристанища, защита на доставки, опит да се предотврати разпространение на революцията).

Ход на войната

Войната е фрагментирана и протича по различни театри: европейска Русия, Сибир, Кавказ, Украйна и северозападните граници. Основни моменти:

  • Начален хаос след октомври 1917 г., когато властта на болшевиките е оспорвана от множество центрове.
  • През 1918–1920 г. белите правят няколко големи офанзиви — от юг срещу Москва (офанзивите на ген. Антонов-Овсеченко? — historically Denikin and Wrangel), от изток под ръководството на адм. Колчак и на северозапад под команди на Юденич. Тези наступления не успяват да нанесат решаващ удар главно поради липса на единно командване и подкрепа.
  • Червените използват централното положение, мрежата от железници, силната партийна дисциплина и ефективната рекрутация (организацията на войската от Л. Троцки) за да отблъснат нападенията и да концентрират сили.
  • Войната преминава през фази на масови репресии и политическо насилие (Режимът на „Червения терор“), както и отговорни акции от страна на белите, които също прилагат репресии и политически чистки.
  • Краят обикновено се свързва с евакуацията на последните белогвардейски сили от Крим през ноември 1920 г. и окончателното потушаване на въоръженото съпротивление до 1922 г.

Чужда интервенция

Няколко държави се притесняват от успеха на болшевиките и се намесват директно или чрез доставка на оръжие и финансови средства. Важно значение има и ролята на Чешкия легион — въоръжено формирование от бивши войници, което контролира ключови участъци от Сибирската железница и формално подпомага антибольшевишките сили. Тази интервенция (включително т.нар. Сибирска интервенция) допълнително поляризира конфликта и удължава войната, но не осигурява решаваща подкрепа за победа на белите, заради несъгласувани цели и ограничена ангажираност.

Последици

Гражданската война има дълбоки и дълготрайни последици за Русия и региона:

  • Политически: утвърждаване на болшевишката/комунистическата власт и създаване на Съветския съюз (1922), консолидация на еднопартийна система и държавен контрол върху обществото.
  • Икономически: разрушения на инфраструктура, индустрия и земеделие; въвеждане на политики като „военен комунизъм“, които задълбочават кризата; по-късно преход към Нова икономическа политика (НЕП) през 1921 г. за възстановяване на икономиката.
  • Социални и човешки загуби: милиони загинали, ранени или изселени; точните цифри са спорни, но общите загуби от революции, война, глад и епидемии често се оценяват на няколко милиона до над 7–10 милиона души в периода 1917–1922 г. Гражданското общество е дълбоко разкъсано, селското население изпитва насилствени реквизиции, а градовете страдат от глад и болести.
  • Културни и демографски: масова емиграция на противници на режима (интелектуалци, офицери, дворянство), промени в социалната структура и насърчаване на нови идеологически елити.
  • Международни: страх от разпространение на комунизма и промяна в геополитическото разпределение на силите в Европа и Азия; някои нови държави на територията на бившата империя утвърждават независимост.

Защо белите загубиха?

Основните причини за поражението на Белите включват:

  • Липса на единна политическа програма и координация между различните белогвардейски сили.
  • Ограничена подкрепа сред селяните и градските работници — много от политиките на белите не предлагат социални решения, които да спечелят масово одобрение.
  • По-добра организация и жестока дисциплина в Червената армия, ефективно използване на железопътната мрежа и централни ресурси.
  • Невъзможност на чуждестранните сили да окажат решаваща и дълготрайна военна подкрепа поради политическа умора и вътрешни ограничения.

Гражданската война оставя дълбоки следи върху историята на Русия и формира рамките на съветската държава и общество през следващите десетилетия.