Типу Султан

Ранно детство

Типу е роден в района на Бангалор Деванхали в семейството на военния офицер Хайдер Али в кралство Майсор през 1750 г. Хайдер Али и съпругата му Фатима Фахр ун Ниса кръщават бебето си Фатех Али, но често го наричат Типу по името на местния светец Типу Мастан Аулия. Пълното име на Типу Султан е Султан Фатех Али Хан Шахаб. Скоро кариерата на Хайдер Али напредва и през 1761 г. той става владетел на Майсор. Хайдер Али имал политически съюз с французите и Типу изучавал военни тактики и стратегии от французите.

Имал е едни от най-добрите учители, които са го обучавали на различни предмети, като стрелба, езда и фехтовка, и се присъединява към баща си при нахлуването в Малабар през 1766 г. На 15-годишна възраст Типу с войска от само две-три хиляди души завладява семейството на малабарския вожд. Заради успешното нашествие на Типу малабарският владетел се предава на Хайдер Али.

Гази хан, висш офицер в армията на Хайдер Али и голям воин, обучава Типу Султан. Това военно образование превръща Типу във велик войник и генерал.

Владетел на Майсор

След като Хайдер Али умира през 1782 г., Типу става новият владетел на Майсор. Той вече е участвал в две победоносни войни - Първата англомисурска война и Втората англомисурска война, под ръководството на баща си. Знаел е, че британските сили са голяма заплаха за неговото кралство. Затова се съсредоточава повече върху военните постижения, особено върху мисорските ракети, които баща му успешно използва във Втората англомисорски война срещу британците.

Mysore Rockets

Мисорските ракети са ракети с железен корпус, в който са вградени мечове. Тези ракети изминаваха дълги разстояния от няколко километра във въздуха, след което се изстрелваха надолу и атакуваха враговете с мечове. Въпреки че в Европа е имало ракети, мисорските ракети стават известни заради обхвата и разрушителната си способност. Мисорските ракети на Хайдер Али несъмнено са били много по-съвършени ракети от тези, които британците са виждали. Типу Султан е написал военно ръководство "Фатхул Муджахидин", в което обяснява действието на тези мисурски ракети. Това се е дължало главно на здравите железни тръби, в които се е намирало ракетното гориво. Те позволявали по-голяма тяга и удължаване на разстоянието до 2 km.

През 1801 г. няколко от ракетите на Мисор са изпратени в Англия в лабораторията на Кралския арсенал за научноизследователска и развойна дейност от полковник (по-късно сър) Уилям Конгрийв. Приблизително 4 години по-късно, през 1805 г., Кралският арсенал създава първата ракета на Congreve само благодарение на технологията, разработена от Хайдер Али и неговия син Типу Султан. Тези ракети Congreve помагат на британските войски в Наполеоновите войни, както и във войната от 1812 г. Не трябва да се забравя, че битката при Балтимор през 1814 г. е спечелена главно благодарение на тези ракети.

Дворците на Типу Султан в Бангалор

Бангалорският форт, построен от Кемпе Гоуда от империята Виджайнагар през 16 век, е обновен и превърнат в каменна крепост от Хайдер Али през 1761 г. В един момент, когато британците бомбардират крепостта, Типу Султан я ремонтира изцяло. Фортът обаче е превзет от британците след третата англо-мисурска война. Понастоящем Делхийската порта и останките от бастиони са единствените две части, останали от този някога толкова могъщ форт.

В рамките на крепостта Бангалор се намира дворец от дърво, известен като Летния дворец на Типу Султан, който е започнат по времето на Хайдер Али и завършва по време на управлението на Типу Султан. Пример за индоислямска архитектура, стените на двореца са украсени с красиви мотиви от цветя. Понастоящем крепостта е туристическо място в Бангалор, близо до автобусната спирка Каласипалям.

По време на мандата си Типу Султан завършва и строежа на ботаническата градина Лал Баг в района на Бангалор, започнат от баща му Хайдер Али. В градината има голяма колекция от тропически растения, както и езеро и аквариум. Намира се в южната част на Бангалор и е една от основните горещи точки на Бангалор. Градината е направена в моголски стил и се състои от няколко растения и дървета от различни нации.

Четвърта англо-мисурска война и смъртта на Типу Султан

Шрирангапатнам, островната крепост, е била столица на Мисор през XIX век. Тя била толкова добре организирана, с добри търговски пътища, че британците се страхували от ужасни последици. Освен това владетелят на Майсор разполагал с армия, толкова ефективна, колкото и британската. Това довело до четири последователни войни. Въпреки че първите две били спечелени от владетеля на Майсор, третата имала тежки последици - двамата синове на Типу на възраст 8 и 10 години били задържани от британските сили. Накрая, в четвъртата, Типу Султан, владетелят на Майсор, издъхва за последен път на 4 май 1799 г. в Шрирангапатнам.