Типу Султан (20 ноември 1750 г. - 4 май 1799 г.), известен още като Тигъра на Майсор, е владетел на кралство Майсор от 1782 до 1799 г. Той също така е учен, войник и поет. Типу е най-възрастният син на султан Хайдер Али от Мисор и съпругата му Фатима Фахр-ун-Ниса. Типу Султан е роден в мюсюлманско семейство. Според различни източници предците му произхождат от Персия, Афганистан, Арабия и Фергана в днешен Узбекистан.
Ранен живот и възкачване на престола
Типу получава военна подготовка в двора на баща си Хайдер Али и участва от младежки години във военни кампании срещу местни владетели и европейците. След смъртта на Хайдер Али през 1782 г. Типу наследява фактическата власт в Майсор и формално става владетел. През управлението си той се стреми да консолидира държавата, да модернизира армията и публичната администрация и да защити териториалната независимост на Майсор от нарастващото влияние на Британската източноиндийска компания.
Вътрешни реформи и стопанска политика
Типу въвежда поредица от реформи с цел да укрепи държавната икономика и да модернизира управление:
- Въвежда ново монетосечене, като издава монети с държавни знаци и надписи, предназначени да улеснят търговията и да увеличат държавните приходи.
- Реформира системата за поземлени приходи, като се опитва да направи данъчната система по-стабилна и предвидима и да увеличи притока на средства за държавната хазна.
- Инициира развитие на копринената индустрия в Мисор. Подкрепя засаждането на черница и производството на копринени тъкани, създава държавни фабрики и работилници за текстил и оръжие.
- Въвежда промени в календарните практики, включително нов лунен календар, които имат административно и религиозно значение при управление на държавните и военни дела.
Тези мерки целят да осигурят по-стабилни държавни приходи и да създадат модерна база за производство и въоръжение, необходима за устойчив отпор срещу външни заплахи.
Модернизация на армията и военно дело
Типу продължава усилията на баща си за модернизация на военните сили. Той набляга на артилерията, организира обучение по европейски образец с помощта на френски инструктори и развива специализирани подразделения. Особено известни са т.нар. майсурски ракети — система от железни корпуси с пълнеж, закрепени към дървени рамки, които дават значително предимство в някои сблъсъци и впоследствие вдъхновяват европейски разработки в ракетостроенето.
Външна политика и конфликти с британците
Типу Султан се противопоставя активно на разширяването на британското влияние в Южна Индия и търси съюзници в Европа, най-вече във Франция. С френска помощ и модернизирани военни сили той води поредица от войни с Британската източноиндийска компания. Типу печели първата и втората англо-мисорски войни, което довежда до подписване на мирни договори — сред които и Договорът от Мангалор и други примирения, които временно ограничават британските амбиции в региона.
В по-късните конфликти обаче, особено през Третата и Четвъртата англо-мисорски война, британските сили привличат своите съюзници и по-големи ресурси, което в крайна сметка довежда до решаваща битка при крепостта Срирангапатна.
Култура, наука и обществен живот
Типу е покровител на науката и технологиите — интересува се от артилерия, инженерство и балистика. Самият той пише стихове и проявява интерес към литературата и науките. В двора му работят занаятчии, инженери и търговци, а държавните заплати и патентни привилегии стимулират развитие на мастърски производства и вътрешна търговия.
По искане на французите той построява църква - първата в Майсор, което показва прагматичния му подход към международните съюзи и религиозните общности в държавата. В административната си практика Типу използва хора от различен етнически и религиозен произход, въпреки че съществуват и противоречиви оценки относно отношението му към определени общности — теми, по които историческите интерпретации често спорят.
Смърт и наследство
На 4 май 1799 г. Типу Султан загива, защитaйки крепостта Срирангапатна по време на Четвъртата англо-мисорска война. Неговата смърт бележи краят на продължителната съпротива на Майсор срещу британската експанзия и довежда до значителни териториални и политически промени в Южна Индия.
Наследството на Типу Султан е двустранно: от една страна, той остава в паметта като смел военачалник и реформатор, който модернизира армията и администрацията и насърчи индустриалното производство; от друга — неговото управление и действия предизвикват и рязки критики и дебати по отношение на методите и отношението му към различни общности. Техничният напредък, особено в областта на ракетостроенето и държавната оръжийна индустрия, оказва влияние и извън Индия — пример за това са европейските разработки, вдъхновени от майсурските ракети.
Типу Султан остава една от най-значимите фигури на края на 18-ти век в индийската история — лидер, който се опитал да съчетае военно-административна модернизация с амбицията да запази независимостта на своята държава пред лицето на колониалната експанзия.
Типу Сахиб (както се обръщат към него британците) печели първата и втората англо-мисорскивойни и диктува условията на британците в последвалите договори съответно от Мадрас и Мангалор.