Династия Маратха — история, Шиваджи, Пешва и разширение на империята

Династия Маратха: Шиваджи, възходът на Пешва и велики кампании — как маратите разшириха империята, промениха властта и оставиха трайно наследство.

Произход и създаване на династията Маратха

Династията Маратха възниква през XVII век като реакция срещу разпадащата се власт на Империята на Великия Могол в западна Индия. Центърът на възхода е планинският район на Декан и особено крепостите в Сахайадри (Западни Гати). Основател на модерната маратха държава е Чхатрапати Шиваджи Махарадж, който организира ефективна администрация, армии и система на управление, основана на местни традиции и военна мобилност.

Шиваджи — военачалник и държавник

Шиваджи използва комбинация от партизанска тактика, бърза кавалерия и укрепени крепости, за да създаде стабилна и гъвкава държавна структура. Той създава съвет от министри (Ashta Pradhan) и кодифицира правила за управление на земите и събиране на приходи. Под негово ръководство маратите затвърждават контрола си над големи части от западната част на полуострова и поставят основите на по-нататъшно разширение.

Наследство след смъртта на Шиваджи

Шиваджи умира през 1680 г. Неговият син Самбаджи (Sambhaji) наследява трона и продължава борбата срещу моголите, но е заловен и екзекутиран от империята на Аурангзеб през 1689 г. След тези събития в хода на войните с моголите възниква временна нестабилност: младият внук на Шиваджи, Шаху, попада в плен при моголите. По време на продължаващата война друг член на династията, Раджарам, и неговите поддръжници успяват да поддържат съпротивата, включително чрез преместваема столица в Южна Индия (крепостта Джинги/Gingee).

След смъртта на Аурангзеб през 1707 г. политическата ситуация се променя — Шаху е освободен и се завръща, за да търси легитимен контрол над маратхите. Това води до период на вътрешни спорове (например между Шаху и примката на Тарабая), но в крайна сметка Шаху консолидира властта и установява редица институции, които оформят бъдещето на маратхите.

Ролята и възходът на Пешвата

Пешва означава министър-председател и първоначално е висша придворна длъжност при Шаху, предназначена да подпомага управлението. Постепенно обаче властта на пешвата нараства — при подходящи обстоятелства тя се превръща във фактическия център на властта, а постът става наследствен. Първите влиятелни пешви след Шаху са:

• Балажи Вишванатх (Balaji Vishwanath) — консолидира позицията на пешвата при Шаху;
• Баджи Рао I (Baji Rao I) — един от най-успешните военачалници, който значително разширява влиянието на маратите на север и изток през първата половина на XVIII век;

Под ръководството на пешвите маратската държава се преобразува в конфедерация — всеки от големите местни лидери (Scindia, Holkar, Gaekwad, Bhonsle и др.) запазва известна автономия, но формално поддържа връзки с Пешвата в Пуне.

Столица и център на властта

По време на управлението на Шаху столицата на маратите е град Сатара. С течение на времето център на политическата и военната власт става Пуна, откъдето пешвите управляват империята и организират големите кампании и делегации.

Разширение на империята и военни кампании

Между приблизително 1720 г. и 1761 г. Маратската конфедерация води мащабни походи и увеличава своята зона на влияние. През 1737 г. маратите нахлуват в Делхи, като това символизира тяхното влизане в политическата сцена на Северна Индия. Границите на тяхното господство се разширяват в региони като Раджастан, Пенджаб, Бенгалуру и Одиша, чрез военни походи, васални договори и налагане на данъци (като чаут — форма на принос към маратската власт).

Успехите на маратите предизвикват и враждебност сред други владетели и в северните райони се формират коалиции, не склонни да подкрепят маратите. Това става решаващо в събитията около Голямата битка при Панипат.

Третата битка при Панипат (1761) и последици

На 14 януари 1761 г. се провежда Третата битка при Панипат между маратската армия, водена от войсководители на пешвата, и армията на афганския завоевател Ахмад Шах Дуриани (Абдали). Тази битка завършва с тежко поражение за маратите — милиони жертви, отслабване на централната власт и затъване в политически и военни кризи. Последствията са дълбоки:

• Спиране на северната експанзия и моментно разпадане на единната маратска политическа мощ;
• Укрепване на регионалните династии и лидери, които продължават да действат като автономни власти;
• Вътрешни борби и постепенен упадък на централната роля на пешвата през следващите десетилетия.

Структура и обществено-икономически белег

Маратската сила разчита на бърза кавалерия, гъвкави тактики и широко развета мрежа от крепости. Икономиката се базира на земеделие, местни занаяти и приходи от завоевания и васални договори. С развитието на конфедерацията възникват регионални династии (Scindia, Holkar, Gaekwad, Bhonsle и др.), които оформят политическото лице на маратите в различните части на Индия.

Краят на класическата маратска епоха

След поредица от вътрешни конфликти, поражения в битки и нарастващо влияние на Британската източноиндийска компания, маратската сила постепенно отслабва. След Англо-маратските войни (1799–1818) голяма част от териториите и властта на маратите преминават под британски контрол, а класическата ера на независима маратска държава приключва.

Кратко резюме

Династията Маратха, зародила се при Шиваджи и развита чрез системата на пешвите, е една от най-значимите сили в ранномодерната история на Индия. Тя оставя наследство в областта на военното дело, административното управление и регионалната политика, а нейните успехи и падения оформят историческата карта на Индийския субконтинент през XVIII и началото на XIX век.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Чхатрапати Шиваджи Махарадж?

В: Какво се е случило след смъртта на Шиваджи?

В: Кой помага на Шаху да управлява империята?

Въпрос: Какво е значението на Сатара в историята на маратите?

Въпрос: Каква е ролята на пешвите в историята на Маратха?

Въпрос: Как се разширява империята на маратите при Пешва?

Въпрос: Защо други владетели стават враждебно настроени към маратите?

Търсене по буква