Втората англо-мизийска война е конфликт, който се води на Индийския субконтинент от 1780 до 1784 г. Войната завършва без категорична победа за двете страни. Договорът от Мангалор възстановява положението отпреди избухването на войната. Във войната участват кралство Майсор и Британската източноиндийска компания. Кралство Майсор е голямо кралство в южната част на Индия. То беше съюзник на французите. Източноиндийската компания беше на страната на англичаните.

Хайдер Али, владетелят на Майсор, се обвързва с френски съюз, за да отмъсти на британците. Британците имат проблеми с Майсор, защото той е сключил съюз с французите.

Причини за конфликта

Основните причини за Втората англо-майсорска война са натрупаните териториални и търговски противоречия между разрастващата се Британска източноиндийска компания и силното южноиндийско кралство Майсор. В допълнение:

  • Френско-британска вражда: по време на Войната за независимост на САЩ Франция подкрепяше противниците на британците, а съюзът на Хайдер Али с французите усилва подозренията и напрежението.
  • Регионални конфликти: съперничеството за контрол над районите на Карнатик, Малабар и деканския регион увеличава вероятността от мащабни военни столкновения.
  • Политически и икономически интереси: Източноиндийската компания се стреми да запази и разшири своите привилегии, докато Майсор защитава своята независимост и влияние в Южна Индия.

Ход на военните действия

Войната протича по няколко основни театъра — Карнатик (областта около маин градове като Мадрас и Бангалор), Малабар и по-широките декански региони. Характерни черти на конфликта са комбинирани наземни сражения и морски операции, както и включването на германски, френски и местни сили на едната или другата страна.

  • Първоначални успехи на Майсор: войната започва с ударни операции на Хайдер Али, които нанасят значителни поражения на британските сили в няколко сражения и принуждават компанията да преразгледа стратегията си в региона.
  • Британска контраофанзива: под ръководството на опитни командири британските войски, подкрепени от някои местни владетели и флота, успяват да стабилизират фронтовете и да нанесат ответни удари.
  • Смъртта на Хайдер Али и ролята на Типу Султан: Хайдер Али умира през 1782 г. и неговият син Типу Султан поема командването; той продължава войната с висока решителност и прилага по-модернизирана военна организация.
  • Френската подкрепа: въпреки съюза с Майсор, френската помощ е ограничена поради ангажиментите на Франция в европейски и океански конфликти и от британското морско превъзходство, което затруднява значимото френско разположение в Индия.

Договор и последици

Войната приключва с подписването на Договора от Мангалор (Mangalore) през 1784 г., който фактически възстановява статуквото отпреди войната (status quo ante bellum). Някои от важните последици са:

  • Недостигане на решаваща победа: нито една от страните не успява да постигне окончателно военно предимство, което води до дипломатическо уреждане.
  • Продължаващо напрежение: макар границите да са върнати, конфликтът отслабва икономически и военно и двете страни и създава предпоставки за бъдещи противостояния — особено Третата англо-майсорска война през 1790–1792 г.
  • Влияние върху регионалната политика: войната засилва ролята на Източноиндийската компания в индийската политика, както и необходимостта от постоянни военни сили на Европейските държави и местните владетели.

Значение

Втората англо-майсорска война е важен епизод в процеса на колониално утвърждаване на британската власт в Индия. Тя показва колко решаваща може да бъде комбинацията от местни сили и европейски интереси, както и ограниченията на външната подкрепа (френска) пред британската морска и логистична мощ. Войната укрепва опита и организационните умения както на Майсор под ръководството на Типу Султан, така и на британските командири, което повлияе върху следващите конфликти в региона.