Чандрагупта II (Викрамадитя) — владетел на Гупта империята (380–415 г.)
Чандрагупта II, известен още като Чандрагупта Викрамадитя, е един от най-значимите владетели на династията Гупта (управлявал приблизително 380–415 г. сл. Хр.). Роден е като син на Самудрагупта и Датадеви. Под негово управление империята на Гуптите достига своя териториален, икономически и културен връх.
След смъртта на Самудрагупта около 375 г. изворите за директната линия на наследяване са непълни и съществуват различни реконструкции: някои данни сочат, че по-големият брат Рама (Рамагупта) е бил краткотрайно на престола, преди Чандрагупта II да се възкачи като владетел около 380 г. Чандрагупта е известен както като умел воин и завоевател, така и като внимателен дипломат. За да укрепи влиянието си в Южна и Централна Индия, той сключва династични бракове — най-известният е бракът на неговата дъщеря Прабхавати Гупта с владетеля Рудрасена II от династията Вакатакa, което създава важно съюзничество.
Чрез военни кампании и съюзи Чандрагупта II разгромява влиянието на западните сакски княжества (т.нар. западни кшатрапи) и анексира области в Малва, Гуджарат и Катиявар (края на IV в.). В резултат Уджаин (Уджайни) става център на политическата и културната активност в западните провинции — макар Паталипутра (Патна) да продължава да е важен административен център, тежестта на управлението се измества към западните територии. Под контрола на Гуптите попада и пристанището Барух/Бхарукачча (гръцки Barigaza) при устията на река Нармада, което осигурява доходи от морска търговия и връзки с търговци от Римската империя, Персия и по-далечни райони.
Икономиката на царството процъфтява: земеделието, минното дело и търговията с внос-износ са добре организирани, монетосеченето (особено златните динарии) е на високо художествено и техническо ниво. Чандрагупта II и неговият двор са известни с голяма покровителска дейност към изкуствата, поезията и науките.
Чандрагупта се свързва в народната и литературна традиция с т.нар. «Наваратна» — кръг от девет „скъпоценни“ най-изтъкнати учени и поети при двора. Най-известният член от този ансамбъл е поетът Калидаса, чиито произведения (като „Шакунталa“) остават класика на санскритската литература. Точният състав на „деветте скъпоценни“ варира в различните източници и не всички имена са напълно потвърдени исторически; сред често споменаваните фигури са:
- Амарсимха (лексикограф)
- Дханвантари (лекар; името се свързва с медицина)
- Харисена (поет и придворен, споменаван в епиграфски извори)
- Калидаса (най-известният класически поет на санскрит)
- Kahapanaka (споменаван в традициите)
- Санку (в някои списъци)
- Варахамихира (в традициите, макар че исторически Варахамихира е от по-късен период — различните списъци често смесват фигури от различни епохи)
- Vararuchi (учен в някои традиции)
- Vetalbhatta (споменаван в по-късни предания)
Важно е да се отбележи, че съставът и датировката на „Наваратна“ са предмет на дебат сред историците; много от имената са част от по-късни легенди и панегирични описания на владетеля, затова съвременната наука разграничaва между това, което е добре документирано епиграфски, и по-късните литературни традиции.
Чандрагупта II се свързва с ренесанс в религиозния и културния живот: при Гуптите се засилва влиянието на хиндуизма и се възраждат храмовите форми и скулптурата, но владетелите остават общоприети патрони и на будистките и джайнистките общности, което свидетелства за относителна религиозна толерантност.
В науката и математиката периодът на Гуптите полага важни основи: гърмените постижения в астрономията и математиката се развиват силно в индийската традиция в следващите столетия. Често срещано твърдение, че „нулата“ или понятието «шуня» е „измислено“ точно по време на управлението на Чандрагупта II от Арябхатта, е неточно по две причини — Арябхатта принадлежи към по-късен период (живял е през късния V век) и развитието на десетичната позиционна система и символа за нула е резултат от дълъг процес, в който участват няколко поколения индийски учени (с редица важни приноси от Арябхатта и по-късно от Брахмагупта и други).
Чандрагупта II умира около 415 г. и е наследен от сина си Кумарагупта I. Его наследство се изразява не само в разширените граници на държавата, но и в силен културен и икономически подем, който оформя „златния век“ на класическа Индия и оставя трайна следа в литературата, изкуството и администрацията в региона.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Чандрагупта II?
О: Чандрагупта II е раджа Гупта от царство Магадха и син на Самудрагупта и Датта Деви. Той управлява през 380-415 г. от н.е.
В: Кой наследил Самудрагупта след смъртта му?
О: Изглежда, че Рам Гупта, най-големият син на Самудрагупта, го наследява след смъртта му през 375 г.
В: Кога Чандрагупта II се възкачва на трона?
О: Чандрагупта II се възкачва на престола през 380 г.
В: С какво е известен Чандрагупта II?
О: Чандрагупта II е известен с това, че е велик завоевател и дипломат, както и с това, че довежда империята на Гупта до териториален и културен връх.
В: За кого Чандрагупта II омъжва дъщеря си?
О: Чандрагупта II омъжва дъщеря си Прабхавати Гупта за цар Рудрасена II.
В: Какво прави Чандрагупта II с помощта на Вакатака?
О: С помощта на Вакатака през 388 г. Чандрагупта II унищожава сакските царства Малва, Гуджарат и Катиавар.
В: Кой наследил Чандрагупта II?
О: През 415 г. Чандрагупта II е наследен от сина си Кумарагупта I.