Великата княгиня на Русия Олга Николаевна (Олга Николаевна Романова) (на руски език: Великая Княжна Ольга Николаевна; 3 ноември (15 ноември по нов стил) 1895 г. – 17 юли 1918 г.) е най-голямата дъщеря на цар Николай II Руски, последният владетел на Имперска Русия, и съпругата му Александра Фьодоровна. Като първородна дъщеря тя преживява детството и юношеството си в рамките на строга придворна етика, домашно обучение и близка семейна среда. От ранна възраст получава образование по езици, музика и литература и е възпитана в силна религиозна и дипломатическа традиция.

Младежки години и брачни спекулации

Като част от европейските династични кръгове, бъдещият брак на Олга предизвиква множество слухове и спекулации в Русия и в чужбина. Често се говори за възможни съвпадения с руския велик княз Дмитрий Павлович, с престолонаследника на Румъния Карол, с Едуард, принц на Уелс, най-големия син на британския крал Джордж V, както и с престолонаследника на Сърбия Александър. Въпреки натиска от европейски дворове, Олга предпочита да се задържи близо до семейството си и иска да остане в родината — според свидетелства тя желае да се омъжи за руснак.

Първата световна война и дейността ѝ в болницата

По време на Първата световна война Олга активно участва в благотворителната и медицинската работа, организирайки помощ и лично се грижи за ранени войници във военна болница. Тя работи като доброволка, обучена за санитарка, и изпълнява както лекарски, така и административни задачи. В един период на интензивна работа здравето ѝ се влошава и поради боледуване тя намалява физическата си активност, след което поема предимно организационни и административни функции в болницата.

Арест, убийство и откриване на останките

След революционните събития в Русия семейството е заточено и в крайна сметка държано в Екатеринбург. Олга е убита заедно със семейството си на 17 юли 1918 г. от болшевишката тайна полиция в къщата, известна като Домът на Ипатиев. Според повечето изследвания и многобройни архивни източници, цитирани от историците, членовете на царското семейство са застреляни в подземието и след това телата им са унищожени и погребани близо до Екатеринбург.

Канонизация и погребение

По-късно Руската православна църква (включително църковните структури извън Русия и по-късно Московската патриаршия) я канонизира като страстотерпца. Останките на членовете на семейството биват открити при разкопки в близост до Екатеринбург в началото на 1990-те и идентифицирани с помощта на съвременни ДНК тестове. Част от тях са предадени на руските власти и през юли 1998 г. в катедралата "Петър и Павел" в Санкт Петербург се състоя церемониално погребение, на което бяха положени останките на Николай II, Александра и няколко от дъщерите им; по-късни изследвания доведоха до откриване и идентифициране на допълнителни останки.

Наследство и случаи на "самозванци"

След събитията през 1918 г. възникват множество слухове и истории за оцелели членове на императорското семейство. Някои жени заявяват, че са велики княгини; сред по-известните твърдения е това на жена, наричаща се Марга Будц, която заявява, че е Олга, но подобни претенции не са приети сериозно от научната общност. Много изследователи и историците потвърждават, че няма доказателства за оцеляване на Олга и че откритите останки съвпадат с родовата ДНК на семейството.

Олга остава в паметта като интелигентна, религиозна и отговорна велика княгиня — първородна дъщеря, която през кризисни времена се посвети на грижата за ранените и на поддържането на семейните задължения до трагичния край. Нейният живот и гибел са част от сложната и болезнена история на залеза на Романовата династия.