Февруарската революция (на руски: Февральская Революция, Февралская Революция) от 1917 г. е революция, която слага край на монархията в Руската империя. Временно правителство заменя царя Николай II. Това е началото на Руската революция. Причината за Февруарската революция са проблемите, останали от Първата световна война. те включват икономически и други трудности, които предизвикват напрежение сред хората.

Кратко обобщение и дати

Революцията започва през февруари по стар стил (по юлианския календар) — на 23 февруари 1917 г. (което съответства на 8 март 1917 г. по нов стил, григорианския календар) и е решително развита през следващите дни. Царят абдикира на 2 март 1917 г. (15 март по нов стил), след което започва периодът на т.нар. двоевластие между Временното правителство и Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати.

Причини

  • Военни поражения и изтощение — дългата и кръвопролитна война довежда до огромни човешки и материални загуби, деморализация на войската и спад в доверието към режима.
  • Икономически трудности — недостиг на храни и гориво, инфлация, срив в промишленото производство и масова безработица.
  • Социално недоволство — искания за земя, по-добри условия на труд, политически свободи и край на автокрацията.
  • Политическа криза — загуба на легитимност на династията Романови, неуспехи в реформите и растяща активност на републикански и социалистически движения.

Ход на събитията

  • Протести, започнати с женски демонстрации за хляб и мир по случай Международния ден на жената, прерастват в общи стачки и митинги в Петроград.
  • Работници и войници блокират фабрики и улици; част от Петроградския гарнизон отказва да открива огън по протестиращите и преминава на страната на бунта.
  • Образуват се съвети (совети) на работнически, солдатски и по-късно селски представители; най-известният е Петроградският съвет, който добива голямо влияние.
  • Под натиска на масовите вълнения и загубата на подкрепа, Николай II абдикира; формално властта преминава в ръцете на Временното правителство.

Основни участници и фигури

  • Николай II — последният руски цар, чието оттегляне бележи края на Романовата монархия.
  • Георгий (Георг) Лвov (принц Лвов) — лидер на либералните кръгове, първи председател на Временното правителство.
  • Александър Керенски — видна политическа фигура в периода на Временното правителство; влиятелен оратор и министър на войната, по-късно министър-председател.
  • Петроградски съвет — орган, представляващ работници и войници, който действа паралелно с Временното правителство и олицетворява идеята за двоевластие.
  • Болшевики и други социалистически партии — въпреки че болшевиките първоначално нямат доминираща роля във Февруарската революция, те заявяват своята позиция и впоследствие набират подкрепа.

Последствия

  • Край на над 300-годишното владичество на династията Романови и установяване на републиканска власт под формата на Временно правителство.
  • Временно управление, което решава да продължи участието в Първата световна война — това решение усложнява социалните и икономическите проблеми и подкопава доверието към правителството.
  • Укрепване на ролята на съветите и радикалните леви сили — през следващите месеци расте влиянието на болшевиките, което води до Октомврийската революция (ноември 1917 г.) и установяване на съветска власт.
  • Начало на период на политическа и социална нестабилност, който по-късно прераства в гражданска война и дълбоки промени в структурата на руското общество и държава.

Значение

Февруарската революция е ключов момент в модерната история на Русия — тя премахва форма на самодержавие, показва силата на масовите движения и поставя началото на процеси, които през същата година довеждат до радикална промяна на политическата система. В много отношения тя създава условията за по-нататъшните събития от 1917 г., които променят хода на XX век не само в Русия, но и в целия свят.