Комунизъм

История

През 1848 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс пишат "Комунистически манифест". Това е кратка книга, в която се излагат основните идеи на комунизма. Повечето социалисти и комунисти и днес използват тази книга, за да им помогне да разберат политиката и икономиката. Много некомунисти също я четат, дори и да не са съгласни с всичко в нея.

Карл Маркс казва, че за да може обществото да се превърне в комунистически начин на живот, трябва да има период на промени. През този период работниците ще управляват обществото. Маркс проявява голям интерес към опита на Парижката комуна от 1870 г., когато работниците в Париж управляват града след поражението на френската армия от пруската. Той смята, че този практически опит е по-важен от теоретичните възгледи на различните радикални групи.

Идеите на Маркс се харесват на много групи и личности. В началото на ХХ век в света се създава социалистическо движение, наречено социалдемокрация. То е повлияно от неговите идеи. Те твърдяха, че работниците в различните страни имат повече общо помежду си, отколкото работниците имат общо с шефовете в собствените си страни. През 1917 г. Владимир Ленин и Леон Троцки повеждат руска група, наречена болшевики, в Октомврийската революция. Те се отървават от временното правителство на Русия, което е сформирано след Февруарската революция срещу царя (императора). Те създават Съюза на съветските социалистически републики, наричан още Съветски съюз или СССР.

Съветският съюз е първата страна, която твърди, че е създала работническа държава. В действителност страната никога не се превръща в комунистическа по начина, по който Маркс и Енгелс я описват.

През XX век много хора се опитват да създадат работнически държави. В края на 40-те години на ХХ в. в Китай също се извършва революция и се създава ново правителство с лидер Мао Дзедун. През 50-те години на ХХ в. на остров Куба избухва революция и се създава ново правителство с лидер Фидел Кастро. По едно време е имало много такива държави и е изглеждало, че комунизмът ще победи. Но правителствата на комунистическите партии не използваха демокрацията в управлението си, която е много важна част от социализма и комунизма. Поради тази причина правителствата се отделиха от народа, което затрудни комунизма. Това доведе и до разногласия и разцепления между държавите.

През 60-те години на ХХ век една трета от света е сринала капитализма и се опитва да изгради комунизъм. Повечето от тези страни следваха модела на Съветския съюз. Някои следваха модела на Китай. Останалите две трети от света все още живееха в капитализъм и това доведе до световно разделение между капиталистическите и комунистическите страни. Това беше наречено "Студена война", защото не се водеше с оръжия или армии, а с конкуриращи се идеи. Тя обаче можеше да се превърне в голяма война. През 80-те години на ХХ в. Съединените щати и Съветският съюз се съревноваваха да имат най-голямата армия и да разполагат с най-опасните оръжия. Това се наричаше "надпревара във въоръжаването". Президентът Роналд Рейгън наричаше комунистически държави като Съветския съюз "империя на злото", защото не харесваше комунизма.

След 1989 г., когато беше разрушена Берлинската стена, повечето страни, които са били комунистически, се върнаха към капитализма. Комунизмът вече има много по-малко влияние по света. През 1991 г. Съветският съюз се разпада. Въпреки това около една пета от хората по света все още живеят в държави, контролирани от комунистическа партия. Повечето от тях са в Китай. Другите държави включват Куба, Виетнам, Лаос и Северна Корея. Комунистически движения има и в Латинска Америка и Южна Африка.

Карл Маркс, изобретателят на комунизма


Фридрих Енгелс

Спорове

Много хора са написали свои собствени идеи за комунизма. Владимир Ленин от Русия е смятал, че трябва да има група от трудолюбиви революционери (наречени авангард), които да поведат социалистическата революция по света и да създадат комунистическо общество навсякъде. Леон Троцки, също от Русия, твърди, че социализмът трябва да бъде международен и не е важно той да се случи първо в Русия. Той също така не харесва Йосиф Сталин, който става лидер на СССР след смъртта на Ленин през 1924 г. Сталин принуждава Троцки да напусне Съветския съюз през 1928 г., а след това го убива през 1940 г. Това плаши много хора и много комунисти спорят дали това е правилно и чии идеи трябва да се следват.

Мао Дзедун от Китай смята, че другите класи ще бъдат важни за революцията в Китай и други развиващи се страни, тъй като работническата класа в тези страни е малка. Идеите на Мао за комунизма обикновено се наричат маоизъм или мисъл на Мао Дзедун. След смъртта на Сталин през 1953 г. Мао се смята за лидер на световния комунизъм до смъртта си през 1976 г. Днес китайското правителство все още се управлява от Комунистическата партия, но в действителност има така наречената смесена икономика. Те са заимствали много неща от капитализма. Правителството в Китай днес не следва маоизма. Въпреки това няколко революционери в други страни като Индия и Непал все още харесват идеите му и се опитват да ги използват срещу в собствените си страни.

Употреба на термина

Думата "комунизъм" не е много специфично описание на левите политически организации. Много политически партии, наричащи себе си "комунистически", всъщност могат да бъдат по-реформистки (подкрепящи реформите и бавната промяна вместо революцията), отколкото някои партии, наричащи себе си "социалистически". Много комунистически партии в Латинска Америка са загубили много членове, тъй като тези партии правят различни неща от това, което са обещали, след като влязат във властта. В Чили в периода 1970-1973 г. при лявата Коалиция (групи от партии) на народното единство, ръководена от Салвадор Алиенде, Комунистическата партия на Чили е вдясно от Социалистическата партия на Чили. Това означава, че тя е била по-реформистка от социалистическата партия.

Много комунистически партии ще използват реформаторска стратегия. Те казват, че хората от работническата класа не са достатъчно организирани, за да направят големи промени в своите общества. Те издигат кандидати, които ще бъдат избрани по демократичен път. След като комунистите бъдат избрани в парламента или Сената, тогава те ще се борят за работническата класа. Това ще позволи на хората от работническата класа да променят капиталистическото си общество в социалистическо.

Символи и култура

Червеният цвят е символ на комунизма в целия свят. Червената петолъчна звезда понякога също е символ на комунизма. Сърпът и чукът са добре познат символ на комунизма. Той е бил на знамената на много комунистически държави (вж. началото на статията). Някои комунисти обичат да използват и снимки на известни комунисти от историята, като Маркс, Ленин и Мао Дзедун, като символи на цялата философия на комунизма.

Песента, наречена "Интернационал", е международната песен на комунизма. Навсякъде музиката е една и съща, но думите на песента са преведени на много езици. Руската версия е националният химн на Съветския съюз от 1922 г. до 1944 г.

Сърпът в знамето на Съветския съюз показва борбата на работника. Чукът в знамето символизира борбата на работниците. Кръстосването на двата знака показва подкрепата им един за друг.

В много комунистически и бивши комунистически страни се наблюдава и особен вид изкуство и архитектура. Картините, изпълнени в стила на социалистическия реализъм, често се правят с пропагандна цел, за да покажат съвършената версия на народа и политическия лидер на страната. Изкуството, изпълнено в стила на социалистическия реализъм, като пиеси, филми, романи и картини, показва трудолюбиви, щастливи и добре нахранени фабрични работници и фермери. Филмите, пиесите и романите в този стил често разказват истории за работници или войници, които се жертват за благото на страната си. Картините често показват героични портрети на водача или пейзажи, показващи огромни полета с пшеница. Сталинистката архитектура е трябвало да представя силата и славата на държавата и нейния политически лидер. Някои некомунисти също харесват този вид изкуство.

Забележителни хора

• Фидел Кастро
• Николае Чаушеску
• Михаил Горбачов
• Че Гевара
• Ерих Хонекер
• Владимир Ленин
• Карл Маркс
• Фридрих Енгелс
• Йосиф Сталин
• Хо Ши Мин
• Мао Дзедун
• Леон Троцки
• Йосип Броз Тито
• Ким Чен Ун
• Дън Сяопин

Свързани страници

• Антикапитализъм
• Карл Маркс
• Марксизъм
• Троцкизъм
• Капитализъм
• Социализъм