Екатерина II Руска (наричана също Екатерина Велика или Екатерина Алексеевна) (21 април 1729 г., Щетин, Германия - 17 ноември 1796 г., Царско село, Русия) е императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си през 1796 г. Тя идва на власт чрез държавен преврат, който сваля съпруга ѝ, император Петър III, който по-късно е убит. По време на управлението ѝ Русия се утвърждава като една от водещите сили в Европа.

Екатерина значително увеличава властта на короната. Във войните срещу Османската империя и Полско-литовската общност тя завладява много земи на запад и на юг. Нейното управление съчетава усилия за модернизация и културно обновление с усилване на централната власт и опазване на привилегиите на дворянството.

Ранен живот и възкачване на престола

Родена като София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст, Екатерина пристига в Русия като млада принцеса и се омъжва за великия княз Петър (по-късно Петър III). След свалянето на Петър през юли 1762 г. тя заема престола и приема името Екатерина Алексеевна. От самото начало тя поставя за цел укрепване на държавата, разширяване на границите и насърчаване на просвещените идеи, макар и със строго държавнически подход.

Вътрешна политика и реформи

  • Администрация и управление: Екатерина реорганизира административната система, въвежда провинциални реформи и дели страната на губернии (1775 г.), целейки по-добър контрол и събиране на данъци.
  • Хартии и привилегии: Тя издава Хартия на благородническите права (1785 г.), която формализира правата и свободите на дворянството, и дава по-голяма автономия в местното управление.
  • Законодателна дейност: Екатерина свиква Законодателна комисия (1767 г.) и формулира прочутата си Наказ (Nakaz) — инструкция за законодателите, в която са видими влияния от Монтескьо и Бекария. Целта е създаване на нов кодекс на законите, но проектът не е осъществен напълно поради политически и социални препятствия.
  • Социална политика и крепостничество: Въпреки просветителските си виждания, при Екатерина крепостното право в Русия се задълбочава: селяните остават почти напълно зависими от помещиците, особено след въстанието на Пугачов, което довежда до засилване на репресиите срещу бунтовниците и до ограничаване на свободите на селяните.
  • Образование и просвета: Императрицата подкрепя образованието и науката — открива гимназии и училища, подпомага основаването на Смолния институт за благородни девойки (първото женско учебно заведение в Русия) и насърчава преводите и издаването на учебници.

Икономика и култура

Екатерина насърчава търговията, привлича чуждестранни специалисти и занаятчии, подкрепя развитие на инфраструктура (пътища, пристанища) и поощрява колонизацията на нови земи, особено по Черноморското крайбрежие. Тя е голям покровител на изкуствата: разширява императорските колекции, които впоследствие стават основа на Ермитажа, покровителства театъра, литературата и науката. Екатерина води активна кореспонденция с водещите просветители на Европа, като Волтер и Дени Дидро (който дори посещава Русия).

Външна политика и военни успехи

При Екатерина Русия води успешни войни за разширение на границите:

  • Против Османската империя — серия от кампании завършва с мирни договори, които дават на Русия достъп до Черно море и разширяват влиянието ѝ в южната част на империята.
  • Анексия на Крим (1783) — критичен момент за руската експанзия на юг, който осигурява стратегическо присъствие на Черно море.
  • Разделянето на Полша (1772, 1793, 1795) — Русия участва в трите раздела, присъединявайки значителни територии в западна посока.
  • Конфликти със Швеция и други европейски сили — тези действия допълнително укрепват международното положение на Русия.

Въстанието на Емелян Пугачов

През 1773–1775 г. избухва голямо селско и казаческо въстание, водено от Емелян Пугачов, който се представя за император Петър III. Въстанието е жестоко потушено, а последиците засилват авторитарните мерки на двора и водят до по-строги политики спрямо селското население.

Наследство и оценка

Екатерина II остава в историята като една от най-значимите фигури на руската монархия: тя разширява границите на империята, подкрепя културата и науката и прави опити за правна и административна реформа. В същото време нейното управление е илюстрация на противоречието между просветен абсолютизъм и поддържане на социалните йерархии — особено по отношение на крепостничеството. Историческата оценка на нейната дейност съчетава възхищение от държавническите ѝ успехи и критика за отношенията ѝ към селяните и за концентрацията на властта.

Екатерина умира на 17 ноември 1796 г. в Царско село. Нейното управление оставя трайни следи върху политическото, културното и геополитическото развитие на Русия през следващите десетилетия.