Григорий Распутин — руски мистик и близък съветник на царското семейство

Григорий Ефимович Распутин (/ræˈspjuːtɪn/; на руски: Григо́рий Ефи́мович Распу́тин [ɡrʲɪˈɡorʲɪj jɪˈfʲiməvʲɪtɕ rɐˈsputʲɪn]; 22 януари [9 януари] 1869 г. – 30 декември [17 декември] 1916 г.) е руски селянин и мистичен лечител. Той не е монах, който живее в манастир, а религиозен поклонник и своеобразен „старец“ — човек, към когото вярващите се обръщат за духовно наставление. През 1904 г. пристига в столицата Санкт Петербург, където постепенно придобива известност с предполагаемите си целебни способности и силна харизма. Царят и царицата многократно разговарят с Распутин и го молят за съвет, тъй като той става техен духовен водач.

Връзка с императорското семейство и лечение на царевича

Распутин имал голямо влияние върху царица Александра, съпругата на цар Николай II, император на имперска Русия. Александра вярва, че Распутин е отговорът на нейните тревоги. Единственият ѝ син, царевич Алексей, престолонаследникът, бил много болен. Той страдал от хемофилия. Тя причинявала силно кървене и болки в слабините и краката му при всяко падане. Распутин успокоил момчето и родителите. Оттогава Александра вярвала, че Распутин е единственият човек, който може да излекува сина ѝ с молитвите си.

Растящо влияние и политически последици

Поради тази причина царят и семейството му започват да се доверяват повече на Распутин при вземането на важни политически решения. Той придобива влияние не само заради предполагаемата си способност да помага на Алексей, но и чрез близките си контакти с императрицата и с лица от двора. Мнозина в руското общество и сред политическия елит започват да го обвиняват в неумерено поведение, корупция и сексуални непристойности; тези скандали допълнително разпалват общественото недоволство и омраза към двора.

Распутин не подкрепя царя, когато той решава да вкара страната си в Първата световна война. през юли 1914 г., по време на престой в родното си село, той е прободен в корема от заговорничката Хиония Гусева. След седем седмици Распутин се възстановява и се връща в столицата. Там той живее с двете си дъщери, които ходят на училище в столицата.

През август 1915 г. царят решава сам да оглави армията на страната и да замени братовчед си великия княз Николай. Почти никой не го подкрепя, с изключение на Александра и Распутин. Много руски политици и благородници започват силно да се притесняват от влиянието на Распутин. Докато царят бил на фронта, Александра и Распутин взели много лоши решения. Те предложили на царя, който бил изключително срамежлив и слабохарактерен, да замени няколко министри с такива, които подкрепяли мира. В края на 1916 г. императорска Русия се намира в хаотично състояние. В големите градове нямаше почти нищо за ядене и отопление. Всички влакове бяха използвани за снабдяване на армията. Някои политици в парламента решават да нападнат Александра и Распутин. Тяхната цел била да продължат войната, въпреки че имало тежки загуби и липса на оръжия и боеприпаси.

Опити за убийство и окончателна смърт

Распутин преживява няколко опита за покушение, включително раняването от Хиония Гусева през 1914 г. Кулминацията идва в нощта на 30 декември 1916 г., когато е отвлечен и отведен в мазето на двореца Юсупов. Там му е предложено вино; според съвременни описания той е бил натровен, застрелян, а след това тялото му било хвърлено в реката. Някои свидетелства разказват, че княз Феликс Юсупов го застрелял два пъти — единият изстрел попаднал в десния му бъбрек, а след това в гръбначния стълб. Той изкачил няколко стълби и се измъкнал от двореца през задната врата. Распутин е прострелян отново в двора. За да е сигурен, че е мъртъв, го прострелват в челото от близко разстояние. (Никой не знае кой е произвел този изстрел.) Великият княз Дмитрий отблъснал заговорниците до река Нева. Там те хвърлили тялото му от моста. Междувременно княз Феликс убил любимото си куче, за да прикрие кръвта в двора. Няколко дни по-късно тялото на Распутин, напълно замръзнало, било намерено заклещено в леда. На следващия ден трупът бил погребан в парка до Александровския дворец.

Автопсията и последващите проучвания породиха противоречия: някои съвременни и по-късни изследвания сочат, че причината за смъртта може да е удавяне, а не само огнестрелни рани, което само добавя мистерията около последните моменти на живота му.

Последици и историческо значение

След Февруарската революция новите лидери решават да изровят тялото му, за да не се превърне в място за поклонение; и в крайна сметка го изгарят. Смъртта на Распутин не решава основните проблеми на Русия, но ускорява събитията, които водят до падането на Романови и до по-нататъшни революционни промени.

Распутин остава противоречива фигура: за някои той е харизматичен лечител и духовник, за други — символ на корупцията, упадъка и влиянието върху слабия монархически режим. Митовете, легендите и слуховете за него продължават да подхранват интереса към личността му и до днес; историографията се опитва да отдели фактите от спекулациите, като анализира документи, свидетелства и медицински заключения, свързани с живота и смъртта му.

Забележка: За живота на Распутин съществува голям брой различни източници и версии на събитията — от съвременни свидетелства до по-късни биографии и художествени интерпретации. Много аспекти от неговата личност и ролята му при двора остават предмет на дебат.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Григорий Ефимович Распутин?

В: Къде е живял?

В: Кога е пристигнал в Санкт Петербург?

В: Какви отношения е имал с царя и царицата?

В: На колко години е бил Распутин, когато умира?

В: Кога е роден Распутин?

Търсене по буква