Иван IV Василиевич (Иван Грозни, 1530–1584) — първият цар на Русия
Иван IV (Иван Грозни) — първият цар на Русия: живот, управление, реформи и противоречиво наследство. Разберете какво формира руската държава.
Иван IV Василиевич (25 август 1530 г. – 28 март 1584 г.), по-често известен в англоезичната традиция като Ivan the Terrible, е първият владетел на Русия, който приема официално титлата цър (цар) всея Руси — прозвище, което по-късно в западните езици се превежда като „император“ или „цар“. Прякорът „Грозни“ (на руски Иван Грозни) не означава буквално „ужасяващ“ в съвременния смисъл, а по-скоро „внушителен“, „страшен“ в смисъл на властен и могъщ. В историческата памет той остава едновременно реформатор и жесток владетел — фигурa, чието управление радикално променя руската държава и съдбата на руското общество.
Ранен живот и възкачване
Иван е син на велик княз Василий III и княгиня Елена Глинская. Останал сирак в ранна възраст, той израства в обстановка на борби между могъщи боярски родове, които се опитват да контролират младия престолонаследник. През 1547 г., на 16-годишна възраст, Иван е коронуван за цар — важна символна стъпка, която утвърждава идеята за централизирана власт и божествено произхождение на монарха.
Вътрешни реформи
През първите години на управлението си Иван провежда серия от реформи, насочени към централизация на властта и укрепване на държавния апарат:
- Обновяване на законодателството — нов Судебник (1550), който уеднаквява права и задължения и урежда съдебни процедури.
- Организиране на клетки от държавна администрация и повишаване на контрола над местните управители.
- Подкрепа за земски събори и по-широко участие на различни класи в държавното управление, макар и под доминиращото влияние на монарха.
- Засилване на военната организация — създаване и доразвиване на постоянни формации и използване на артилерия.
Завоевания и външна политика
Иван IV води активна външна политика, чиито най-значими резултати са:
- Завземането на Казан през 1552 г. и на Астрахан през 1556 г. — важни стъпки в разширяването на руската държава на изток и в предверието на присъединяването на Сибир.
- Участие в Ливонската война (1558–1583) с цел осигуряване на излаз към Балтийско море; конфликтът се оказва продължителен и изтощителен и не постига решителен успех за Русия.
- Военни кампании срещу татарските ханства и контрол върху ключови търговски пътища.
Опричнина и вътрешен терор
Една от най-противоречивите страни на царуването на Иван е въвеждането на т. нар. опричнина (1565–1572) — лично владение и отделена територия под контрола на царя и неговите приближени („опричници“). Опричнината се свързва с политически репресии, конфискации на земи от боярите, масови убийства и терор, както и със смачкване на независимите центрове на власт. Някои от най-драматичните събития са походът и разгромът на Новгород (1570), където са извършени огромни разрушения и кървави репресии.
Личен живот и наследство
Иван има множество бракове; сред тях са важни съюзи и политически последствия. Неговият старши син и наследник, Иван Иванович, умира през 1581 г. след спор, при който самият цар нанася смъртоносен удар — събитие, което оставя Русия без силен наследник. След смъртта на Иван IV до властта идва синът му Фьодор I, чието управление се характеризира с отслабване на централната власт и постепенно влизане в период, известен като „Смутните времена“.
Културна и архитектурна дейност
Иван поощрява църковни и културни инициативи, поръчва строежа на известни сгради, сред които и Покровския събор в Москва (Наричан в Западна Европа „Свети Василий Блажени“), издигнат по повод победата над Казан. По време на неговото управление започва и по-широко използване на печатната книга и разпространение на писменост и църковни текстове.
Характер и историческа оценка
Иван IV остава една от най-сложните фигури в руската история: способен държавник и военен водач, който извършва важни реформи и разширява територията на държавата, но и владетел, чието управление е белязано от жестокост, произвол и политически терор. Мнозина историци обсъждат дали неговите изблици на насилие и параноя са следствие от лични психически проблеми, политическо напрежение или съчетание от двете.
Смърт и последици
Иван IV умира на 28 март 1584 г. и е погребан в Архангелската катедрала в Кремъл. Смъртта му поставя началото на период на политическа нестабилност в Русия, който в крайна сметка води до възникването на „Смутните времена“ и нуждата от дълго възстановяване на държавните институции.
Иван Грозни остава в историческата памет като символ на мощта и противоречивостта на централната монархическа власт — личност, която радикално променя Русия, но и оставя дълбоки белези от насилие и репресии.
Живот
Иван става велик княз на Москва, когато е само на три години. Когато е млад, група руски благородници управляват страната вместо него. По онова време Русия била разделена на много царства като Московското. На 16-годишна възраст Иван и неговото правителство променят титлата му на цар на цяла Русия. През следващите няколко години Иван поема пълен контрол над правителството и завладява земи на изток от татарите. С цената на много жертви той започва да превръща Русия от разделена група царства в империя с един могъщ владетел.
Войни
През 1558-63 г. Русия воюва с държавите на запад в Ливонската война. Тя губи земите около Балтийско море на запад, но войната дава на Иван по-голям контрол над собствената му държава. Иван е суров към руските благородници (известни като боляри). Той екзекутира много от тях и отнема земи на други, за да се превърне в по-могъщ. Това е известно като опричнина и се извършва от личната му армия, наречена опричници. През 1570 г. Иван и опричниците избиват много хора и в Новгород - град, за който смята, че не е лоялен към него. По-късно по време на управлението му Русия води битки с Османската империя (Турция) и татарите и завладява още земи на изток, включително Сибир. Иван също така увеличава търговията с Англия и създава първата руска печатна преса.
Иван беше известен с това, че понякога се ядосваше много. Поведението му изглежда е било много променливо, тъй като понякога е бил интелигентен и спокоен. Психическото му здраве се влошава през втората половина на управлението му, особено след смъртта на първата му съпруга Анастасия през 1560 г. Смята се, че по време на един от гнева си той причинява смъртта на своя син и наследник Иван, както и на неродения син на същия син. Другият му син Феодор ще бъде следващият цар. Феодор бил слаб владетел и това довело до война, наречена Смутно време.
| Списък на руските монарси | |
| Велики принцове |
|
| Царе |
Иван IV Грозни Симеон Бекбулатович (само една година като марионетен монарх на Иван IV) Иван IV Грозни Феодор I Борис Феодор II Лъже-Дмитрий I (също като император) Василий IV Vladislav Майкъл Alexis Феодор III Петър I и Иван V (съуправители) |
|
Петър I Велики Catherine I Петър II Анна Иван VI Elizabeth Peter III Екатерина II Велика Павел I Николай I Александър II Александър III | |
.svg.png)
.svg.png)
| Контрол от страна на органа | |
| Обща информация |
|
| Национални библиотеки |
|
| Научни бази данни |
|
| Други |
|
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Иван Грозни?
О: Иван Грозни е първият цар (император) на Русия, а преди това е бил велик княз на Москва. Рожденото му име е Иван IV Василиевич.
В: Кога е живял?
О: Живял е от 25 август 1530 г. до 28 март 1584 г.
В: Какъв е прякорът му на английски?
О: На английски език той е по-известен като Ivan the Terrible (Иван Грозни).
В: Какво означава "ужасен" в този контекст?
О: В този контекст "ужасен" означава "страшен" или "страховит", а не "наистина лош".
В: Какъв е руският му прякор?
О: Неговият руски прякор е Иван Грозни, което означава също "Иван Грозни".
В: Как става цар на Русия?
О: Става цар на Русия, като е избран за велик княз на Москва и след това става император.
обискирам