Чиксулуб
Кратерът Чиксулуб е много голям кратер. Някои учени смятат, че кратерът Чиксулуб е направен от метеор, който е причинил изчезването на динозаврите и много други животни. Той се намира отчасти на полуостров Юкатан в Мексико и отчасти под водата.
Кратерът Чиксулуб е с диаметър над 180 км, което го прави третият по големина потвърден кратер от удар. Петролните търсачи го откриват в края на 70-те години на ХХ век.
Болидът, който е образувал кратера, е бил с диаметър най-малко 10 км. Доказателствата за ударния произход на кратера включват шокиран кварц, гравитационна аномалия и тектити в околните райони. Възрастта на скалите и изотопният анализ показват, че тази ударна структура датира от края на периода креда,преди 6 милиона години. Ударът, свързан с кратера, е замесен в причиняването на изчезването на динозаврите.
Проучване от 2007 г. показва, че болидът може да е бил парче от много по-голям астероид, който се е разпаднал при сблъсък и също е довел до образуването на 298 Baptistina преди 160 милиона години.
През март 2010 г., след анализ на наличните доказателства, обхващащи 20-годишни данни в областта на палеонтологията, геохимията, моделирането на климата, геофизиката и седиментологията, 41 международни експерти от 33 институции направиха преглед на наличните доказателства. Според тях ударът в Чиксулуб е предизвикал масовите измирания по време на границата К-Т, включително и тези на динозаврите.
Учените вече могат да опишат в детайли как астероидът, унищожил динозаврите, е образувал огромния си кратер. Реконструкцията на събитието отпреди 66 милиона години е възможна благодарение на пробиването на останките от купата и анализирането на скалите.
Карта на гравитационните аномалии на ударната структура Чиксулуб. Бреговата линия е показана с бяла линия. Поразителна поредица от концентрични черти разкрива местоположението на кратера. Белите точки представляват запълнени с вода дупки във варовиковите скали в региона
Доказателства за въздействието
Учените са открили следи от падането на астероида. При разкопки в Северна Дакота са открити вкаменелости на риби и дървета, които са били напръскани със скални, стъкловидни фрагменти, паднали от небето. Находищата също така показват доказателства, че са били залети с вода. Това се дължи на колосалната морска вълна, предизвикана от удара.
Свързани страници
- Изчезване K/T
Въпроси и отговори
В: Какво представлява кратерът Чиксулуб?
О: Кратерът Чиксулуб е голям метеоритен кратер, разположен отчасти на полуостров Юкатан в Мексико и отчасти под водата. Диаметърът му е повече от 180 km (110 мили), което го прави третият по големина потвърден кратер на Земята.
Въпрос: Кога е открит кратерът Чиксулуб?
О: Кратерът Чиксулуб е открит от търсачи на петрол в края на 70-те години на миналия век.
В: Колко голям е бил болидът, който е образувал кратера?
О: Болидът, който е образувал кратера, е бил с диаметър най-малко 10 km.
В: Кои доказателства сочат, че тази ударна структура датира отпреди 66 милиона години?
О: Доказателствата за това, че тази ударна структура датира отпреди 66 милиона години, включват шокиран кварц, гравитационна аномалия и тектити, открити в околните райони. Освен това възрастта на скалите и изотопният анализ също предполагат дата на възникване преди 66 милиона години.
Въпрос: Прегледаха ли експертите наличните доказателства, за да определят дали този удар е причинил масови измирания по време на границата К-Т?
О: Да, през март 2010 г. 41 международни експерти от 33 институции прегледаха наличните доказателства, обхващащи 20-годишни данни, и стигнаха до заключението, че този удар в Чиксулуб е предизвикал масови измирания по време на границата К-Т, включително и на динозаврите.
Въпрос: Как учените са възстановили случилото се преди 66 милиона години?
О: Учените успяха да реконструират случилото се преди 66 млн. години, като направиха сондаж в остатъка от купа и анализираха скалите в нея.
В: С какво събитие вероятно съвпада тази ударна структура? О: Тази ударна структура вероятно съвпада със събитието на измиране през креда и терциер, което е причинило широко разпространено измиране на много видове, включително динозаври, около 65 миа.
