Историята на Съветския съюз от 1985 до 1991 г. обхваща процеса на разпадане на Съветския съюз и трансформацията на неговите институции и територии в самостоятелни държави. Разпадането означава край на СССР като единна държава, дълбоки политически и икономически промени, възстановяване на националните държавности в много от съставните републики и преразпределение на властта между центъра и републиките.
Причини и основни фактори
Причините за разпада са многопластови и включват:
- Икономическа стагнация: продължителен спад на промишленото производство, хронични дефицити, ниска ефективност и проблеми в централното планиране.
- Политически реформи: идването на Михаил Горбачов през 1985 г. и инициативите му за перестройка (икономическа реорганизация) и гласност (по-голяма прозрачност и свобода на словото) промени положиха основите за открита критика и политическа конкуренция.
- Национални движения: възраждане на националните и независимостни стремежи в прибалтийските, кавказките и средноазиатските републики и в Украйна и Молдова.
- Външнополитически и идеологически фактори: падането на комунистическите режими в Източна Европа през 1989 г., международни икономически натиски и продължителната военна ангажираност в Афганистан.
- Кризата на централната власт: опитите за реструктуриране доведоха до отслабване на съветските институции и до възможности за регионална автономия и деклариране на суверенитет.
Съставни републики и уникалният статут на Русия
СССР е бил съставен от 15 съюзни републики. След разпадането им повечето се обявиха за независими държави. В текста по-долу са посочени републиките (както бяха именувани в съветския период) — списъкът включва и примерите от оригиналния текст:
- Армения
- Азербайджан
- Беларус
- Казахстан
- Киргизстан
- Молдова
- Таджикистан,
- Туркменистан
- Украйна
- Узбекистан
- Грузия
- Естония
- Латвия
- Литва
- Русия (Русия е особен случай — след разпадането на СССР Руската съветска федеративна социалистическа република се превръща в Руска федерация).
Русия остана най-голямата по територия и население от бившите републики и пое ключови функции (включително приемственост в ООН и наследяване на част от съветското външно- и вътрешнополитическо наследство). Днес в Руската федерация има осем федерални окръга и 85 федерални субекта (республики, краища, области, градове със федерален статут, автономна област и автономни окръзи).
Ключови събития — хронология (1985–1991)
- 11 март 1985 г. — Михаил Горбачов става генерален секретар на КПСС и започва поредица от реформи (перестройка, гласност).
- 1987–1989 г. — икономически и политически реформи, либерализация на обществената дискусия; нарастват националните движения във всички републики.
- 1989 г. — падането на комунистическите режими в Източна Европа засилва процесите и в самия СССР и вдъхва надежди за независимост на съставните републики.
- 1989–1990 г. — серия от декларации за държавен суверенитет от отделни съветски републики; в РСФСР се провеждат политически промени и избори на нови органи за власт.
- 11 март 1990 – 11 март 1991 и началото на 1991 г. — някои републики предприемат стъпки към пълна независимост; през 1990–1991 се провеждат много референдуми и декларации за суверенитет.
- 19–21 август 1991 г. — опит за държавен преврат (ГКЧП) срещу реформите на Горбачов; превратът се проваля, но значително отслабва авторитета на централната власт и засилва позициите на републиканските лидери, в това число на Борис Елцин.
- 8 декември 1991 г. — в Белавежката гора лидерите на Русия, Украйна и Беларус подписват декларация, с която обявяват, че СССР като субект на международното право престава да съществува и учредяват Общността на независимите държави (ОНД).
- 21 декември 1991 г. — повечето бивши съюзни републики се присъединяват към ОНД в Алма-Ата (познато още като Алма-Атинските споразумения).
- 25 декември 1991 г. — Михаил Горбачов подава оставка като президент на СССР; същата вечер съветското знаме е свалено от Кремъл.
- 26 декември 1991 г. — Съветът на Републиките на Върховния съвет на СССР формално приема решение за прекратяване на съществуването на СССР като държавна структура.
Последствия
Последиците от разпада са дълбоки и многопосочни:
- Нови независими държави: 15 наследнични републики стават суверенни държави със собствена външна и вътрешна политика.
- Преход към пазарна икономика: в повечето републики започва тежък и болезнен икономически преход, придружен от приватизации, инфлация и спад на жизнения стандарт в началото на 1990-те години.
- Безопасност и оръжия: наследството от съветския ядрен арсенал и контролните системи породиха международни преговори; в началото на 1990-те основната част от ядрените оръжия бяха прехвърлени под контрол на Русия, а Украйна, Казахстан и Беларус се отказаха от арсеналите си по международни споразумения.
- Регионални конфликти: в някои от новите държави възникнаха въоръжени конфликти и замразени конфликти (напр. в Нагорни Карабах, Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия и по-късно Чечня).
- Геополитически промени: завършването на студената война и претеглянето на нови външнополитически реалности в Европа и Евразия.
Разпадането на Съветския съюз е комплексен процес с много виновни фактори и множество последици — политически, икономически и социални — които продължават да влияят върху ситуацията в Евразия и до днес.
