История на Съветския съюз (1985-1991)

Фон

В периода 1969-1982 г. в политиката и икономиката на Съветския съюз се случват много малко промени. С началото на войната на Съветския съюз в Афганистан се влошават и отношенията му със Съединените щати. По това време президент на Съединените щати е Джими Картър, последван от Роналд Рейгън. Джими Картър сложи край на политиката на разведряване - прекратяване на неприятелските отношения. Някои историци смятат, че това може да е една от причините Съветският съюз да промени своята политическа и икономическа политика.

През март 1985 г. Михаил Горбачов става генерален секретар на КПСС. Под негово ръководство нова група служители и ръководители започва процес на промени в политиката и икономиката на Съветския съюз. Те също така се опитват да подобрят отношенията си със западните държави като САЩ.

По онова време съветската икономика се развива добре, но по-бавно от икономиките на западните ѝ конкуренти. Освен това разходите за поддържане на Съветския съюз като свръхсила бяха огромни. Тези разходи включваха поддържането на голяма армия, управлението на мрежите на КГБ и предоставянето на парични средства на близки до Съветския съюз държави. В същото време технологичното развитие на Съветския съюз изостава. Например: много от неговите заводи използваха остарели технологии и изоставаше в използването на информационните технологии.

С оглед на тези и други причини Горбачов и екипът му започнаха три важни политики:

• Гласност - означава политическа откритост.
• Перестройка - означава икономически промени и преструктуриране.
• Uskoreniye - означава ускоряване на икономическото развитие.

Промени

От времето на Владимир Ленин през 20-те години на миналия век хората в Съветския съюз нямат право да притежават лична собственост и бизнес. Правителството притежаваше почти всичко. През 1988 г. правителството разрешава на хората да притежават някои видове бизнес в сферата на услугите, производството и външната търговия. Появи се система от кооперативни ресторанти, магазини и производители.

Гласността даде по-голяма свобода на словото на гражданите и им позволи да критикуват правителството - нещо, което дотогава не им беше позволено. Правителството намали цензурата и контрола върху публикациите. Правителството освободи много политически затворници. През януари 1987 г. Горбачов започва процес на демократизация на съветската политика. През юни 1988 г. Горбачов започва процес на намаляване на контрола на КПСС върху различните части на правителството.

През декември 1988 г. Върховният съвет одобрява създаването на Конгрес на народните депутати - новия законодателен орган на Съветския съюз. През март и април 1989 г. се провеждат избори за Конгрес на народните депутати. На 15 март 1990 г. депутатите избират Горбачов за първия изпълнителен президент на Съветския съюз.

Резултатът

Много стъпки, предприети от Горбачов, доведоха до резултати, различни от планираните. Така перестройката и гласността, които имаха за цел да укрепят съветската икономика, доведоха до нещо съвсем различно. Много фактори и събития се съчетават и в крайна сметка водят до разпадането на Съветския съюз.

В рамките на политиката на гласност (политическа откритост) съветското правителство и Комунистическата партия губят контрол върху медиите. Свободните медии разкриха пред обществеността много лоши страни на обществото и икономиката на Съветския съюз. Тези лоши аспекти включваха лоши жилищни условия, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици, замърсяване на околната среда, остарели технологии в много заводи и корупция. Хората научиха и за много престъпления, извършени от Сталин. Например те научиха за затворниците в ГУЛАГ, споразумението с Адолф Хитлер и големите кланета на противниците на Сталин. Освен това хората научиха подробности за такива събития като продължаващата съветска война в Афганистан и лошото управление на ядрената авария в Чернобил (Съветският съюз не призна публично за аварията до три дни след като тя се случи). Накратко, хората научават за отрицателните аспекти на съветския живот. Хората започнаха да губят вяра в съветската система и идеологията на комунизма.

Към 1989 г. съветското правителство установява, че за него е твърде трудно да запази контрола си над източноевропейския блок, и решава да ги остави сами да изберат бъдещето си. След края на Втората световна война, с подкрепата на Съветския съюз, комунистическите правителства управляват всички тези страни. Промяната в политиката на Съветския съюз доведе до падането на комунистическите правителства в много от тези страни до 1990 г.: България, Чехословакия, Източна Германия, Унгария, Полша и Румъния.

Виждайки всички тези събития, много "републики" на Съветския съюз искат да станат независими. Политиката на гласност също така освободи дълго търсения национализъм в "републиките", който съветското правителство беше потискало и прикривало. Някои републики се опитаха да станат независими.

Лидерите смятаха, че политиката на перестройка е смела стъпка за подобряване на икономиката. Но стъпките не бяха много силни, за да подобрят лошите икономически условия през 80-те години. Въпреки многото промени Горбачов и неговият екип бяха оставили много аспекти на съветската икономика непроменени. Например продължиха контролът върху цените, неконвертируемостта на рублата и държавният контрол върху повечето средства за производство. Към 1990 г. икономическото положение се влошава. Примерите включват:

• Държавните разходи са се увеличили.
• Данъчните приходи са намалели, тъй като републиките са спрели да плащат данъци.
• Приходите от продажбата на водка са намалели, тъй като много хора са спрели да пият.
• Правителството трябваше да дава пари за подпомагане на нерентабилни ферми и производства.
• Правителството премахна много контролни механизми, но не въведе други промени за плавен преход от държавен контрол към свободна икономика. Това доведе до много проблеми, включително ниско производство.

Съветският лидер Михаил Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън се споразумяват да намалят броя на ядрените оръжия.

Разтварянето

На 7 февруари 1990 г. Централният комитет на КПСС е принуден да отслаби контрола си върху властта. Приблизително по същото време различни "републики" на Съветския съюз започват да заявяват правото си да станат независими. Те престават да спазват законите на централното правителство на Съветския съюз. Те също така престават да плащат данъци на централните власти (в Москва) на Съветския съюз. Това отслаби съветската власт и икономика.

По време на посещението на Горбачов във Вилнюс, столицата на Литва, през 1990 г. около 250 000 души протестират на публичен митинг. На 11 март 1990 г. лидерите на Литва обявяват независимостта ѝ от Съветския съюз. Въпреки това съветското централно правителство изисква от Литва да се откаже от независимостта си и изпраща съветската армия, която продължава да държи много войски в Литва. Правителството заяви, че ако иска да напусне, ще трябва да следва съветската конституция. Съветският съюз също така направи икономическа блокада на Литва. През 1940 г. Съветският съюз незаконно завладява и Естония и Латвия. На 30 март 1990 г. лидерите на Естония обявиха, че контролът над страната им от страна на Съветския съюз от 1940 г. е незаконен. Те също така обявяват независимост. Ръководителите на Латвия също започнаха процеса на независимост на 4 май 1990 г.

На 17 март 1991 г. народът на Съветския съюз гласува за запазване на съществуващия Съветски съюз в леко променена форма. Балтийските държави (Литва, Естония, Латвия), Армения, Грузия и Молдова бойкотираха гласуването. Във всяка от останалите девет "републики" на Съветския съюз мнозинството от гласоподавателите подкрепиха запазването на Съветския съюз. През юни 1991 г. в Руската република на Съветския съюз се провеждат избори. Борис Елцин получава 57 % от гласовете. Той е критик на Михаил Горбачов. Предпочитаният от Горбачов кандидат, бившият премиер Николай Рижков, получи само 16 % от гласовете.

Превратът

На 20 август 1991 г. "републиките" на Съветския съюз се съгласяват да подпишат споразумение, което ги превръща в почти независими републики, но част от федерация с общ президент, външна политика и армия. Много хора обаче не бяха съгласни с това и искаха бърз преход към пазарна икономика, дори ако това означаваше разпадане на Съветския съюз. В КПСС и военните на Съветския съюз имаше и много други, които подкрепяха продължаването на съществуването на Съветския съюз.

На 19 август 1991 г. някои висши ръководители на Съветския съюз създават "Държавен комитет за извънредно положение". Те възпрепятстват подписването на гореспоменатото споразумение на 20 август 1991 г. Сред тези лидери са вицепрезидентът на Горбачов Генадий Янаев, министър-председателят Валентин Павлов, министърът на отбраната Дмитрий Язов, началникът на КГБ Владимир Крючков и много други висши служители. По това време Горбачов е на почивка в Крим). Тези служители го поставят под домашен арест. Те също така издават заповеди за забрана на всички политически дейности и забраняват повечето вестници.

Това беше като преврат. Организаторите са очаквали народна подкрепа за акцията си. Но хората не ги подкрепиха. Вместо това те подкрепиха "Белия дом" (кабинета на Елцин), който тогава беше символичното седалище на руския суверенитет. Организаторите на преврата се опитаха, но не успяха да арестуват Борис Елцин. След три дни, на 21 август, превратът се проваля. Властите задържат организаторите. Горбачов се завръща като президент на Съветския съюз. Реалните правомощия на Горбачов обаче са намалени.

През есента на 1991 г. руското правителство превзема правителството на Съюза министерство по министерство. През ноември 1991 г. Елцин издава заповед за забрана на КПСС в цялата руска република. В резултат на това много бивши служители на КПСС напускат КПСС, за да се включат в новите позиции в новото руско правителство.

След неуспеха на преврата републиките на Съветския съюз увеличават усилията си да станат независими. На 6 септември 1991 г. Съветският съюз признава независимостта на Естония, Латвия и Литва. На 1 декември 1991 г. Украйна обявява своята независимост, след като 90 % от гласоподавателите се произнасят за независима Украйна; това наистина унищожава всички надежди за запазване на Съветския съюз, тъй като Украйна е втората по сила "република" след Русия. Една по една останалите единадесет "републики" на Съветския съюз също се обявиха за суверенни и независими държави.

CIS

Както беше отбелязано по-горе, на 6 септември 1991 г. Съветският съюз призна независимостта на Естония, Латвия и Литва. Може да се отбележи, че дванадесет от петнадесетте републики на Съветския съюз са подписали международно споразумение (Европейска енергийна харта) в Хага на 17 декември 1991 г. Подписването показва, че тези републики на практика са станали независими и суверенни държави.

Освен вече независимите Естония, Латвия и Литва, останалите 12 републики, всички (с изключение на Грузия), се присъединиха към Общността на независимите държави (ОНД). През декември 1993 г. към ОНД се присъединява и Грузия. На 26 август 2006 г. Туркменистан напусна постоянното членство и стана асоцииран член.

Много хора смятаха, че със създаването на Общността на независимите държави (ОНД) Съветският съюз е престанал да съществува. Те смятаха, че това е разпадането на Съветския съюз. Много други смятат, че с ОНД Русия продължава да има известен контрол над бившите републики на Съветския съюз.

На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка като президент на СССР. До 31 декември 1991 г. всички официални съветски институции спират да функционират в различните "републики" на Съветския съюз. Започват да функционират отделните правителства на тези републики. Съветското знаме се развява за последен път над Кремъл.

Обобщение

Четирите принципа, на които се основаваше Съветският съюз, бяха: верига от съвети, етническа федерация, държавен социализъм и върховенство на комунистическата партия. Политиките на Горбачов за перестройка и гласност създадоха ситуация, която отслаби и четирите принципа. Той многократно се опитваше да формира кръг от лидери, които да подкрепят неговата политика. Опита се да направи всичко това, тъй като той и екипът му виждаха, че Съветският съюз върви към дългосрочна стагнация.

Политиката на Горбачов даде възможност на лидерите на различни съветски републики да придобият доверие и влияние. В същото време той се сблъска с опозиция от страна на много хора, включително националистическите сили и традиционните комунисти. Някои хора приеха реформите; други искаха старата система да продължи да съществува; а трети желаеха пълна независимост от Съветския съюз и централен контрол. В крайна сметка Горбачов не успява да осигури общо мнение сред тези сили. В крайна сметка това доведе до срив и разпадане на Съветския съюз.

След разтварянето

Непосредствено след разпадането на Съветския съюз Елцин предприе много стъпки за промяна на икономиката на Съветския съюз от социалистическа в капиталистическа. Например: той намали изплащането на субсидии на губещи стопанства и отрасли; премахна и контрола върху цените; предприе стъпки за конвертируемост на руската рубла. Освен това позволи на много хора от неговото обкръжение и на други бизнесмени да влязат във владение на предприятията и отраслите, които преди това бяха собственост на държавата, и да ги управляват като частни предприятия. Плановиците и икономистите смятаха, че тези промени ще доведат до по-бързо икономическо развитие. Нищо подобно обаче не се случи. Empty citation (help)

След разпадането на Съветския съюз Русия е изправена пред много проблеми, сред които са следните:

• Около 25 % от населението на Русия понастоящем е много бедно и живее под прага на бедността. ^[]
• Средната продължителност на живота е намаляла. Това означава, че хората умират в ранна възраст. ^[]
• Брутният вътрешен продукт е станал около 50% от предишните времена. ^[]

Много руснаци от по-старото поколение смятат, че предишната система е била по-добра. През 90-те години на ХХ век Русия се сблъска с много кризи в политическата, социалната и икономическата сфера. Много хора^{[кои? ]} все още смятат, че ситуацията продължава да е по-лоша в сравнение с предишните времена.

Свързани страници

• Общност на независимите държави