Николай II — последният руски император (1868–1918)

Драматичната биография на Николай II — последният руски император: модерни реформи, влияние на Распутин и трагичната гибел на царското семейство.

Николай II пренасочва тук, за други хора с името Николай II вижте Николай.

Николай II Руски (18 май 1868 г. - 17 юли 1918 г.) е последният цар (император) на Руската империя. Става цар през 1894 г., след като баща му, цар Александър III, умира. Управлението му продължава до Руската революция през 1917 г.

Жени се за принцеса Аликс Хесенска, която е внучка на кралица Виктория, и има пет деца: Олга, Татяна, Мария, Анастасия и Алекси. Алекси страда от заболяване, наречено хемофилия, което причинява на родителите му голяма тъга. След 1905 г. царското семейство се сприятелява с Григорий Распутин, свещеник, за когото вярват, че може да излекува Алекси.

През първите 20 години от управлението си Николай се опитва да направи Русия по-модерна, но тези планове са спъвани от благородниците и слабото ръководство на царя. Той и главните му министри Сергей Витте и Пьотр Столипин насърчават изграждането на железници, поземлена реформа, образование, вземане на парични заеми и връзки с Франция. През 1905 г., след катастрофалното поражение на Русия във войната с Япония и избиването на протестиращите в Кървавата неделя, той се сблъсква с широко разпространени протести и призиви за свикване на парламент. Той създава такъв (Думата), но не му позволява да има много правомощия. По време на управлението му се случват Ходинската трагедия, нападенията срещу руските евреи, гневът срещу властта, която изглежда има Распутин, както и затварянето и екзекуциите на хора, които се противопоставят на правителството.

През 1914 г. той вкарва Русия в Първата световна война, но войната се развива зле за нея и причинява големи трудности. Тя довежда до падането на монархията по време на Руската революция през 1917 г. През март същата година той абдикира (отказва се от царската власт). Той и семейството му са държани като затворници под домашен арест. На 17 юли 1918 г. Николай, съпругата му и децата им са убити с разстрел по заповед на новото болшевишко правителство. През 1981 г. Руската православна църква обявява царя и семейството му за светци. През 1990 г. костите на царя и семейството му са намерени в гората и са погребани по подходящ начин в Санкт Петербург през 1998 г.

Произход и ранни години

Николай Александрович е роден в семейство на Романови и е възпитаван в традициите на правослвянската автокрация. Получава класическо образование, интересува се от военни дела и държавна администрация. Бракът му с принцеса Аликс (по-късно царица Александра) оформя тясна династична връзка с европейските кралски дворове — тя е внучка на кралица Виктория и носи със себе си наследствената болест хемофилия, която по-късно засяга и наследника Алексей.

Вътрешна политика и реформи

В началото на своето управление Николай II подкрепя някои модернизационни проекти. Под ръководството на министъра на финансите Сергей Витте се развива индустрията, насърчава се чуждестранното инвестиране и се строи Транссибирската железопътна линия. По-късно Пьотр Столипин въвежда аграрни реформи, целящи създаване на по-ефективни фермерски стопанства и ограничаване на революционните напрежения — реформите са придружени от силни репресии срещу радикалната опозиция и от остри обществени конфликти. Столипин е убит през 1911 г., което отслабва реформаторския импулс.

Кризите от началото на XX век

Поражението във войната с Япония (1904–1905) и събития като Кървавата неделя (януари 1905 г.) предизвикват масови протести и политическа криза. Николай издава Октомврийския манифест и създава Думата — парламент с ограничени правомощия — но това не успява да успокои недоволството. През 1902–1904 г. и по време на 1905 г. стават и други трагедии, като Ходинската трагедия, които подкопават образа на монархията пред широката общественост. Антисемитските погроми и насилието срещу малцинства допълнително влошават социалната тъкан.

Распутин и кризата на монархията

Заради болестта на наследника Алексей царица Александра търси духовна подкрепа и влиза в по-близки връзки с Григорий Распутин — мистична фигура, за която двореца и обществото мислят, че влияе силно на решенията на императорското семейство. Това създава силно обществено и политическо недоволство. Распутин е убит през декември 1916 г. от група аристократи и офицери, които се опитват да спасят положението на монархията, но убийството не спасява краха на династията.

Първата световна война и падането на монархията

Влизането в Първата световна война през 1914 г. натоварва руската икономика и армия. Лошото снабдяване, големите загуби и нарастващият недостиг на храни и гориво водят до сериозно обществено недоволство. През февруари/март 1917 г. масовите протести и стачки довеждат до избухване на Революцията; под натиска на събитията Николай абдикира през март 1917 г. — формално на 2 март (15 март по нов стил) 1917 г. — и предава властта на Временното правителство.

Домашен арест, преместване и екзекуция

След абдикацията Николай II, царицата и децата им са задържани под домашен арест в няколко резиденции — първо в Царско село, после са преместени в Тоболск в Сибир, а накрая в Екатеринбург. В нощта на 16–17 юли 1918 г. семейството и някои от техните спътници са изпратени в подземното помещение на т.нар. Ипатиев дом в Екатеринбург, където са екзекутирани от отряд на Уралския съвет (Уралския съвет на работническите и войнишките депутати) — точните обстоятелства и политическата отговорност остават предмет на исторически дебат.

Памет и канонизация; откритие и погребение на останките

След гибелта на династията възникват множество легенди и спекулации, включително за оцеляване на някои от децата (най-известната — слуховете за Анастасия). През 1981 г. Руската православна църква в изгнание (Руският православен църковен съюз/РПЦвИ) канонизира семейството. По-късно, през 2000 г., Московската патриаршия (Руската православна църква) също ги провъзгласява за страстотерпци (мъченици). През 1991 г. в гора край Екатеринбург са разкопани и ексхумирани останки, които след ДНК-изследвания са идентифицирани като принадлежали на царското семейство; по-голямата част от тях са препогребани в Петропавловския събор в Санкт Петербург през 1998 г. Допълнителни фрагменти, предположително от липсващите деца, са намерени по-късно (около 2007 г.) и също са анализирани.

Значение и историческа оценка

Николай II остава спорна историческа фигура: за някои той е трагичен монарх, неспособен да реформира държавата достатъчно бързо; за други — символ на края на една епоха. Неговото управление е белязано от опити за модернизация, но и от политическа непоследователност, репресии и остри социални конфликти, които в крайна сметка довеждат до краха на империята и до радикална промяна в руската история.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е бил Николай II Руски?

Въпрос: За кого се е оженил?

В: Колко деца са имали?

В: От какво заболяване е страдал Алекси?

Въпрос: Какви са някои постижения по време на управлението на Николай?

Въпрос: Какво довежда до падането на монархията през 1917 г.?

Въпрос: Историците възприемат Николай II положително или отрицателно?

Търсене по буква