Типу Султан (1750–1799) — Тигърът на Майсор: живот и реформи
Типу Султан (1750–1799) — Тигърът на Майсор: живот, реформи, военни стратегии и борба за независимост. Открийте иновации, копрена индустрия и френско влияние.
Типу Султан (20 ноември 1750 г. - 4 май 1799 г.), известен още като Тигъра на Майсор, е владетел на кралство Майсор от 1782 до 1799 г. Той също така е учен, войник и поет. Типу е най-възрастният син на султан Хайдер Али от Мисор и съпругата му Фатима Фахр-ун-Ниса. Типу Султан е роден в мюсюлманско семейство. Според различни източници предците му произхождат от Персия, Афганистан, Арабия и Фергана в днешен Узбекистан.
Ранен живот и възкачване на престола
Типу получава военна подготовка в двора на баща си Хайдер Али и участва от младежки години във военни кампании срещу местни владетели и европейците. След смъртта на Хайдер Али през 1782 г. Типу наследява фактическата власт в Майсор и формално става владетел. През управлението си той се стреми да консолидира държавата, да модернизира армията и публичната администрация и да защити териториалната независимост на Майсор от нарастващото влияние на Британската източноиндийска компания.
Вътрешни реформи и стопанска политика
Типу въвежда поредица от реформи с цел да укрепи държавната икономика и да модернизира управление:
- Въвежда ново монетосечене, като издава монети с държавни знаци и надписи, предназначени да улеснят търговията и да увеличат държавните приходи.
- Реформира системата за поземлени приходи, като се опитва да направи данъчната система по-стабилна и предвидима и да увеличи притока на средства за държавната хазна.
- Инициира развитие на копринената индустрия в Мисор. Подкрепя засаждането на черница и производството на копринени тъкани, създава държавни фабрики и работилници за текстил и оръжие.
- Въвежда промени в календарните практики, включително нов лунен календар, които имат административно и религиозно значение при управление на държавните и военни дела.
Тези мерки целят да осигурят по-стабилни държавни приходи и да създадат модерна база за производство и въоръжение, необходима за устойчив отпор срещу външни заплахи.
Модернизация на армията и военно дело
Типу продължава усилията на баща си за модернизация на военните сили. Той набляга на артилерията, организира обучение по европейски образец с помощта на френски инструктори и развива специализирани подразделения. Особено известни са т.нар. майсурски ракети — система от железни корпуси с пълнеж, закрепени към дървени рамки, които дават значително предимство в някои сблъсъци и впоследствие вдъхновяват европейски разработки в ракетостроенето.
Външна политика и конфликти с британците
Типу Султан се противопоставя активно на разширяването на британското влияние в Южна Индия и търси съюзници в Европа, най-вече във Франция. С френска помощ и модернизирани военни сили той води поредица от войни с Британската източноиндийска компания. Типу печели първата и втората англо-мисорски войни, което довежда до подписване на мирни договори — сред които и Договорът от Мангалор и други примирения, които временно ограничават британските амбиции в региона.
В по-късните конфликти обаче, особено през Третата и Четвъртата англо-мисорски война, британските сили привличат своите съюзници и по-големи ресурси, което в крайна сметка довежда до решаваща битка при крепостта Срирангапатна.
Култура, наука и обществен живот
Типу е покровител на науката и технологиите — интересува се от артилерия, инженерство и балистика. Самият той пише стихове и проявява интерес към литературата и науките. В двора му работят занаятчии, инженери и търговци, а държавните заплати и патентни привилегии стимулират развитие на мастърски производства и вътрешна търговия.
По искане на французите той построява църква - първата в Майсор, което показва прагматичния му подход към международните съюзи и религиозните общности в държавата. В административната си практика Типу използва хора от различен етнически и религиозен произход, въпреки че съществуват и противоречиви оценки относно отношението му към определени общности — теми, по които историческите интерпретации често спорят.
Смърт и наследство
На 4 май 1799 г. Типу Султан загива, защитaйки крепостта Срирангапатна по време на Четвъртата англо-мисорска война. Неговата смърт бележи краят на продължителната съпротива на Майсор срещу британската експанзия и довежда до значителни териториални и политически промени в Южна Индия.
Наследството на Типу Султан е двустранно: от една страна, той остава в паметта като смел военачалник и реформатор, който модернизира армията и администрацията и насърчи индустриалното производство; от друга — неговото управление и действия предизвикват и рязки критики и дебати по отношение на методите и отношението му към различни общности. Техничният напредък, особено в областта на ракетостроенето и държавната оръжийна индустрия, оказва влияние и извън Индия — пример за това са европейските разработки, вдъхновени от майсурските ракети.
Типу Султан остава една от най-значимите фигури на края на 18-ти век в индийската история — лидер, който се опитал да съчетае военно-административна модернизация с амбицията да запази независимостта на своята държава пред лицето на колониалната експанзия.
Типу Сахиб (както се обръщат към него британците) печели първата и втората англо-мисорскивойни и диктува условията на британците в последвалите договори съответно от Мадрас и Мангалор.
Ранно детство
Типу е роден в района на Бангалор Деванхали в семейството на военния офицер Хайдер Али в кралство Майсор през 1750 г. Хайдер Али и съпругата му Фатима Фахр ун Ниса кръщават бебето си Фатех Али, но често го наричат Типу по името на местния светец Типу Мастан Аулия. Пълното име на Типу Султан е Султан Фатех Али Хан Шахаб. Скоро кариерата на Хайдер Али напредва и през 1761 г. той става владетел на Майсор. Хайдер Али имал политически съюз с французите и Типу изучавал военни тактики и стратегии от французите.
Имал е едни от най-добрите учители, които са го обучавали на различни предмети, като стрелба, езда и фехтовка, и се присъединява към баща си при нахлуването в Малабар през 1766 г. На 15-годишна възраст Типу с войска от само две-три хиляди души завладява семейството на малабарския вожд. Заради успешното нашествие на Типу малабарският владетел се предава на Хайдер Али.
Гази хан, висш офицер в армията на Хайдер Али и голям воин, обучава Типу Султан. Това военно образование превръща Типу във велик войник и генерал.
Владетел на Майсор
След като Хайдер Али умира през 1782 г., Типу става новият владетел на Майсор. Той вече е участвал в две победоносни войни - Първата англомисурска война и Втората англомисурска война, под ръководството на баща си. Знаел е, че британските сили са голяма заплаха за неговото кралство. Затова се съсредоточава повече върху военните постижения, особено върху мисорските ракети, които баща му успешно използва във Втората англомисорски война срещу британците.
Mysore Rockets
Мисорските ракети са ракети с железен корпус, в който са вградени мечове. Тези ракети изминаваха дълги разстояния от няколко километра във въздуха, след което се изстрелваха надолу и атакуваха враговете с мечове. Въпреки че в Европа е имало ракети, мисорските ракети стават известни заради обхвата и разрушителната си способност. Мисорските ракети на Хайдер Али несъмнено са били много по-съвършени ракети от тези, които британците са виждали. Типу Султан е написал военно ръководство "Фатхул Муджахидин", в което обяснява действието на тези мисурски ракети. Това се е дължало главно на здравите железни тръби, в които се е намирало ракетното гориво. Те позволявали по-голяма тяга и удължаване на разстоянието до 2 km.
През 1801 г. няколко от ракетите на Мисор са изпратени в Англия в лабораторията на Кралския арсенал за научноизследователска и развойна дейност от полковник (по-късно сър) Уилям Конгрийв. Приблизително 4 години по-късно, през 1805 г., Кралският арсенал създава първата ракета на Congreve само благодарение на технологията, разработена от Хайдер Али и неговия син Типу Султан. Тези ракети Congreve помагат на британските войски в Наполеоновите войни, както и във войната от 1812 г. Не трябва да се забравя, че битката при Балтимор през 1814 г. е спечелена главно благодарение на тези ракети.
Дворците на Типу Султан в Бангалор
Бангалорският форт, построен от Кемпе Гоуда от империята Виджайнагар през 16 век, е обновен и превърнат в каменна крепост от Хайдер Али през 1761 г. В един момент, когато британците бомбардират крепостта, Типу Султан я ремонтира изцяло. Фортът обаче е превзет от британците след третата англо-мисурска война. Понастоящем Делхийската порта и останките от бастиони са единствените две части, останали от този някога толкова могъщ форт.
В рамките на крепостта Бангалор се намира дворец от дърво, известен като Летния дворец на Типу Султан, който е започнат по времето на Хайдер Али и завършва по време на управлението на Типу Султан. Пример за индоислямска архитектура, стените на двореца са украсени с красиви мотиви от цветя. Понастоящем крепостта е туристическо място в Бангалор, близо до автобусната спирка Каласипалям.
По време на мандата си Типу Султан завършва и строежа на ботаническата градина Лал Баг в района на Бангалор, започнат от баща му Хайдер Али. В градината има голяма колекция от тропически растения, както и езеро и аквариум. Намира се в южната част на Бангалор и е една от основните горещи точки на Бангалор. Градината е направена в моголски стил и се състои от няколко растения и дървета от различни нации.
Четвърта англо-мисурска война и смъртта на Типу Султан
Шрирангапатнам, островната крепост, е била столица на Мисор през XIX век. Тя била толкова добре организирана, с добри търговски пътища, че британците се страхували от ужасни последици. Освен това владетелят на Майсор разполагал с армия, толкова ефективна, колкото и британската. Това довело до четири последователни войни. Въпреки че първите две били спечелени от владетеля на Майсор, третата имала тежки последици - двамата синове на Типу на възраст 8 и 10 години били задържани от британските сили. Накрая, в четвъртата, Типу Султан, владетелят на Майсор, издъхва за последен път на 4 май 1799 г. в Шрирангапатнам.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е бил Типу Султан?
О: Типу Султан е индийски владетел на Майсор от 1782 до 1799 г. Той също така е бил учен, войник и поет.
В: Към какво семейство е принадлежал?
О: Типу Султан е принадлежал към мюсюлманско семейство Джат.
В: Къде е роден?
О: Типу Султан е роден през 1750 г. в Деванахали.
Въпрос: Как е известно родното място на Типу Султан?
О: Мястото на раждане на Типу Султан е известно като Khas Bagh.
В: Какви реформи въвежда по време на управлението си?
О: По време на управлението си Типу султан въвежда няколко нови закона, включително ново монетосечене, нов лунно-слънчев календар и нова система за поземлени приходи. Той също така започва развитието на копринената индустрия в Майсор и построява църква по искане на французите.
Въпрос: Как се е борил срещу британското управление?
О: С френска помощ Типу Султан се бори срещу британците, за да запази независимостта на Майсор.
обискирам