Марк Порций Катон (на латински: Marcus Porcius Cato, M-PORCIVS-M-F-CATO) (234 пр.н.е., Тускулум - 149 пр.н.е.) е римски държавник, наричан Цензор (Censorius), Сапиенс, Приск или Старши (Major), за да се различава от Катон Младши (негов правнук). Той остава в историята като символ на римската строга нравственост, практическата дисциплина и привързаността към земеделието и старите обичаи (mos maiorum).

Произход и ранни години

Той произхождал от древно плебейско семейство, което се отличавало с военна служба, но не и с изпълнение на висши граждански длъжности. По примера на латинските си прадеди той се занимавал със земеделие, на което се посвещавал, когато не бил ангажиран с военна служба. Катон започва военната и политическата си кариера по време на Втората пуническа война и добива опит и реноме на строг и дисциплиниран римски офицер и администратор.

Политическа кариера и държавна дейност

След като привлякъл вниманието на Луций Валерий Флак, той бил доведен в Рим и последователно заемал длъжностите в класическия Cursus Honorum. Той е бил трибун (214 г. пр.н.е.), квестор (204 г. пр.н.е.), аедил (199 г. пр.н.е.), претор (198 г. пр.н.е.), консул (195 г. пр.н.е.) заедно със стария си патрон и накрая цензор (184 г. пр.н.е.).

Като цензор той се проявява особено енергично: провежда редица морални поправки, контролира състава на Сената и регистъра на гражданите чрез провеждане на преброяване, следи за обществената нравственост и финансовото поведение на елита. Неговата цензура остава в паметта с ефекта си върху обществените нрави и с чистосърдечната му критика към растящото разточителство и влиянието на гръцката култура в Рим.

Отношение към Картаген и външна политика

В края на живота си той насърчава римляните да започнат Третата пуническа война, за да унищожат Картаген. В сенатските си речи и публични изказвания Катон системно предупреждавал за опасността, която според него представлява Картаген, и според традицията често завършвал речите си с думите “Ceterum censeo Carthaginem esse delendam” („Освен това смятам, че Картаген трябва да бъде унищожен“), което допринася за натиска върху Рим да предприеме решителни военни действия.

Литературно и културно наследство

Катон е и автор: най-известното му произведение е трактатът De agri cultura („За земеделието“), един от най-ранните запазени примери на латинска проза, в който той дава практически съвети за стопанство, управление на имение и морални наставления за земеделеца. Писанията му са прословути с ясен, пряк и афористичен стил и често съдържат примери за практичност и умереност.

Като обществен интелектуалец той се противопоставя на силното влияние на гръцката култура и на богато просветените приятели на рода Сципионовци, защитавайки по-консервативни римски ценности и дисциплина. Неговото литературно и морално наследство оказва влияние върху по-късните римски мислители и историци, които го цитират като образец на римската добродетел (virtus).

Личностни черти и памет

Катон е описван като строг, трудолюбив, икономичен и нетолерантен към разточителството и корупцията. Неговото поведение често е възприемано като образец на старомодните римски добродетели. Въпреки острия си тон и противоречиви методи, той спечелва уважение за практичността си и умението да отстоява това, което смята за полезно за държавата.

Значение и влияние

Марк Порций Катон Старши остава в историята като една от най-видните фигури на републиканския Рим — политик, реформатор, писател и стопанин. Неговата привързаност към земеделието, критиката към разточителството и неуморимата му защита на римската държавност изграждат устойчив образ, който вдъхновява и поляризира поколенията след него.