Маратската конфедерация (1674–1818): история и влияние
Маратската конфедерация (1674–1818) — история и влияние: възход под Шиваджи, разпад на моголите, военна мобилност и политическо наследство преди британската колонизация.
Империята на маратите или Конфедерацията на маратите е обединение на индийски държави, които доминират в голяма част от Индийския субконтинент през XVII и XVIII век. Империята съществува официално от 1674 г. до 1818 г. Маратите имат голяма заслуга за прекратяването на управлението на Моголите в Индия.
Маратите са войнствен народ от западната част на Деканското плато (днешна Махаращра), който се издига, като установява "самоуправление на хиндуисткия/индийския народ" в своя регион. Маратите стават известни през XVII в. под ръководството на Шиваджи, който се разбунтува срещу династията Адил Шахи и Моголската империя и създава кралство със столица Райгад. Известни със своята подвижност, маратите успяват да укрепят територията си по време на войните между Мугалите и Маратха и по-късно контролират голяма част от индийския субконтинент. В крайна сметка властта им е прекратена от поредицата войни, които водят срещу британците.
Произход и възход (края на XVII век)
Същинското възникване на Маратската държава е свързано с фигурата на Шиваджи (1627–1680), който използва планинската територия и крепостите на Деканското плато за изграждане на мобилна военна сила и администрация. През 1674 г. той е коронован като чхатрапати (владетел) и основава независима държава със столица Райгад. След смъртта на Шиваджи неговите наследници водят продължителни борби с Моголите, но запазват и разширяват влиянието на маратите.
Политическа и военна структура
Конфедеративен характер: Веднага след началните успехи централизираната власт постепенно отстъпва пред система на конституирани и полунезависими владения — великите маратха-кланове и военачалници (например Бхонсле, Синдия, Холкар, Гаеквад) управляват свои територии, докато формално признават чхатрапати или по-късно пешва (премиер) в Пуне. Така възниква т.нар. Маратска конфедерация — по-скоро мрежа от мощни домакинства, отколкото централизирана държава.
Военни приоми: Маратската армия е известна с бързата, мобилна кавалерия, чести рейдове, изпозване на планински крепости и тактики на партизанска война — наследство от епохата на Шиваджи. Значителна роля има и възможността да налагат данък върху по-слабите владетели (чаут и сардешмукхи).
Разширение, власт на пешвите и крупни сблъсъци
През началото и средата на XVIII век реалната власт преминава в ръцете на пешвите — първо с Баладжи Вишванат, но особено с неговия син Баладжи Баджо (Баджо Бахадур) и най-вече с Баджи Рао I (1720–1740 г.). Под тяхното ръководство маратите се разпространяват далеч на север през Пенджаб и Утар Прадеш и стават решаваща сила в политическата сцена на северна Индия.
Един от критичните моменти е Третата битка при Панипат (1761 г.), когато обединените сили на маратите, водени от Садашиврао Бхау, са разгромени от войските на Ахмад Шах Дурани (Абдали). Този срив временно забавя разширението на маратите и води до големи човешки и материални загуби.
Възстановяване и упадък (краят на XVIII — началото на XIX век)
След Панипат някои маратски владетели — особено Махаджи Синдиа — успяват да възстановят влияние в северна Индия. През 1782 г. е подписан Договорът от Салбай с британците, който дава временен мир между Пунската пешва и Британската източноиндийска компания.
Въпреки това в края на XVIII и началото на XIX век британците постепенно налагат военно и политическо превъзходство. Войните между Маратите и Британската източноиндийска компания — известни като Англо-маратските войни — се водят в три етапа. Особено решаващи са събитията през 1803 г. (втора война) и последната трета война от 1817–1818 г., когато британците окончателно разгромяват консолидираното маратско съпротивление, арестуват последния пешва Баджи Рао II и анексират голяма част от териториите.
Администрация, икономика и култура
Маратската администрация съчетава местни форми на управление с по-строги военни структури. Маратите налагат данъци върху земеделие и търговия (включително чаута — част от приходите, присвоявана като данък за защита). Те изграждат мрежа от крепости и укрепления, развиват местната администрация и подкрепят религиозни и културни институции.
Културно маратската епоха стимулира развитието на мархацкия език (маратхи), литературата и местните храмови традиции. Маратските владетели често се представят като покровители на хиндуистките ритуали и като сила срещу ислямските имперски доминирани центрове (Моголите), но в практиката контактите и сътрудничеството между различните общности са били сложни и многопластови.
Наследство и значение
- Маратите ускоряват разпадането на моголската централизирана власт и създават политически вакуум, в който се оформя новият баланс на силите в Индия.
- Конфедеративната им структура показва модел за регионална власт, базиран на силни военно-политически фамилии, който влияе върху картата на Индия и след влизането на британците.
- Културното и административно наследство на маратите оставя трайни следи в Махаращра и околните райони — в езика, правните практики и паметта за съпротива срещу чуждестранно господство.
Краят на Маратската конфедерация през 1818 г. поставя началото на нова фаза — британския колониален режим, но паметта за маратския опит и за личности като Шиваджи остава силна в индийската история и национална памет.
Свързани страници
обискирам