Платото Декан: география, площ и екосистеми в Южна Индия

Платото Декан е голяма географска област в централната и южната част на Индийския субконтинент. То представлява обширно плато, ограничено от планински вериги и крайбрежни равнини, и играе ключова роля за климата, хидрографията и екологията на региона. Част от описанието по-долу използва вече известни определения и връзки: плато, което обхваща по-голямата част от Южна Индия.

География и обхват

Платото има приблизително триъгълна форма, ограничено на запад и изток от планински вериги и на юг от върховете им. В широк смисъл обхваща територии в няколко административни единици — главно Телангана, Махаращра, Андхра Прадеш, Карнатака, Керала и Тамил Наду), както и части от други централни щати. Повърхността на платото е голяма — оценките често варират в зависимост от дефиницията на границите, но площта е от порядъка на милиони квадратни километри, покривайки значителна част от полуострова.

Релеф и височини

Платото няма еднаква надморска височина: надморска височина в южните части обикновено е по-висока (многобройни височини над 1 000 м), докато в северните си части платото преминава към по-ниски равнини — около 500 м и по-малко. Планините и по-високите участъци образуват триъгълник, чиито върхове са оформени от планински масиви и гребени.

Ограничения и съседни планински вериги

На запад от платото се издигат Западните гати, а на изток — Източните гати. Тези вериги се издигат рязко от прилежащите крайбрежни равнини и почти се срещат в южния край на Индия, образувайки насочения на юг връх на триъгълника. Северната граница е маркирана от веригите Сатпура и Виндхя, които отделят платото от гъсто населените речни равнини на Северна Индия. В резултат платото е полузатворен масив, чиято хидрология и климат се формират от тези географски граници.

Геология и почви

Основна характеристика на Декан е широкото разпространение на вулканични скали, известни като Декански капи (Deccan Traps) — многократни потоци от базалтова лава, формирани в края на креда и в началото на палеогеновия период. Тази вулканична покривка е довела до образуването на тъмни, богати почви — т.нар. regur или „черни почви“, които задържат влага и са важни за селското стопанство (особено за отглеждане на памук и някои зърнени култури). В района се срещат и по-леки, червени или жълтеникави почви, както и алувиални почви в речните долини.

Климат и водни ресурси

Климатът на платото е повлияна от мусоните — югозападният мусон носи валежи главно по западните склонове (Западните гати), а източните части и вътрешните низини получават по-малко дъждове. В следствие на това на платото съществуват различни климатични пояси — от по-влажни зони в близост до гатите до сухи и полусухи райони в континенталните части. Основни реки, които изтичат през платото и го напояват, са големи системи като Godavari, Krishna и Kaveri (без да се привеждат конкретни връзки тук), които образуват плодородни долини и водни басейни за напояване.

Екосистеми и биоразнообразие

Платото съдържа много местообитания и разнообразни екосистеми, които се различават по растителност, климат, геология и животински състав. Основните типове растителност включват:

• сухи и влагоустойчиви листопадни гори (dry and moist deciduous forests);
• скраб и тръстикови съобщества в по-сухите райони;
• влажни вечнозелени гори по склоновете на Западните гати, където се среща най-голямото биологично разнообразие и множество ендемити;
• реки и езерни екосистеми в долините.

Горите на платото са в някои области по-стари от тези на Хималайските планини по отношение на локално съхранено дървесно наследство и еволюционни линии. В Западните гати, които граничат с платото, се срещат много ендемични видове растения и животни и важни защитени зони.

Икономически значение и човешка дейност

Платото е основна земеделска и миннодобивна зона. Черните почви подпомагат отглеждането на памук, маслодайни култури и редица други селскостопански продукти; в речните долини се практикува оризопроизводство. В района има значителни залежи на минерали като желязна руда, въглища, манган и други полезни изкопаеми, които подхранват индустриалния сектор.

Заплахи и опазване

Основните проблеми за екосистемите на платото включват обезлесяване, ерозия, интензивно земеделие, разширение на градовете, минна дейност и промени в хидрологията заради язовири и напоителни системи. Защитените площи, националните паркове и резервати в граничните гатски райони играят важна роля за опазване на биологичното разнообразие и за коридорите на миграция на дивите животни.

Обобщение: Декан е сложна и многопластова територия — геоложки специфична, с богати почви и разнообразни екосистеми, ограничена от планински вериги като Западните и Източните гати, и от северните хребети Сатпура и Виндхя. Неговата роля в климата, водоснабдяването и културно-икономическото развитие на Южна Индия е основополагаща, но натискът от човешката дейност налага комбинирани усилия за устойчиво управление и опазване на природните ресурси.

Капаните на Декан

Деканските капани са основната причина за особената география и геология на Южна Индия. Те са голяма магмена провинция на платото Декан в Западна и Централна Индия (между 17-24 с.ш., 73-74 и.д.) и един от най-големите вулканични обекти на планетата. Състоят се от множество слоеве от втвърден наводнен базалт с дебелина над 2 000 м и покриват площ от 500 000 кв. км (190 000 кв. мили). Терминът "капан", използван в геологията за такива скални образувания, произлиза от нидерландската дума за стълби, което се отнася за стъпаловидните хълмове, формиращи пейзажа на региона.

История

Деканските капани са се образували преди 60-68 милиона години, в края на периода креда. По-голямата част от вулканичните изригвания се случват в Западните гати (близо до днешен Мумбай) преди около 66 млн. години. Тази поредица от изригвания може да е продължила общо по-малко от 30 000 години. Освободените при този процес газове може да са изиграли роля в събитието на измиране през Креда-Терциер, което включва изчезването на неавианите динозаври. Консенсусът сред научната общност е, че измирането е било предизвикано от удара на Чиксулуб в Централна Америка, но изригванията на Декан също са нарушили климата на планетата.

Преди районът на Декан трапс да се смали до сегашния си размер в резултат на ерозията и тектониката на плочите, първоначалната площ, покрита от потоците лава, се оценява на 1,5 млн. км², което е около половината от площта на съвременна Индия. Сегашната площ на пряко наблюдаемите лавови потоци се оценява на около 512 000 кв. км (198 000 кв. км).

Изпускането на вулканични газове, особено серен диоксид, по време на образуването на капаните е допринесло за съвременните климатични промени. Данните сочат средно понижение на температурата с 2 °C (3,6 °F) през този период.

Капаните на Декан близо до Пуна


Капани Декан близо до Матеран, източно от Мумбай

Въпроси и отговори

В: Какво представлява платото Декан?

В: Кои са трите планински вериги, които заобикалят платото Декан?

Въпрос: Каква част от сушата на Индия заема то?

В: Колко високо е над морското равнище?

В: Какви видове местообитания се срещат на това плато?

В: Колко стари са тези гори в сравнение с други планини в Индия?

Въпрос: Каква форма образува този триъгълник, когато гледате картата?

Търсене по буква