Schwerer Gustav и Dora — гигантските 80-см оръдия на Втората световна война

Разкрийте историята на Schwerer Gustav и Dora — гигантските 80 см германски оръдия от Втората световна война: мощ, разрушение и съдба.

Schwerer Gustav (на английски: Heavy Gustaf или Great Gustaf) и Dora са имената на две огромни 80-сантиметрови германски обсадни оръдия K (E) от Втората световна война. Те са разработени и построени от оръжейния концерн Круп в края на 1930-те години и представляват крайъгълен камък в историята на артилерийското инженерство поради необичайно големия си калибър и маса.

Развой и конструкция

Проектът е задвижен от желанието да се създаде оръдие, способно да унищожава изключително здрави укрепления — основно целта е била френската линия Мажино. Конструкцията включва масивна нарезна цев с калибър 800 мм, монтирана на специална стоманена платформа. Общата маса на системата е приблизително 1 350 тона, а оръдието и неговите монтажни елементи били разглобяеми за транспорт по релси.

Технически данни (обобщение)

• Калибър: 80 см (800 мм)
• Обща маса: около 1 350 тона
• Далечина: до приблизително 37 км (ок. 23 мили), в зависимост от типа снаряд
• Боеприпаси: няколко типа — тежки бронебойни снаряди до около 7 тона и по-леки фугасни снаряди (~4.8 тона)
• Живот на цевта: ограничен — оригиналната цев била използвана за около 250 изстрела по време на изпитания и разработка и след това била износена

Транспорт и монтаж

Оръдието било предназначено за използване върху специални железопътни релси. Доставката и сглобяването изисквали голям логистичен ресурс: многобройни товарни вагони за предаването на сегментите от цевта и други детайли, специални кранове, подготовка на платформа и укрепване на релсовия път. Монтажът и настройката отнемали дни до седмици и изисквали участието на стотици техници и войници — това прави системата неподходяща за бързи маневри и я ограничава до предварително планирани операции.

Тактически предназначение и боеприпаси

Освен бронебойните снаряди с маса около 7 тона, съществували и по-леки фугасни снаряди (около 4.8 т), предназначени за разрушаване на бетонни укрепления, подкопаване на цитадели и разбиване на вътрешни защитни редути. По-леките снаряди давали по-голям обсег, тежките — по-голям разрушителен ефект при пряк удар. Ударната мощ и масата на тези снаряди превръщали оръдието в оръжие на психически и материален ефект — дори и ограничен брой изстрели могъл да пробие стомано-бетонни структури, които по-леки оръдия не могли.

Участие в бойни действия — Севастопол

Въпреки че системата била замислена за действие срещу френските укрепления, Вермахтът заобикаля линията Мажино по време на нахлуването в Западна Европа и оръдията не били използвани в очакваната операция. Те ставата оперативно готови през есента на 1941 г. и едно от главните им приложения било при обсадата на Съветския съюз — най-известно е участието на Густав при обсадата на Севастопол през лятото на 1942 г. По време на обсадата града бил тежко бомбардиран и обстрелван; до края ѝ (4 юли 1942) големи площи били превърнати в руини, а общият разход на артилерийски боеприпаси бил изключително голям — в рамките на операциите са изстреляни десетки хиляди тонове артилерийски снаряди. Густав изстрелял общо 48 патрона при дейностите край Севастопол, като оригиналната му цев била износена и изпратена обратно в завода на Круп в Есен за пренареждане; оръдието било снабдено с резервна цев.

По-нататъшна съдба

След Севастопол и двете оръдия са пренасочвани по оперативни нужди — периодично са премествани на източния фронт, включително около Ленинград, и са разглеждани за използване в други кампании (спекулирало се е и за предназначение към Варшава). Има обобщени сведения, че в края на войната Schwerer Gustav е попаднал в ръцете на западните съюзници и е бил разглобен, докато Dora е била унищожена от германските сили, за да не бъде пленена от Червената армия. Точните детайли за края на двете оръдия често варират в източниците, но като цяло и двете системи не оцеляват като музеен експонат след войната.

Значение и наследство

Schwerer Gustav остава в историята като най-голямата нарезна артилирийска система, която някога е използвана в реални бойни действия — изстрелвала е най-тежките снаряди, ползвани някога от полеви оръдия. Конструкцията показва границите на това, което е възможно с тогавашната технология: огромна разрушителна мощ, но и тежка логистика, ограничена мобилност и висока цена на производство и експлоатация.

Няколко други експериментални или прототипни „гигантски“ оръдия никога не влязоха в бой: френската минохвъргачка „Чудовище“ (36 френски инча; 975 мм), британската минохвъргачка „Малет“ (36 инча; 914 мм) и американската минохвъргачка „Малък Дейвид“ (36 инча; 910 мм) — всички те остават предимно теоретични или тестови платформи и не постигат бойно приложение като Густав и Дора.

В исторически план Schwerer Gustav и Dora са интересни не само като инженерни постижения, но и като пример за това как стратегическите нужди, технологичните възможности и логистиката определят практическата полезност на оръжието във война.

Въпроси и отговори

В: Как се наричат двете 80-сантиметрови германски железопътни обсадни оръдия K (E) от Втората световна война?

В: Кой е разработил двете оръдия?

В: Какво е било предназначението им?

В: Колко тежаха и какъв беше обсегът им?

В: Кога са били готови за действие?

В: Къде е използван "Густав" по време на Втората световна война?

В: Какво е уникалното на Schwerer Gustav като артилерийско съоръжение?

Търсене по буква