Карл Велики (Каролус Магнус): крал на франките и първи император
Карл Велики (на латински: Carolus Magnus, на английски: Карл Велики, на немски: Karl der Große, на нидерландски: Karel de Grote) (ок. 2 април 748 г. - 28 януари 814 г.) е крал на франките и първият император на Свещената римска империя. Той е коронясан за император на Коледа през 800 г. Той е по-големият син на крал Пипин III от династията на Каролингите. Когато Пипин умира, Карл Велики и брат му Карломан управляват заедно. Когато Карломан умира през 771 г., Карл Велики става единственият владетел на франките.
Ранен живот и възкачване на престола
Роден около 748 г., Карл е син на Пипин III Къс (Пипин Късият) и Бертрада от Лаон. След смъртта на баща им през 768 г. франкското кралство е разделено между двамата братя — Карл и Карломан. През 771 г., след неочакваната смърт на Карломан, Карл остава единствен владетел на франките и постепенно разширява властта си чрез бракове, политически съюзи и военни походи.
Военни походи и разширяване на владенията
По време на управлението си Карл Велики провежда редица мащабни военни кампании, с които обединява големи части от Западна и Централна Европа:
- Завладяване на саксонците: поредица от кампании (772–804) довеждат до включване и покръстване на саксонските територии. Според някои средновековни хроники през 782 г. след въстание при Верден са избити голям брой саксонци; числата и обстоятелствата остават предмет на дебат сред историците.
- Подчиняване на лангобардите: през 774 г. Карл завладява кралството на лангобардите в Италия и поема титлата крал на лангобардите.
- Походи срещу аварите и баварците: разширява западната граница на владенията си, придобива територии в днешна Унгария и Централна Европа.
- Походи в Испания: създава т.нар. Испанска марка — буферна зона срещу маврите в Пиренеите, включително завземането на някои градове в Северна Испания (напр. части от днешна Каталония).
Администрация и реформи
Карл Велики въвежда ред административни нововъведения, които целят по-добър контрол и управление на обширната държава:
- Система от графства и управители: страната е разделена на графства, управлявани от графове (comes), които събират данъци и поддържат реда.
- Missi dominici: периодични пратеници на кралската власт (missi dominici), изпращани да проверяват графовете и да гарантират изпълнението на законите.
- Капитуларии: издава дистинктивни законови и административни указания (капитуларии), с които регулира различни аспекти на управлението, църковния живот и обществените норми.
- Монетна реформа: стандартизира сечта и теглото на сребърния денарий, което улеснява търговията и държавните приходи.
Култура и образование — Каролингският ренесанс
Под покровителството на Карл Велики в двора в Аахен (Ахен) се развива интелектуален и културен подем, известен като Каролингски ренесанс. Той насърчава възраждането на латинското учение и християнското образование:
- Основава дворцовото училище, където работят видни учени като Алкуин от Йорк.
- Подпомага преписването и съхранението на класически и религиозни текстове — това допринася за опазването на множество антични произведения.
- Популяризира нов почерт — Каролингската миниускула —, която прави текстовете по-прочитливи и по-лесни за преписване.
Коронясване за император и връзки с папството
На 25 декември 800 г. в базиликата „Свети Петър“ в Рим папа Лъв III коронясва Карл за „император на ромеите“ (Imperator Augustus). Това коронясване има голям символен смисъл — то възстановява императорската титла на Запад, която не е била носена от времето на падането на Западната римска империя. Връзката между кралската власт и църквата остава ключова през целия му период на управление.
Смърт и наследство
Карл Велики умира на 28 януари 814 г. и е погребан в Палатинската капела в Аахен. От петима известни синове за наследник остава Людовик Благочестиви (Людовик I), който наследява титлата император и крал на франките. Чрез административните, религиозни и културни реформи Карл оставя дълготрайно влияние върху структурата на средновековна Европа — често е наричан „баща на Европа“ заради ролята си в политическото и културно обединение на континента.
Значение в историята
Карл Велики е фигура с многопластово значение: военачалник и държавник, покровител на културата и реформатор. Неговите действия оформят политическата карта на западната част на Европа и задават образци за управление, които оказват влияние в продължение на столетия. Историците го разглеждат както като защитник на християнството в Европа, така и като лидер, чиито методи за насилствено покръстване и централизация предизвикват критика.
Карл Велики и папа Адриан I.
Живот
Към 700 г. франките - един от германските народи, които преместили домовете си отвъд река Рейн в Римската империя, когато тя се разпадала - били владетели на Галия и на голяма част от Германия на изток от Рейн. Те също така защитават папството и римокатолическата вяра. Когато техният крал Пепин Къси умира, синовете му Карл Велики и Карломан са избрани да си поделят кралството. Те го разделили на две части: едната половина за Карл Велики, а другата - за Карломан. Карломан умира на 4 декември 771 г., оставяйки Карл Велики начело на цялото франкско кралство.
Той е крал на франките от 768 г. и крал на лангобардите от 774 г. Папа Лъв III го коронясва за император Август в Рим на Коледа през 800 г., с което поставя началото на Свещената римска империя, която се надява да бъде нещо като втора Западна римска империя (докато византийците в Константинопол все още поддържат Източната римска империя). С много войни Карл Велики разпространява империята си в голяма част от Западна Европа.
По време на управлението си Карл Велики участва в много войни. Известен е с това, че използва меча си "Joyeuse" през всяка от тридесетте години на войната и 18-те битки, в които се сражава. Той също така най-накрая успява да завладее Саксония - нещо, което римският император Август не успява да направи 800 години по-рано. Той успява да обърне саксонците към католическото християнство. Освен това построил много училища, за да може народът му да се учи. Въпреки това той убил хиляди от тези, които не успели да се обърнат към вярата.
Смърт
Политиката и плановете на Карл Велики се провалят, което води до ниско самочувствие. Последните си години прекарва в леглото в дълбока депресия. Той умира през 814 г., като оставя кралството си на единствения си син Луи Благочестиви. Потомците на Карл Велики се наричат каролинги. Родът му изчезва в Германия през 911 г. и във Франция през 987 г.
Битки и кампании
- Саксонски войни. Саксонските войни, наричани още Саксонска война или Саксонско въстание, са кампаниите и въстанията през тридесет и трите години от 772 г., когато Карл Велики за пръв път навлиза в Саксония с намерението да я завладее,
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Карл Велики?
О: Карл Велики е крал на франките и първият император на Свещената Римска империя.
В: С какви други имена е бил известен Карл Велики?
О: Карл Велики е бил известен още като Карол Магнус, Карл Велики, Карл дер Гросе и Карел де Гроте.
В: Кога Карл Велики е коронясан за император?
О: Карл Велики е коронясан за император на Коледа през 800 г.
В: Кой е бащата на Карл Велики?
О: Бащата на Карл Велики е крал Пипин III от династията на Каролингите.
В: Имал ли е Карл Велики братя и сестри?
О: Да, Карл Велики имал по-малък брат на име Карломан.
В: Какво се е случило с брата на Карл Велики - Карломан?
О: Карломан умира през 771 г. и оставя Карл Велики като единствен владетел на франките.
В: Кога е роден и кога умира Карл Велики?
О: Карл Велики е роден на или около 2 април 748 г. и умира на 28 януари 814 г.
