Чарлз Едуард Ръсел (25 септември 1860 г. - 23 април 1941 г.) е американски журналист и политик. През 1909 г. той основава Националната асоциация за напредък на цветнокожите заедно с хора като У. Е. Б. Дю Боа, Айда Б. Уелс, Арчибалд Гримке, Хенри Московиц, Мери Уайт Овингтън, Осуалд Гарисън Вилард, Уилям Инглиш Уолинг (последният син на бивше робовладелско семейство) и Флорънс Кели. До края на живота си Ръсел работи в борда на директорите. Ръсел написва и 27 книги. През 1928 г. печели наградата "Пулицър" за "Американският оркестър" и "Теодор Томас".
Кариерa и публицистика
Ръсел е известен като представител на така наречената "muckraking" журналистика — разследващи статии, които разкриват социални несправедливости, политическа корупция и злоупотреби на големи корпорации. Той публикува материали в различни вестници и списания, посветени на социалните реформи, правата на работниците и гражданските права на цветнокожите. Неговият стил съчетава добре документални факти с убедителна проповедна реторика, което спомага за популяризирането на прогресивни идеи в ранния XX век.
Литературно творчество
Автор на повече от две дузини книги, Ръсел пише както нехудожествени изследвания и биографии, така и публицистични текстове и есета. Темите на неговите книги често обхващат история на обществени движения, биографии на значими фигури и анализи на културни явления. Награденият с Пулицър труд върху оркестъра и диригента Теодор Томас подчертава и интереса му към културната история на САЩ.
Обществена дейност и влияние
Като активен участник в прогресивните и гражданско-правни движения, Ръсел допринася за организирането и легитимирането на борбата за равни права. Участието му в създаването на НААЦП и дългогодишната му дейност в борда на организацията се смятат за важна част от приноса му към американското общество. Неговите публикации и книги оказват влияние върху обществения дебат и стимулират реформи в политиката и социалната практика.
Наследство
Чарлз Едуард Ръсел остава в историята като един от видните прогресивни журналисти и обществени интелектуалци на своето време. Неговата журналистика помогна да се насочи вниманието на широката общественост към злоупотреби и неравенства, а литературните и биографични трудове допринасят за документалната памет на важни личности и явления от американската култура и политика.