Лангобарди — германско племе, владяло Италия (568–774 г.)

Лангобарди — история на германското племе, което завладява Италия (568–774): миграции, култура, религия и войни с франки, нормани и мюсюлмани.

Произход и име

Ломбардите (наричани още лангобарди) са германски народ, който през късната античност и ранното Средновековие играе важна роля на Апенинския полуостров. Според собствените им предания те произхождат от Южна Скандинавия, но съвременните изследвания сочат, че през голяма част от ранната си история са обитавали райони около долното течение на Дунав и Панония (дн. части от Унгария и околности). Името „Langobardi“ най-вероятно означава „дългобради“ или „дълги бради“ — на практика народното название е свързано с обичая да се носят дълги бради и с религиозни и културни символи, свързани с почитта към божества като Один.

Преместване към Италия и завладяване

През VI век лангобардите са установени в Панония. Около 560 г. владетел на племето е Аудоин (Аudoin), а след смъртта му вожд става неговият син Албоин. През пролетта на 568 г. Албоин повежда масова миграция и военна кампания към Апенините. Води се битка за значителни територии, които преди това са контролирани от Източната римска (византийска) империя. Както е записано в източник от ранното средновековие, в „История на лангобардите“ на Павел Диакон: „Тогава лангобардите, след като напуснали Панония, побързали да завладеят Италия с жените и децата си и с цялото си имущество.“

Кралство и политическа организация

След завладяването лангобардите създават собствено кралство — Regnum Langobardorum, със столица в Павия (Pavia). Територията им обхваща значителна част от Апенините, като в различни периоди включва и такива важни центрове като Милано, Бреша и други. В кралството се развиват административни и правни институции, адаптирани от римската традиция към германските обичаи. Един от най-важните правни паметници е Едиктът на Ротари (643 г.), който кодифицира обичайната правораздавателна практика на лангобардите в писмена форма.

Общество, език и култура

Лангобардското общество е положило основите на феодалните отношения в Италия — владетелите раздавали земи и титли на вождове, които управлявали местните области. С течение на вековете ломбардите се смесват с местното латиноговорящо население, усвояват много римски институции и езиково се латинизират. В материалната култура са отличавани орнаменталните метални изделия, бижутерия и строителни паметници. Много археологични паметници и църковни постройки носят следите от т.нар. лангобардско изкуство и архитектура.

Религия

В религиозно отношение начално много лангобарди са следвали старите германски култове, а значителна част от тях са приели арианството — форма на християнство, популярна сред някои германски племена. С течение на VII и VIII век голяма част от лангобардската аристокрация и население постепенно преминават към римокатолическото християнство, под влиянието както на местната църква, така и на политическите отношения с папството и други християнски владетели.

Войни и външни отношения

Кралството на лангобардите води чести сблъсъци с Източната римска империя за завладяване на остатъчни византийски територии в Италия. По-късно лангобардите влизат в конфликти и с други външни сили: с франките (франките,) — които в крайна сметка ще ги покорят през 774 г., с мюсюлманските нашествия от Средиземноморието (мюсюлманите), и с викингите/норманите (Норманите) — особено в Южна Италия през XI век. Тези взаимни конфликти и сложните владетелски претенции допринасят за политическата фрагментация на Апенините в продължение на столетия; процесът на дългосрочна раздробеност завършва едва през периода на обединение на Италия през XIX век.

Край на кралството и наследство

През 774 г. кралството на лангобардите е завладяно от франкския крал Карл Велики, който слага край на независимото лангобардско владичество в северна и централна Италия. Въпреки това някои ломбардски държавни образувания, като херцогствата Сполетo и Беневенто на юг, запазват относителна автономия за много по-дълъг период. Наследството на лангобардите е трайно: името им е останало в региона Ломбардия (Ломбардия в Северна Италия), тяхната правна и административна практика влияе върху средновековните институции, а множество археологически и архитектурни паметници свидетелстват за тяхното присъствие и култура. Също така терминът „ломбард“ остава в европейската икономическа история (например ломбардски банкери и заложни къщи през средновековието).

Източници

• Главен медиен извор за ранната история на лангобардите е хрониката на Павел Диакон, „Historia Langobardorum“ (История на лангобардите).
• Археологическите находки, правни кодекси (напр. Едикт на Ротари) и съвременни исторически изследвания дават обширна информация за обществото, правото и културата на лангобардите.

Въпроси и отговори

В: Кои са били лангобардите?

В: Откъде според лангобардите произхождат?

В: На кого са се покланяли лангобардите в древността и по-късно?

В: Защо лангобардите станали известни като "лонгобарди"?

В: Кой е ръководител на ломбардската миграция в Италия?

Въпрос: Каква религия изповядват повечето лангобарди при първото си пристигане в Италия?

В: С кого се сражавали лангобардите през следващите години?

Търсене по буква