Александра Фьодоровна (на руски: Императрица Александра Фёдоровна) (родена като принцеса Аликс от Хесен и Рейн, 6 юни 1872 г. – 17 юли 1918 г.) е императрица-консорт на Николай II, последният цар на Руската империя. Родена в германската княжеска фамилия на Хесен, тя е внучка на кралица Виктория на Обединеното кралство. През 2000 г. Руската православна църква я канонизира за светица Александра, заедно с останалите членове на императорското семейство.
Ранен живот и брак
Родена като Аликс Хесенска, тя израства в английско-немска среда и запазва тесни връзки с британската кралска фамилия. През 1894 г. се омъжва за Николай II и приема името Александра Фьодоровна. Бракът ѝ бележи началото на период, в който тя се стреми да изпълни ролята на традиционна православна императрица, като в същото време запазва своята лична дискретност и религиозност.
Деца и хемофилия
Александра и Николай имат пет деца. Най-голямото им притеснение и съдба на семейството е наследникът, херцогъл Алексей, който страда от тежка форма на хемофилия — наследствено кръворазкъсване, пренесено в европейските кралски линии чрез поколенията от рода на кралица Виктория. Заболяването на Алексей оформя много от решенията и емоциите на императрицата.
- Олга (1895)
- Татяна (1897)
- Мария (1899)
- Анастасия (1901)
- Алексей (1904) — хемофилия
Распутин и влиянието му
Приятелството на Александра с руския мистик Григорий Распутин е една от най-известните и противоречиви страни на живота ѝ. Когато здравето на Алексей се влошава, изглеждащите „чудотворни“ интервенции на Распутин печелят доверието ѝ и на императора в определени периоди. Това обаче води до засилване на общественото недоверие: много хора виждат в него сенчест фактор, който оказва непропорционално влияние върху държавните въпроси и назначения, а присъствието му подкопава авторитета на двореца.
Роля по време на Първата световна война
По време на Първата световна война Александра поема активна роля в подпомагането на ранените — организира болнични и сестрински служби, но в същото време нейната немски произход и закрит характер на управлението ѝ засилват подозренията сред обществените слоеве. Нарастващата икономическа криза, военните неуспехи и вътрешното напрежение довеждат до радикално влошаване на положението на монархията.
Революция, арест и смърт
През февруари/март 1917 г. вълната на революция принуждава Николай II да абдикира. Императорското семейство е интернирано — първо в Тоболск, после в Екатеринбург. На 17 юли 1918 г. семейството е убито в дома, известен като Къщата на Ипатьевите (Ipatiev House) в Екатеринбург. Убийството е извършено от болшевики по време на гражданската война.
Покоенето на останките и канонизация
След десетилетия на политически спорове, останките на императорското семейство са открити и идентифицирани чрез ДНК-изследвания в края на XX и началото на XXI век. През 1998 г. останките, идентифицирани като принадлежащи на Николай II и Александра с някои от децата им, са погребани в Петропавловския катедрален събор в Санкт Петербург. През 2000 г. Руската православна църква ги канонизира като страстотерпцы (мъченици или страстотърпци), което предизвика както религиозно почитание, така и исторически дебати.
Наследство и историческа оценка
Александра Фьодоровна остава фигура, обгърната от сложни и противоречиви образи: от привързана майка, дълбоко вярваща жена и социален благодетел, до персона с политическо влияние, което мнозина обвиняват за събитията, довели до падането на монархията. Историците продължават да спорят за степента на нейната отговорност за политическите решения и за това до каква степен образът ѝ е бил опетнен от пропаганда и предразсъдъци в бурни времена.
Като цяло, животът на Александра Фьодоровна е пример за съприкосновение на лични трагедии, религиозност и държавни кризи — фактори, които заедно формират легендата за последната императрица на Русия и нейното място в паметта на руското общество и в историята на ХХ век.
