Александра Фьодоровна — последната императрица на Русия и светица

Александра Фьодоровна (на руски: Императрица Александра Фёдоровна) (родена като принцеса Аликс от Хесен и Рейн, 6 юни 1872 г. – 17 юли 1918 г.) е императрица-консорт на Николай II, последният цар на Руската империя. Родена в германската княжеска фамилия на Хесен, тя е внучка на кралица Виктория на Обединеното кралство. През 2000 г. Руската православна църква я канонизира за светица Александра, заедно с останалите членове на императорското семейство.

Ранен живот и брак

Родена като Аликс Хесенска, тя израства в английско-немска среда и запазва тесни връзки с британската кралска фамилия. През 1894 г. се омъжва за Николай II и приема името Александра Фьодоровна. Бракът ѝ бележи началото на период, в който тя се стреми да изпълни ролята на традиционна православна императрица, като в същото време запазва своята лична дискретност и религиозност.

Деца и хемофилия

Александра и Николай имат пет деца. Най-голямото им притеснение и съдба на семейството е наследникът, херцогъл Алексей, който страда от тежка форма на хемофилия — наследствено кръворазкъсване, пренесено в европейските кралски линии чрез поколенията от рода на кралица Виктория. Заболяването на Алексей оформя много от решенията и емоциите на императрицата.

• Олга (1895)
• Татяна (1897)
• Мария (1899)
• Анастасия (1901)
• Алексей (1904) — хемофилия

Распутин и влиянието му

Приятелството на Александра с руския мистик Григорий Распутин е една от най-известните и противоречиви страни на живота ѝ. Когато здравето на Алексей се влошава, изглеждащите „чудотворни“ интервенции на Распутин печелят доверието ѝ и на императора в определени периоди. Това обаче води до засилване на общественото недоверие: много хора виждат в него сенчест фактор, който оказва непропорционално влияние върху държавните въпроси и назначения, а присъствието му подкопава авторитета на двореца.

Роля по време на Първата световна война

По време на Първата световна война Александра поема активна роля в подпомагането на ранените — организира болнични и сестрински служби, но в същото време нейната немски произход и закрит характер на управлението ѝ засилват подозренията сред обществените слоеве. Нарастващата икономическа криза, военните неуспехи и вътрешното напрежение довеждат до радикално влошаване на положението на монархията.

Революция, арест и смърт

През февруари/март 1917 г. вълната на революция принуждава Николай II да абдикира. Императорското семейство е интернирано — първо в Тоболск, после в Екатеринбург. На 17 юли 1918 г. семейството е убито в дома, известен като Къщата на Ипатьевите (Ipatiev House) в Екатеринбург. Убийството е извършено от болшевики по време на гражданската война.

Покоенето на останките и канонизация

След десетилетия на политически спорове, останките на императорското семейство са открити и идентифицирани чрез ДНК-изследвания в края на XX и началото на XXI век. През 1998 г. останките, идентифицирани като принадлежащи на Николай II и Александра с някои от децата им, са погребани в Петропавловския катедрален събор в Санкт Петербург. През 2000 г. Руската православна църква ги канонизира като страстотерпцы (мъченици или страстотърпци), което предизвика както религиозно почитание, така и исторически дебати.

Наследство и историческа оценка

Александра Фьодоровна остава фигура, обгърната от сложни и противоречиви образи: от привързана майка, дълбоко вярваща жена и социален благодетел, до персона с политическо влияние, което мнозина обвиняват за събитията, довели до падането на монархията. Историците продължават да спорят за степента на нейната отговорност за политическите решения и за това до каква степен образът ѝ е бил опетнен от пропаганда и предразсъдъци в бурни времена.

Като цяло, животът на Александра Фьодоровна е пример за съприкосновение на лични трагедии, религиозност и държавни кризи — фактори, които заедно формират легендата за последната императрица на Русия и нейното място в паметта на руското общество и в историята на ХХ век.

Ранен живот

Александра Фьодоровна е родена като принцеса Аликс Виктория Хелене Луиза Беатрикс в Дармщат, Хесен и Рейн. По онова време тази област е част от Германската империя. Баща ѝ е великият херцог Луи IV. Майка ѝ е бившата принцеса Алиса, втората дъщеря на кралица Виктория и принц Алберт.

През ноември 1878 г. в Хесен се разразява дифтерия. Аликс, сестрите ѝ Ирене и Май и брат ѝ Ернст са заразени от болестта. Сестра ѝ Мей умира малко преди края на месеца, но останалите се подобряват. Майката на Аликс се разболява, след като се грижи за Ърни, когато той се разболява. Принцеса Аликс умира на 14 декември 1878 г. Принцеса Аликс става много близка с баба си по майчина линия. Тя често е смятана за любимата внучка на Виктория. Поради тази причина Аликс прекарва много от ранните си години в Обединеното кралство. През 1892 г., когато е на двадесет години, баща ѝ умира, а брат ѝ Ернст става велик херцог на Хесен и Рейн.

Принцеса Аликс Хесенска 1890 г.


Аликс и нейните сестри (от ляво на дясно) Ирене, Виктория , Елизабет и Аликс

Брак

Когато пораснала, Аликс била красива жена с червеникаворуса коса, високи скули, бледа кожа, тъмносини очи и дълги тъмни мигли. Аликс се омъжва сравнително късно за принцеса по онова време. Тя вече е отказала да се омъжи за принц Алберт Виктор, херцог на Кларънс (най-големия син на принца на Уелс), въпреки че семейството ѝ иска да се омъжи за него. Тя обаче вече се е запознала с роднина по сватовство, руския принц Цезаревич. Неговият чичо великият княз Сергей Александрович е женен за сестрата на Аликс - Елизабет. Отначало бащата на Николай, цар Александър III, им казва, че не могат да се оженят. По-късно той променя мнението си, тъй като здравето му започва да се влошава. На Аликс не ѝ харесва необходимостта да се отвърне от лютеранската си вяра. Руската царица е трябвало да бъде православна. По-късно тя променила решението си и с времето станала твърдо привърженичка на вярата. Тя и Николай се сгодяват през април 1894 г. Александър III умира през ноември същата година и Николай става цар на Русия на двадесет и шест годишна възраст. Двойката сключва брак на 14 ноември 1894 г.

Цар Николай II (вляво) и Александра Фьодоровна (вдясно)


Александра Фьодоровна 1900 г.


Николас и Александра

Екзекуция на кралското семейство

Царят и царицата и цялото им семейство, както и няколко семейни слуги, са екзекутирани рано сутринта през нощта на 17 юли 1918 г. от отряд болшевики, воден от Яков Юровски. Александра наблюдава убийството на съпруга си и двамата си слуги, преди Петър Ермаков да я убие с изстрел от пистолет в лявата част на главата ѝ, преди да успее да завърши да направи кръстния знак. Ермаков, в пиянска мъгла, намушкал с нож нейния труп и този на съпруга ѝ, като разбил ребрата и на двамата.

Николай II и Александра Фьодоровна с малката си дъщеря Олга


Последната известна снимка на Александра. Олга е вляво, а Татяна - вдясно

Идентификация и погребение

След екзекуцията на семейство Романови тялото на Александра, Николай, децата им и някои от слугите, които умират заедно с тях, е съблечено и дрехите са изгорени. Първоначално телата са хвърлени в неизползвана шахта на мина, на 12 мили северно от Екатеринбург. Малко по-късно те са извадени. Лицата и телата им били силно повредени, така че не можели да бъдат разпознати. По-късно всички тела, с изключение на две от децата, са погребани отново. Смята се, че липсващите тела са на дъщерята - Мария или Анастасия - и на Алексий. В началото на 90-те години на ХХ век, след разпадането на Съветския съюз, това, за което се смята, че са телата на по-голямата част от семейството, е намерено и идентифицирано.

OTMA от ляво на дясно Татяна, Олга, Мария Анастасия

Търсене по буква